Разпореждане № 85682 от 10.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 386/2023
- Вид
- Разпореждане № 85682
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85682 гр. София, 10.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно гражданско дело № 20231110100386 по описа за 2023 година На 07.04.2023г. в законоустановения срок по 414, ал.2 ГПК, в деловодството на съда е постъпило възражение от длъжника по издадената заповед за изпълнение - УМБАЛ „А“ЕАД , срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК от 23.02.23г., издадена по ч.гр.д.№ 386/2023г. по описа на СРС. Във възражението длъжникът посочва, че не дължи изпълнение на посоченото вземане по издадената заповед, по отношение на претендираниите от него суми .
От страна на заявителя „Р...“ЕООД в срока за предявяване на иск постъпи становище, в което е посочено, че длъжникът е изплатил изцяло задълженията по заповедта за изпълнение , като не е заплатил дължимите разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като моли съда да бъде издаден изпълнителен лист за разноските, направени в заповедното производство.
В т.10в на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение чл.412, т.6 ГПК, и в исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска, а при оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски, не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК. Законодателно уредените два режима 1 за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Поради изложеното понастоящем е отпаднало основанието за даване указания на заявителя по реда на чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му, а следва да се разпореди издаването на изпълнителен лист въз основата на влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК от 23.02.23г. издадена по ч.гр.д.№ 386/2023г. относно присъдените с нея разноски в полза на заявителя , останали незаплатени в размер на 495,06лева , за държавна такса и 1869,42лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Евентуалното продължаване на производството с даване на указания по чл.415, ал.1 ГПК не намира основание, доколкото заявителят е получил плащане на претендираните суми, а би довело до натоварване и на страните с допълнителни разноски за държавна такса и юрисконсултско/адвокатско възнаграждение и пр.
Мотивиран от гореизложеното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ДА се издаде изпълнителен лист въз основата на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК от 23.02.23г., издадена по ч.гр.д.№ 386/2023г. съгласно описа на СРС относно неизплатените разноски в заповедното производство в полза на заявителя „Р...“ЕООД ,ЕИК .......... , възлизащи на 495,06лв. разноски за държавна такса и 1869,42 лева разноски за адвокатско възнаграждение , като се извърши и надлежно отбелязване за издаването на изпълнителния лист върху заповедта за изпълнение.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок, пред СГС, който за молителя „Р...“ЕООД ,ЕИК .......... тече от връчването на разпореждането, а за длъжника – Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ А“ЕАД , ЕИК ........
- от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3