Решение № 4939 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4939 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330109513 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу Й. Г. И. ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 156.75 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в ***, за периода от 23.04.2023 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 13.22 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 13.06.2023 г. до 04.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 1421/14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2676 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.

Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не били необходимо изричното им приемане от потребителите. Излагат се съображения, че по силата на чл.7, т.1 от Общите условия и подадените документи ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН ***, находящ се в ***. За И.

1 бил открит клиентски номер **********. Поддържа, че ответникът имал насрещното задължение да заплаща потребената електрическа енергия и мрежови услуги, като при неплащане в срок, дължал и обезщетение за забава.

Твърди, че в изпълнение на поетите задължения за периода от 23.04.2023 г. до 22.06.2023 г. е доставил в обекта на ответника електроенергия и мрежови услуги на стойност 156.75 лева, която не била заплатена от потребителя.

Последното довело до начисляване на обезщетение за забавено плащане в размер на 13.22 лв. за периода от 13.06.23 г. до 04.02.2024 г. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2676 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който се взима становище за допустимост, но неоснователно на предявените искове. Посочва се, че ответникът няма качеството на потребител на предоставяните услуги от ищцовото дружество за посочения адрес, тъй като не бил нито собственик, нито ползвател, нито наемател на процесния имот. Твърди се ответникът не е подавал заявление за снабдяване с ел.енергия за процесния имот в ***, не е подписвал договор за доставка на ел.енергия с ищеца за имота, не е подписвал протокол за присъединяване, съобразно Общите условия за имота в ***. Излагат се твърднения за неправомерно открит клиентски номер, както и че на този кл. номер са генерирани три ИТН, тоест се водят три броя електромени за три отделни апартамента. Твърди се създаването на кл.номер е без знанието и съгласието на ответника. Посочва, че договорът по който ищецът претендира плащане е нищожен, поради липсна на съгласие.

Поради изложеното моли отхвърлени.Претендира разноски. предявените искове да бъдат

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и съдът намира за безспорно установено, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД-чл.2 ал.1,чл.3 и 2 следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008 г.

Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

За възникване на облигационна връзка и за пораждане на задължение за който и да е субект, да плати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия и мрежови услуги, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент - потребител на тези услуги. Съгласно член 4 от ОУ потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В този смисъл и на ищеца е указано да докаже качеството на потребител на доставените услуги на ответника в исковия период. Единствените ангажирани от ответника доказателства в тази насока и то косвени, са представени фактури за потребена ел.енергия с отразен получател на доставката – ответника. /л.5,6 от делото/. Тези счетоводни документи, по съществото си представляват частен свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила. От друга страна посоченото в тях, че ответникът е получател на доставката, респ. потребител, се опровергава от представената от ответната страна справка от Агенцията по вписванията /л.18/, видно от която ответникът не е собственик на електроснабдения имот във ***. Не са събраха доказателства, че ответникът е ползвател на имота на друго обигаторно или вещноправно основание.

В този смисъл и ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи качеството потребител на ответника за исковия период.

След като не успя да проведе успешно доказване на една от кулативно изскуемите предпоставки необходими за уважаване на исковата претенция по главния иск, то последната следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователност на акцесорните претенции.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Ответникът претендира за такива с молба вх. 117571 към която са приложени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, подадена чрез ЕПЕП на 3

15.11.2024 год. в 11:35ч. Към този час, съдебното дирене, а и дори устните състезания, са обявени за приключени.

Ето защо, предвид липсата на доказателства за сторени такива, съдът счита, че на ответника разноски не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от

„ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430 против Й. Г. И. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 156.75 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в ***, с ИТН: ***, за периода от 23.04.2023 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 13.22 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 13.06.2023 г. до 04.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 1421/14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2676 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 2676/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив да се върне, предвид отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от решението с отбелязване на датата на влизане в сила.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4