Решение № 36 от 26.06.2023, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Гълъбово, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело № 20235550100037 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, предявена от П. Д.

И., в качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца Г.

И. Д. и К. И. Д. против Ж. Г. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК и чл.127а, ал.2 СК за увеличаване на вече присъдените издръжки и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Ж. Д., на непълнолетните деца Г. Д. и К. Д. да бъдат издадени документи – лични карти и задгранични паспорти за пътуване в чужбина, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, за осъществяване на задгранични пътувания с цел почивка и екскурзия до държави членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, както и до Швейцария и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружени от своята майка П. И. или от изрично упълномощено от нея лице. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез своя процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който я оспорва частично в частта за увеличението на издръжката за размера над 220 лв. на дете и изцяло в частта за разрешението, заместващо съгласието на бащата, за издаване на лични документи и пътуване в чужбина, тъй като счита, че има опасност майката да изведе децата в чужбина за постоянно. Излага доводи в тази насока. Прави доказателствени искания.

1

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, съдът установи следната фактическа обстановка:

От представеното по делото Удостоверение за раждане № ********** от 01.12.2017г., издадено от Община Чирпан въз основа на акт за раждане № 0185 от 01.12.2017г., се установи, че детето К. И. Д. е родено на 17.09.2017г. от родители П. Д. И. и Ж. Г. Д..

От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0075 от 19.05.2015г., се установи, че детето Г. И.

Д. е родено на 02.05.2015г. от родители П. Д. И. и Ж. Г. Д..

От представения заверен препис от Решение № 61 от 18.02.2020г., постановено по в. гр. д. № 1628/2019г. по описа на ОС – Стара Загора се установи, че упражняването на родителските права над малолетните деца Г.

И. Д. и К. И. Д. са предоставени на майката П. Д. И. като е определено местоживеенето на децата да бъде при тяхната майка. В съдебното решение са определени и режимът на лични отношения на бащата Ж. Г. Д. с децата, както и размерът на месечната издръжка, която бащата да заплаща.

Съдебното решение е влязло в сила на 20.05.2021г.

От представеното Уверение, с изх. № 228 от 16.12.2022г., издадено от Средно училище „П.К.Я.“ – гр. Чирпан се установи, че детето Г. И. Д. е на 7 години и за учебната 2022/2023г. е ученик в I „б“ клас на Средно училище „П.К.Я.“ – гр. Чирпан, а от представената Служебна бележка, с изх. № 20/20.12.2022 г., издадена от ДГ „З. *“ – гр. Чирпан се установи, че детето К.

И. Д. е на 5 години и за учебната 2022/2023г. е записано в трета група в Детска градина „З. *“ – гр. Чирпан.

За изясняване на фактическата обстановка, по делото бяха разпитани свидетелите Д.М.Л. и Б.Г.Д..

От свидетелските показания на Д.М.Л. се установи, че се познава с П.

И. от 4 години, като от 1 година и 7 месеца живеят с децата в град Чирпан.

Установи се също, че П. И. получава месечно възнаграждение в размер на 1500 евро, което е недостатъчно за издръжката на двете деца, като получава финансова помощ от него и своя брат. Доказа се, че разрешението, заместващо съгласието на бащата за издаване на лична карта и международен паспорт е необходимо, защото бащата Ж. Д. не съдейства и задържа паспортите. Установи се, че разрешението, заместващо съгласието на бащата за пътуване на децата в чужбина е с цел екскурзия до различни увеселителни паркове в Европа.

Свидетеля Б. Г.а Д., сестра на бащата, потвърди, че и двамата родители спазват режима. Установи се, че децата били през 2019 г. в Испания, където възникнал инцидент, наложил намесата на съдилища и полиция, като след това са се преместили да живеят в България.

В о.с.з. на 11.04.2023г., ответникът обясни, че се притеснява от 2 разрешението за пътуване на децата в чужбина, защото нямал гаранция, че майката ще спази решението и ще ги върне обратно.

