Решение № 6 от 09.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично при закрити врати заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20211001000974 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Монтаж строителни конструкции” АД, ЕИК 2008699353, чрез адв. В. срещу решение № 260844 от 27.05.2021г., изменено в частта за разноските с определение № 263698/08.07.2021г., постановени по т.д. № 8154/2013г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-1 състав, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, на основание неплатежоспособност и евентуална свръхзадълженост на ответното търговско дружество – „Спедиция логистика“ АД, ЕИК 131378209/с предишно наименование „Берс“ АД/ и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 14 409,60 лева разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът/ищецът - „Монтаж строителни конструкции” АД счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да уважи молбата по чл. 625 от ТЗ. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът – „Спедиция логистика“ АД, чрез адв. Т. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва изцяло въззивната жалба, която счита за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че подадената въззивна жалба е бланкетна и не съдържала конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, а допълнението към въззивната жалба счита за недопустимо. Твърди, 1 че ищецът не е доказал наличие на вземания от ответното търговско дружество, тъй като по споразумението между тях, задълженията по първа и втора вноска били погасени по давност, а по третата вноска било висящо образуваното производство по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд правилно е уважил възраженията за прихващане със сумите от: 242 165,47 лева за неустойка по договор от 23.07.2010г., 40 691,26 лева погасени публични задължения на ищеца, както и 41 336 лева разходи за некачествено извършени СМР. На последно място твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявала хипотезата на свръхзадълженост на ответното търговско дружество. Моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил, че между страните е възникнало валидно правоотношение по търговска сделка - сключен на 23.07.2010г. договор за изграждане на логистичен център в с. ***, съгласно издадена Виза за проектиране и Разрешение за строеж.

Видовете строително-монтажни са подробно описани в Приложение 2А и Приложение 2Б, представляващи неразделна част от договора. Съгласно § IV, чл. 12 от договора, изпълнителят се е задължил да изпълни възложените СМР в срокове, подробно описани в „Линеен календарен график“, представляващ Приложение 3 от договора. Съгласно § IX, чл.

33, ал. 1 при забава за завършване и предаване на отделен етап от обекта съгласно Приложение 3 към договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,2% от стойността на съответния етап за всеки календарен ден закъснение, но не повече от 10% от тази стойност. На 03.11.2011г. страните по делото са сключили споразумение, с което е признато издаването на данъчна фактура от молителя към ответника № 2000000147 от 13.07.2011г. за сумата от 1 133 357 лева с включен ДДС. В чл. 1 от споразумението страните са уговорили разсрочено плащане на сумата от 1 130 024,68 лева в следните срокове: първа вноска в размер на 385 912,88 лева в срок до 31.01.2012г., втора вноска в размер на 500 000 лева в срок до 28.02.2012г. и трета вноска в размер на 244 111,80 лева в срок до 15.03.2012г. За вземането си за трета вноска по споразумението от 03.11.2011г., за сумата от 244 111,80 лева, ведно със законната лихва за периода от 04.05.2012г. до изплащане на вземането, сумата от 23 922,96 лева неустойка за забава за периода от 16.03.2012г. до 03.05.2012г. и сумата от 5 360,70 лева държавна такса, „Монтаж строителни конструкции” АД се е снабдило срещу „Берс“ АД със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.06.2012г. и изпълнителен лист от същата дата. Вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение е оспорено от длъжника по реда на чл. 414 и сл. ГПК, като към настоящия момент е висящо производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК – т.д. № 38/2013 г. по описа 2 на СГС, ТО, VI-9 състав.

