Акт от 22.01.2020, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- 239/2019
- Подписан
- 22.01.2020
- В сила
- 15.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.186, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 172
22.01.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни заседатели при секретаря Т.Владева, с участието на прокурор ……….., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 239 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 1233/13.05.2019 година на П.Д.Б., ЕГН **********,***, действащ чрез процесуален пълномощник адв. Х.Х. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Главен Комисар С
И К , с която в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода 23.04.2016г. до 23.04.2019г. в размер на 1662.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащани; и за заплащане на сумата 200.00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016г. до 23.04.2019г.- датата на подаване на иска. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в периода от 23.04.2016г. до 23.04.2019г. ищецът е полагал труд като „ст. полицай“ в 02 група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – Елхово при РД „ГП“ – Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период е работил на смени с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като по този начин е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2057 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд от 257 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1662.00 лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 200.00 лв., начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава- от 30-то число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2019г. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от