Решение № 76 от 26.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500030 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 25/ 22.01.2025 г. по т.д. № 1184/ 2023 г. по описа на ВКС съдът е отменил Решение № 19/ 23.02.2023 г. по в.гр.д. № 268/2022 г. на ВТАС, с което е потвърдено Решение № 182/ 30.12.2021г. по гр.д. № 187/2021 г. на ОС – Ловеч за обявяване за недействителен по отношение на Държавата, на основание чл.216, ал.1, т.

4 ДОПК, на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2016 г., оформен с НА № 129, рег. № 2609, том ІІ, рег. № 2609, дело № 271 от 02.06.2016 г. на нотариус Д. К., с който „Лилови 77“ ЕООД продава на „Лилови 88“ ООД поземлен имот в гр.

Троян, заедно с построените в него едноетажна сграда и едноетажна промишлена сграда и е отхвърлил предявения срещу „Лилови 77“ ЕООД (в ликвидация) и „Лилови 88“ ООД иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на процесния договор за покупкопродажба на недвижим имот от 02.06.2016 г. ВКС е върнал делото на въззивния съд за разглеждане и решаване на предявения от Държавата при условията на евентуалност иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК.

Държавата основава този иск на твърденията, че към 02.06.2016 г. – датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба с НА № 129, рег. № 2609, том 1

ІІ, рег. № 2609, дело № 271 от 02.06.2016 г. на нотариус Д. К., е налице свързаност на дружеството – длъжник и продавач по сделката с купувача по същата, а именно: съдружник в дружеството – купувач „Лилови 88“ ООД е била Д. Л. И., сестра на Ц. Л.

И. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – продавач „Лилови 77“ ЕООД и сключената сделка е извършена във вреда на Държавата. В настоящото въззивно производство исковата претенция се поддържа от НАП. Излага, че е налице увреждане на Държавата вследствие на извършената прехвърлителна сделка, като и към настоящия момент длъжникът „Лилови 77“ ЕООД не е погасил публичните си задължения.

В първоинстанционното производство ответниците са концентрирали защитата си основно по иска по чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК, като относимо към двата иска е възражението им, че атакуваната сделка не е сключена след установяване на публичното вземане на Държавата в приключило ревизионно производство било то с административен акт, било то със съдебно решение. Сочената от ищеца свързаност на двете дружества не е оспорвана.

В настоящото производство ответникът „Лилови 77“ ЕООД чрез ликвидатора си заема становище за основателност на предявения иск. Сочи, че е осъществен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК при доказана свързаност на двете дружества към датата на сключване на процесната сделка с увреждащ фиска характер чрез намаляване имуществото на дружеството – длъжник и създаване на реална опасност да не могат да бъдат погасени публичните задължения. Счита, че искът на НАП следва да бъде уважен. Ответникът „Лилови 88“ ООД поддържа, че предявения иск е неоснователен. Не спори, че е съществувала свързаност между дружествата продавач и купувач, но счита, че това не води автоматично до извод, че сделката е във вреда на кредитора, като в решението си ВКС приел, че не е налице умисъл за увреждане на същия. Следвало да се съобрази обстоятелството, че длъжникът предложил и НАП приел обезпечение на вземането си, което било в много по-голям размер от задължението му към него момент. Моли искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски за производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Безспорно е, че „Лилови 77“ ЕООД има публични задължения към Държавата в размер на 97 907.38 лв., декларирани през периода 13.06.2014 г. – 25.05.2016 г. на основание ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО, че същите не са погасени към датата на предявяване на исковата молба, като натрупаната върху тях към него момент лихва /07.04.2021 г./ е в размер на 53 603 лв. и вземането на Държавата не е удовлетворено и понастоящем. С процесния договор за покупко-продажба, сключен с НА № 129, том II, рег. № 2609, дело № 271 от 02.06.2016 г. на нотариус Д. К., „Лилови 77“ ЕООД е 2 продало на „Лилови 88“ ООД поземлен имот в гр. Троян заедно с построените в него едноетажна сграда с предназначение складова база, склад и едноетажна промишлена сграда за сумата 220 000 лв., платима на 120 вноски всяка от по 1 850 лв. без да е посочен начален момент на дължимост. Управител на дружеството – продавач и едноличен собственик на капитала му до 28.11.2017 г. е Ц. Л. И.. Дружеството – купувач е учредено няколко дни преди процесната сделка и в него съдружник с 49 % и съответно собственик на част от капитала му е Д. Л. И. – сестра на Ц. Л. И..

Непосредствено след сделката, със заявление от 28.03.2016 г. управителят на „Лилови 77“ ЕООД е поискал разсрочване на публичните задължения на дружеството, като е предложил за обезпечение налагането на запор върху движима вещ и публичният взискател е приел обезпечението. С Договор за цесия от 03.07.2018 г. „Лилови 77“ ЕООД е прехвърлил безвъзмездно на „Капитолия стил“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е майката на Д. и Ц. И. – Т. Ц. И. – вземането си за продажната цена по договора. „Лилови 77“ ЕООД е прекратено с Решение № 261030/ 25.06.2021 г. по т.д. № 20/ 2021 г. и е в производство по ликвидация.

