Определение № 419 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500407 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следващи от ГПК. С решение №260010/08.08.2024 г., постановено по гр.д.№793/2020 г. по описа на РС – Панагюрище е оставено без уважение искането на ответника „Ай тръст“ ЕООД за изменение на решение №260038/21.07.2022 г. в частта за разноските, присъдени на адв.Ф., като бъдат намалени до размер от 264,78 лв.

В срок срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от „Ай тръст“ ЕООД, в която се излагат подробни съображения за неправилност и се иска неговата отмяна.

В срок е постъпил писмен отговор от Н. Т. чрез адв.Ф., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството по гр.д.№793/2020 г. по описа на РС –Панагюрище е образувано по искова молба от Н. Г. Т. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която са предявени два иска по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №2161042/06.01.2020 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2020 г., сключен между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД.

По делото ищецът е представляван от адв. Ф. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С решение №260038/21.07.2022 г., постановено по гр.д.№793/2020 г. по описа на РС – Панагюрище, предявените искове са уважени.

1

Осъдено е „Ай тръст“ ЕООД да заплати на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 380,75 лв.

В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба от „Ай тръст“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските., в която са изложени съображения, че не са налице предпоставките за присъждане на хонорар за оказана безплатна помощ по смисъла на чл.38, ал.2, т.2 ЗА, тъй като ищецът нямал това качество и не били представени доказателства в тази насока. В условията на евентуалност, ако се приеме, че адвокатско възнаграждение се дължи, то същото било неправилно определено, като счита, че е прекомерно, поради което моли съда да го намали до сумата от 264,78 лв.

С обжалваното в настоящето производство решение

№260010/08.08.2024 г., искането по чл.248 ГПК е оставено без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изложените доводи и възражения в частната жалба са идентични с тези в молбата по чл.248 ГПК относно критериите и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед вида и броя на предявените искове.

Неоснователно е възражението, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по смисъла на чл.38, ал.2, т.2 ЗА, тъй като ищецът няма това качество и не са представени доказателства в тази насока. По този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, поради което е образувано и тълкувателно дело за произнасяне по този въпрос. Доколкото обаче към настоящия момент не е постановено решение, настоящия състав на въззивния съд поддържа, че за присъждането на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно да се предостави договор за безплатна адвокатска помощ, като обстоятелството, че клиентът е материално затруднен, не се нуждае от доказване.

Неоснователно е и възражението, че определеното възнаграждение в размер на 380,75 лв. е прекомерно. В първоинстанционното производство са предявени два иска срещу двама различни ответници, които са уважени, поради което поради което не може да се сподели възражението, че следва да се определи едно общо възнаграждение.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са 2 обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава. Ето защо, въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

При съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, очертана от предмета на предявените искове, спорните факти и обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, фактическите действия по осъществяване на възложената защита, изразяващи се в изготвяне на исковата молба, становище и писмена защита по делото, настоящият съдебен състав на съда приема, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 380,75 лв. за защита по иска срещу „Ай тръст“ ЕООД не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260010/08.08.2024 г., постановено по гр.д.

№793/2020 г. по описа на РС – Панагюрище.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3