Видно от заключението на вещото лице - З. Д., изготвило съдебно -счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, се установява, че съгласно баланса на „Берс“ АД е анализиран периода 2007-2013г. Според вещото лице, основен дял в структурата на активите на ответното дружество са имали дългосрочните финансови активи, както следва: 250 000 лева към 31.12.2007г., 977 000 към 31.12.2008г., 1 989 000 лева към 31.12.2009г., 5 368 000 лева към 31.12.2010г., 10 895 000 лева към 31.12.2011г., 10 037 000 лева към 31.12.2012г. и 1 603 000 лева към 31.12.2013г. Според вещото лице, основен дял в структурата на пасивите на ответното дружество са имали краткосрочните задължения, както следва: 158 000 лева към 31.12.2007г., 203 000 лева към 31.12.2008г., 316 000 лева към 31.12.2009г., 4 422 000 лева към 31.12.2010г., 2 405 000 лева към 31.12.2011г., 2 976 000 лева към 31.12.2012г. и 2 226 000 лева към 31.12.2013г. Вещото лице е установило, че фактура № 20000000147 от 13.07.2011г. в общ размер на 1 133 357,17 лева е осчетоводена от двете страни по делото и ответникът имал право да ползва данъчен кредит за начислен ДДС в размер на 188 892,68 лева. Вещото лице е установило, че към 31.12.2013г. са отписани от счетоводството на ответника земя, сгради и съоръжения в общ размер на 10 399 165 лева. Според вещото лице, общата стойност на отчетените активи към 31.12.2013г. възлизат на 2 219 000 лева, от които дълготрайни активи 1 793 000 лева и краткотрайни активи 421 000 лева. В счетоводството на ответника било отразено, че е погасил данъчно задължение на ищеца в общ размер на 40 694,13 лева, което се установявало и от справка в НАП. В отговор на двадесета задача вещото лице е посочило, че годишните финансови отчети за периода от 2007г. до 2012г. са заверени от регистрирани одитори, а за 2013г. нямало заверка. В първото допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че за 2014г. „Берс“ АД е получило плащания в общ размер на 66 745,95 лева. Според вещото лице, съгласно двустранно подписан договор за финансови услуги и управление на дейността от 03.06.2012г. между „Берс “ АД и „Медиа транспорт“ АД, последния е извършил плащания към доставчици на първия в общ размер на 417 809,22 лева. Вещото лице е извършило анализ на отчета за приходи и разходи на „Берс“ АД, като е установило, че за 2013г. дружеството имало приходи в общ размер на 3 091 000 лева и разходи в общ размер на 5 503 000 лева, което формирало загуба в общ размер на 2 412 000 лева. Във второто допълнително заключение на вещото лице е посочено, че общият размер на отчетените приходи за 2014г. е 958 000 лева, а общият размер на разходите е 933 000 лева. В отговор на четвърта задача е посочено, че отчетената от „Берс“ АД загуба в размер на 2 423 000 лева към 31.12.2013г. не е била отразена в баланса към 31.12.2014г. В отговор на пета задача е посочено, че към 31.12.2014г. дълготрайните материални активи са 193 000 лева, от които 192 000 лева са дългосрочни вземания и 1 000 лева са материални активи. Според вещото лице, към 31.12.2014г. краткотрайните материални активи са в общ размер на 2 430 000 лева, от които краткосрочни вземания 2 418 000 лева, 1 000 лева парични средства и 11 000 лева разходи за бъдещи периоди. В обобщение е посочено, че стойността на дълготрайните активи е намалена с 1 600 000 лева, а стойността на краткотрайните активи е увеличена с 2 006 000 лева. В третото допълнително заключение на вещото лице е посочено, че към 30.09.2015г. дълготрайните 3 материални активи са 193 000 лева, а краткосрочните вземания са 2 472 000 лева, 1 000 лева парични средства и 11 000 лева разходи за бъдещи периоди. Сумата на пасива е в общ размер на 2 677 000 лева, от които 2 178 000 лева са краткосрочни задължения, 1 960 000 собствен капитал и финансова загуба от 1 462 000 лева.

По делото е прието първоначално и допълнително заключение на вещото лице О. К., изготвило съдебно-счетоводна експертиза за периода от 25.01.2016г. до 12.12.2016г. и към 31.03.2017г., с която са изчислени показателите за ликвидност при отчитане на различни варианти в размера на задълженията на ответното търговско дружество. Според вещото лице, от изготвена от „Берс“ АД справка за закриване на задълженията се установявало, че ответното търговско дружество е погасило задължения към персонал и доставчици в общ размер на 943 264,52 лева, чрез посредничеството на „Медиа транспорт“.

По делото е прието заключение на вещите лица О. К., М. А. и С. Й., изготвили тройна съдебно-счетоводна експертиза за изготвяне на алтернативни варианти на показателите за ликвидност при отчитане на различни варианти в размера на задълженията на ответното търговско дружество. Според вещите лица, в баланса на ответното търговско дружество към 31.12.2017г., нямало задължения към финансови институции. Съгласно изготвена от „Берс“ АД Хронология по сметка 151 на 17.01.2013г. е закрито задължение към „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 6 453 129,91 лева, а на 31.01.2013г. е закрито и задължение за още 2 054 730,58 лева. Видно от удостоверение на „Първа инвестиционна банка“ АД от 11.10.2017г./т. 5, л. 857/ се установявало, че към 12.10.2017г. „Берс“ АД има задължения към банката с падеж 31.01.2012г. в общ размер на 1 563 381,54 евро, от които 1 047 535,99 евро главница, 515 705,64 евро законна лихва и 274 лева съдебни разноски.

Според вещите лица, от изготвена от „Берс“ АД справка за закриване на задълженията се установявало, че ответното търговско дружество е погасило задължения към персонал и доставчици в общ размер на 1 061 170 лева, от които 848 551,24 лева поради изтекла погасителна давност. Останалите задължения били погасени чрез посредничеството на „Медиа транспорт“.

По делото е прието второ допълнително заключение на вещото лице О. К., с което са изчислени показателите за ликвидност при отчитане на различни варианти в размера на задълженията на ответното търговско дружество. Според вещото лице за периода от 31.12.2018г. до 31.12.2019г. „Берс“ АД нямал задължения към финансови предприятия. Към 31.12.2018г. имал данъчни задължения в общ размер на 568 000 лева, които към 15.05.2020г. били в общ размер на 900 351,24 лева. Според изготвена от „Спедиция логистика“ АД справка се установявало, че ответното търговско дружество е погасило към 30.06.2019г. задължения на персонал и доставчици в общ размер на 64 519,92 лева. Съгласно протокол за касова наличност, ответното дружество имало касова наличност в размер на 375,53.

По делото е прието и допълнително заключение на вещото лице С. М., с което са изчислени показателите за ликвидност при отчитане на различни варианти в размера на задълженията на ответното търговско дружество. Според вещото лице, в отговор на отправено от нея запитване до „Първа инвестиционна банка“ АД, било отговорено, че към 14.01.2021г. „Берс“ 4