Решение № 3301 от 16.10.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3301 гр. Варна, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110103653 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „ЕПП” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”, „**”, бул. „Владислав Варненчик” № *** срещу ответника: „ИИ"ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н „Приморски" ул.„**" №1, представлявано от М.М.Д. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. ** 29, с клиентски номер ** и абонатен номера ** И **, следните суми, а именно:

- сумата от 398,69 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактура №0325961518/12.08.2022 за обекти на потребление в гр. Варна, ул. „**" №29, с клиентски №** и абонатни номера №**T и №**,

-сумата от 7,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на посочената фактура /24.08.**./ до 28.10.**., -ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в PC -Варна – 14.11.**. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15031/**. на ВРС - 33 състав.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на 1 установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се, че „ЕПП"АД, е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу :

„ИИ"ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н „Приморски" ул.

„**" №1, представлявано от М.М.Д., за което е образувано ч.гр.д.№15031/**. по описа на PC - гр. Варна, за сумата от общо 398,69 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактура №0325961518/12.08.2022, за обекти на потребление в гр.Варна, ул.„**" №29, с клиентски №** и абонатни номера №**Т и №**, както и сумата от 7,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на посочената фактура /24.08.**./ до 28.10.**., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в PC - Варна до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че между „ЕПП" АД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия, в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Към датата на съставяне на процесната фактурата, титуляр на партидата в системата на дружеството е дружеството „ФПД"ЕООД с ЕИК **. На 13.07.**., в деловодството на „ЕПП"АД е депозирано Заявление №6191600/13.07.**. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕС"АД при Общи условия. Към горепосоченото заявление е представен и договор за наем от 26.05.**. на процесния обект на потребление в гр.Варна, ул.„**"29. От представеният договор за наем е видно, че считано от 26.05.**. „ИИ" ЕООД е наемател на етаж втори от офисна част, находяща се в гр. Варна, ул. „**"29, където се намират и обектите с абонатни номера №**Т и №**. Това правоотношение, се сочи, че е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия. Според изнесеното, без значение е обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за исковия период. Крайният снабдител ''ЕС"АД не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на "ЕПП" АД). С оглед горепосоченото, ползвател на процесиите имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „**" №29, с клиентски №** и абонатни номера №**Т и №** е „ИИ" ЕООД с ЕИК **. Налице е правно основание за възникването на вземанията на „ЕПП"АД към ответника по настоящия иск „ИИ" ЕООД с ЕИК **, за обекти на потребление, находящи се в гр.Варна, ул.„**" №29, с клиентски №** и абонатни номера №**Т и №**. Тоест, между страните в настоящото производство съществува 2 облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. Настоява се, че ответникът дължи заплащане на главници, начислени с фактура №0325961518/12.08.**.

Обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно задължението си, обуславя и настъпването на негативни последици за същия - натрупване на мораторна лихва върху задължението. Размерът на мораторната лихва, определен от датата, следваща падежа по горепосочената фактура /24.08.**./ до 28.10.**. Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира законова опора в чл. 86 ЗЗД. Видно от всичко изложено, ищецът настоява, че към настоящия момент ответната страна дължи лихва върху главницата по горепосочената фактура размер на 7,31 лева.

Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови положително съдебно решение по предявените искови претенции.

Ответникът „ИИ" ЕООД, извън срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Не оспорва, че той е потребил ЕЕ по процесната фактура, но предвид че процесната фактура е издадена на друго лице – „ФПД“ЕООД, което дружество му е прехвърлило партидата няколко месеца след сключване от ответника с това дружество на договор за наем с дата 26.05.**., за консумация в период преди да се финализира прехвърлянето на партидата в Енерго ПРо на името на представляваното от ответника дружество - „ИИ" ЕООД, настоява, че не следва да плаща задължението, фактурирано на името на „ФПД“ЕООД. Пояснява, че до прехвърляне на партидата на името на ответното дружество „ИИ" ЕООД, той е уреждал цадълженията си за потребената от него в имота ел.енергия, като ги е заплащал на наемодателя си „ФПД“ЕООД.

В с.з. по същество, законния представител на отв.„ИИ" ЕООД, прави признание, че той е консумирал ел.енергията в процесния обект/ЕЕ/, на който се явява наемател, която ЕЕ е за потребление през м.07.**. и е описана в издадената фактура №0325961518/12.08.**. за обекти на потребление в гр. Варна, ул. „**" №29, с клиентски №** и абонатни номера №**T и №**. Настоява обаче, че не следва да заплаща тази си консумация, т.к. не е бил уведомен за издаването на посочената фактура. Счита, че доколкото фактурата е издадена за период на потребление, преди отв.„ИИ" ЕООД да е станал официално потребител по посочената партида за обекти на потребление в гр. Варна, ул. „**" №29, не следва да заплаща начислената по тази фактура ЕЕ, независимо че той се явява ползвател/наемател/ на обекта на потребление и е консумирал ЕЕ, която е фактурирана в този обект за м.07.**. До официалното прехвърляне на партидата на името на ответното дружество, извършено след м.08.**., отв.„ИИ" ЕООД настоява, че макар и да е бил ползвател на ЕЕ в обекта, е уреждал отношенията си със своя наемодател „ФПД“ЕООД, като последния е заплащал ЕЕ в обекта, а впоследствие отв. „ИИ" ЕООД му е възстановявал така платеното. Настоява, че договора му за наем с „ФПД“ЕООД има значение само за вътрешните му отношения с този негов наемодател, като оспорва правото на ищцовото дружество да се намесва в тези отношения между наемател и наемодател. Настоява, че не следва да дължи разноските в заповедното 3 производство и заявява изрично в хода на устните прения, че ще си заплати тока по издадената фактура №0325961518/12.08.**., но изразява несъгласието си да заплаща разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. гр. дело №15031/**. на Районен съд гр.Варна, 33-ти състав, по подадено на 14.11.**. от ищеца срещу ответника заявление по чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение за неизплатени задължения, както следва: като Длъжникът" ИИ" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "**" № 1, представлявано от М.М.Д., Управител, да заплати на кредитора "ЕПП" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" ***, Варна *, представлявано от **, сумата от 398,69 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактура №0325961518/12.08.**., частично платена, издадена за периода от 08.08.2022 г. до 12.08.2022 г. за обекти с аб. № **T и аб.№ **, адрес гр. Варна, ул. ** № 29-0, клиентски № **, сумата от 7,31 лв., мораторна лихва начислена до 28.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 26 от НЗПП.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактура ФП***/12.08.**., частично платена, издадена за периода от 08.08.2022 г. до 12.08.2022 г. за обекти с аб. № **T и аб.№ **, адрес гр. Варна, ул. ** № 29-0, клиентски № **.

По издадената заповед за изпълнение, длъжникът и ответник в настоящото производство, е уведомен чрез законния си представител, като последния в срок е подалпо чл.414 ГПК. Н а заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящия иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземането на „ЕПП”АД срещу ответника по делото.

По допустимостта на установителния иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният 4 състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Облигационната обвързаност на страните, произтича от Договор за продажба на ел.енергия, условията на който договор са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "ЕПП" АД. Посочените общи условия, са приложени по заповедното производство, и са влезли в сила, тъй като съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, обществените снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика.