Решение № 926 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 21525/27.11.2024 г., постановено по гр. дело № 22169/2024 г. по описа на СРС, 32 състав, по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът Л. А. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, както следва: 147,08 лв., представляваща главница за цена на доставена и реално потребена топлинна енергия до топлоснабден имот – ателие Б-1, находящо се в гр. София, общ. „Връбница“, ж. к. „******** 10, с аб. № ******** за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане, както и 42,65 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2021 г. до 18.03.2024 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 950 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Ен Про Консулт 07“ ЕООД.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 420491/27.12.2024 г. на ответника Л. А. Г. с изложени доводи за неговата неправилност. Въззивникът оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод относно наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца по отношение на процесния имот, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, какъвто не е представен по делото и няма данни да е бил сключен. Оспорва да е отправял искане за 1 откриване на партида на негово име, както и да му е връчено писмо с изх. № П1666/16.02.2024 г., подписано от П.Т. – и. д. директор дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземания“ при ищеца, каквото изрично възражение е направил още с отговора на исковата молба. Счита, че процесните вземания са покрити от изтекла погасителна давност. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод след анализ на събраните по делото доказателства. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на въззиваемия – „Ен Про Консулт 07“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира той, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен 2 при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, че в рамките на исковия период Л. А. Г. се легитимира като собственик на процесния имот, представляващ ателие Б-1, находящо се във вх. Б, ет. 10 на жилищна сграда в гр. София, ж. к. „******** придобит от него по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 153, том V, рег. № 7362, дело № 796/08.08.2019 г., т. е. преди исковия период, като при липсата на данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се направи извод, че това е било така включително и в периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г.

Следователно, в качеството му на собственик на процесното ателие Б-1, именно ответникът се легитимира като клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо. В тази връзка следва да се отбележи, че недвусмислени и ясни са твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, очертаващи основанието за ангажиране на отговорността на ответника - в качеството му на страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а не за небитови такива, поради което от значение се явява единствено качеството му на собственик на имот, разположен в топлофицирана жилищна сграда, без от страна на законодателя да се поставя изискване за сключването на изричен писмен договор с ищеца с такъв предмет. Това обстоятелство би било относимо единствено в случай, че исковата претенция се основава на изложени твърдения за наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, но видно е, че настоящата хипотеза не е такава, още повече, че по делото няма данни процесното ателие Б-1 да се ползва за стопанска дейност.

Нещо повече, от данните в представения протокол № 1/15.08.2017 г. може да се направи 3 извод, че етажните собственици в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, са взели решение за нейното присъединяване към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД с цел осигуряване до нея на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди. В случая, този извод не се опровергава с оглед данните, удостоверени в представеното от ищеца писмо с изх. № П1666/16.02.2024 г., адресирано до ответника, съдържащо предложение за откриване на партида и сключване на договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, тъй като то е с дата на издаване след исковия период, поради което ирелевантен се явява въпросът относно надлежното му връчване на ответника. Отделен е въпросът, че по делото липсват данни такъв договор да е бил сключен, поради което няма основание да се счита, че възникналото между страните облигационно правоотношение има за предмет продажба на топлинна енергия за стопански, а не за битови нужди. Действително, по делото не се доказва от ответника да е отправено заявление за откриване на партида на негово име, но само въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод, че не се явява задължено лице за сумите за цена на топлинна енергия по отношение на процесното ателие Б-1. Както се посочи по-горе, нормативната уредба е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото. В хипотезата на договорно обвързване, когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажна собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорно правоотношение с доставчика, в който случай законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. По императивен ред чл. 153, ал. 1 ЗЕ приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота, какъвто е настоящият случай, предвид данните по делото, че на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 153, том V, рег. № 7362, дело № 796/08.08.2019 г., сключен преди исковия период, ответникът Л. Г. е станал собственик на процесното ателие Б-1.

Ето защо, доколкото се касае за презюмиран договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, следва да се приеме, че по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ между страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия 4 за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото не се спори, а и се установява от представените протокол от ОС на ЕС от 02.04.2021 г., договор от 15.04.2021 г., както и изводите в констативната част от заключението по съдебнотехническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „******** вх. А и Б, е била извършвана от „Бизов Сервиз“ ЕООД.