При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК за обявяване за недeйcтвитeлен пo oтнoшeниe нa Дъpжaвaтa на сключен между ответните дружества на 02.06.2016 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот. Основателността на този иск е обусловена от следните предпоставки: наличие на пyблични зaдължeния към Държавата в тежест на „Лилови 77“ ЕООД, cĸлючeна сделка между длъжника и cвъpзaнo c него лицe, сключването на сделката е осъществено след установяване на вземането на Държавата и сделката уврежда пyбличния взиcĸaтeл. Настоящата инстанция намира, че е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба, при което исковата претенция се явява основателна.

Безспорно е, че към 2016 г., към датата на предявяване на иска и понастоящем „Лилови 77“ ЕООД има непогасени публични задължения към Държавата, чиято дължимост и размер са установени с подадени от дружеството декларации по чл.105 ДОПК. ВКС е разяснил на ответниците по делото с оглед релевираните от тях възражения, че декларирането, което се основава на самоизчисляване от данъчнозадължените лица на данъчната основа и размера на дължимите данъци и/или задължителни осигурителни вноски, установява публичните задължения по смисъла на чл.216, ал.1 ДОПК, като е без значение дали впоследствие ще се констатират някакви несъответствия, ще се направят промени на задълженията, съответно дали органът по приходите ще издаде акт за установяване на задължение, с който се коригира декларацията или съществуването и размера на задълженията ще бъдат проверени чрез извършване на ревизия. Посочил е при позоваване на актуалната съдебна практика на ВКС, че и при относимата към настоящия казус редакцията на чл.216, ал.1 ДОПК към 3

2016 г. /преди изменението й в сила от 01.01.2021 г./ в приложното поле на нормата попадат сделките, сключени след датата на деклариране на публичните задължения.

Безспорно е, че атакуваната прехвърлителна сделка е cĸлючeна след установяване на вземането на Държавата и страни по нея са длъжникът и cвъpзaнo c него лицe. Свързаността на контрахентите е в хипотезата на §1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК, която посочва като свързани лица роднините по права линия, като свързаността е видна дори и от самото фирмено наименование на двете дружества.

Сключената сделка, с която длъжникът се е разпоредил с притежавани от него недвижими имоти, уврежда интереса на Държавата като кредитор на неудовлетворени публични вземания. Неоснователно ответникът „Лилови 88“ ООД поддържа, че в случая следва да се съобрази приетата от ВКС в настоящото производство по иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК липса на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател. В хипотезата на т.6 съдът не се интересува от мотивите на длъжника – във фактическия състав на нормата не е включен субективен елемент. Вредата е обективен факт и е налице винаги, когато длъжникът извърши отчуждителна сделка с имуществен актив, защото намаляването на активите му поражда реална опасност от затрудняване или невъзможност кредиторите да се удовлетворят за вземанията си при липса на доброволно погасяване на същите. Ирелевантно за преценката за увреждащ характер на сделката е евентуалното наличие на друго имущество, освен отчужденото и възможността чрез изпълнение върху него да се удовлетвори кредиторът, защото цялото имущество на длъжника служи като обезпечение за кредиторите и тяхно право е да преценят срещу кой актив да насочат принудително изпълнение. В случая длъжникът се е лишил от имущество на висока стойност без да получи реално плащане на продажната цена, като се е сдобил с вземане за цената, но впоследствие безвъзмездно е цедирал същото отново на свързано с него лице. Като краен резултат задълженията му към Държавата са останали непогасени в продължение на близо 10 г., а освен това в последните 4 г. то не развива търговска дейност и не реализира никакви приходи, защото е прекратено и в производство по ликвидация.

По изложените съображения, предявеният иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК е основателен и процесният договор за покупко-продажба следва да бъде обявен за недействителен спрямо Държавата.

По разноските: При този изход на спора на НАП следва да бъдат присъдени направените разноски за първоинстанционното производство – 400 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За въззивното производство не са претендирани разноски. „Лилови 77“ ЕООД и „Лилови 88“ ООД следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса за производството, определена по чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК – сумата 3 330 лв.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, представлявана от Национална агенция за приходите, на основание чл.216, ал.1, т.6 Д О П К , договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупкопродажба № 129, том II, рег. № 2609, дело № 271 от 02.06.2016 г. на нотариус Д. К., с район на действие – Районен съд Троян, по силата на който „Лилови 77“ ЕООД с ЕИК 202158474 продава на „Лилови 88“ ООД с ЕИК 204095975 поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-11/20.04.2007 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 1 089 кв. м, находящ се в гр. Троян, Лагът, заедно с построените в имота едноетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ 154 кв. м, с предназначение – складова база, склад и едноетажна промишлена сграда с идентификатор *** със застроена площ 935 кв. м, за сумата 220 000 лв.

ОСЪЖДА „Лилови 77“ ЕООД в ликвидация с ЕИК 202158474 и „Лилови 88“ ООД, с ЕИК 204095975, със седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ж.к.“Суха река“ бл. 225, вх. А, ет.2, ап.4, да заплатят на Национална агенция за приходите сумата 400 /четиристотин/ лв. – разноски в първоинстанционното производство и 300 /триста/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Лилови 77“ ЕООД в ликвидация с ЕИК 202158474 и „Лилови 88“ ООД, с ЕИК 204095975, със седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ж.к.“Суха река“ бл. 225, вх. А, ет.2, ап.4, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС сумата 3 330 /три хиляди триста и тридесет/ лв.

– държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________