По делото са изготвени и представени социални доклади от ДСП – гр.

Пловдив и ДСП – гр. Чирпан, от които се установи, че понастоящем ежедневните грижи за децата Г. и К. полага тяхната майка П. И., а на бащата е определен режим на контакти, който майката не възпрепятства. От извършените социални проучвания се установява, че майката посреща по подходящ за възрастта на децата начин потребностите им. Установи се, че когато децата са при баща си, той също задоволява по адекватен начин потребностите им. В докладът се сочи, че децата общуват с членовете на разширеното семейство по бащина и майчина линия.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл.150 СК, определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата, което изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установи, че от първоначално присъдената издръжка до настоящия момент е изминал достатъчен период от време – 3 години. Този факт безспорно дава основание да се приеме, че са налице обстоятелства, които обуславят необходимостта от увеличение на определената с Решение № 61 от 18.02.2020г., постановено по в. гр. д. № 1628/2019г. по описа на ОС – Стара Загора издръжка. Нещо повече – ответникът в своя отговор заявява, че издръжките следва да бъдат увеличени, с оглед повишаването на минималната работна заплата до 220 лв. за всяко от децата.

Спорен между страните е въпросът какъв да бъде размерът, с който ще се увеличи издръжката. Съдът определя размер на дължимата издръжка за всеки конкретен случай, преценявайки нуждата от нея. Възможностите на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка като субективно правно задължение и същевременно показател за размера й.

3

Съгласно решение № 164 от 10.10.2016г. на ВКС, постановено по гр.д. № 948/2016г., ГК, III г.о., съдебната практика по този въпрос е уеднаквена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970 г., което не е изгубило значението си. С последното е дадено задължително тълкуване, според което възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна, тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на задължения да даде издръжка и на правоимащия, като въвежда изискване за отчитане от една страна на нуждите на детето, а от друга страна възможностите на родителите, които я дължат.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, се установи, че основните грижи за децата Г. И. Д. и К. И. Д. се полагат от тяхната майка П. Д. И., която понася и тежестта на увеличените им разходи.

От друга страна се установи, че бащата Ж. Г. Д. е с материално и имуществено състояние, позволяващо му да заплаща издръжка в търсения увеличен размер от 350 лв. за детето Г. Д. и 300 лв. за детето К. Д., с оглед на което, предвид, че са налице предпоставките, следва да бъде уважено изцяло искането за изменение на вече присъдените издръжки.

На следващо място, нормата на чл. 127а СК предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Съгласно чл.35 ал.1 от нея, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Съгласно чл.10 ал.2 изр. II oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права 4 на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

Основно право на малолетните Г. И. Д. и К. И. Д. е като всеки български гражданин, те да могат да пътуват извън пределите на страната си, за да ходят на екскурзии и почивки, придружавани от своята майка. Неоправдано е те да бъдат лишавани от възможността да пътуват зад граница само заради липсващото съгласие на своя баща.

Твърдението на ответника, че целта на настоящото производство е майката да заживее постоянно в чужбина и да отведе със себе си децата остана недоказано, поради което следва да се остави без уважение. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че ищцата е изцяло отдадена на грижите към децата и задоволява адекватно техните нужди. Установи се, че детето Г. Д. посещава редовно училище, като е записан в I „б“ клас, а детето К. Д. посещава редовно детска градина.

Установи се също така, че ищцата активно съдейства децата да се срещат със своя баща, в изпълнение на режима на лични контакти, определен в съдебното Решение № 61 от 18.02.2020г., постановено по в. гр. д. № 1628/2019г. по описа на ОС – Стара Загора, което налага извода, че същата е отговорен родител, който по адекватен начин се грижи за детето си и не би ги лишила от лични контакти с техния баща.

В тази насока следва да се имат предвид и разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1/2016г. от 03.07.2017год. на ОСГК на ВКС, постановено по т.д. № 1 по опис за 2016г., според които при пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.