Решение № 125 от 14.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20234110201723 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателката К. Ц. Т. е обжалвала чрез процесуален представител НП № 734199-F725767/31.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ й е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателката поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН № F725767/07.09.2023 г. и НП № 734199-F725767/31.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Велико Търново съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 113 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от 1 формална страна.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателката К. Ц. Т. на 04.08.2023 г. подала по електронен път годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2022 г. по чл.

50 от ЗДДФЛ за доходи от извънтрудови правоотношения и доходи, получени от наем през финансовата 2022 г., заведена под № 0400И0398791/04.08.2023 г.

ГДД е следвало да бъде подадена в срок до 02.05.2023 г. / 30.04. 2023 г. и 01.05.2023 г. са почивни дни/. С подаване на декларацията дължимият данък бил внесен.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателката К. Ц.

Т. е осъществила състава на нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Същата не подала в срок до 02.05.2023 г. / 30.04. 2023 г. и 01.05.2023 г. са почивни дни/ ГДД за придобитите през 2022 г. доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. ГДД била подадена на 04.08.2023 г., тоест със закъснение от три месеца. Наказващият орган е приложил правилно материалния закон и съответната му санкционна разпоредба, съобразил е, че нарушението е за първи път и е наложил наказание в минимален размер.

Правните доводи на защитника на жалбоподателката относно необходимото приложение на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Наказващият орган е изложил оскъдни и неконкретизирани мотиви за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Това обаче не може да обоснове нарушение на материалния закон или съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Действително нарушението е извършено за първи път. Съставомерното бездействие обаче е продължило значително дълго време – за период от три месеца. Засегната е била отчетността относно придобитите през предходната година доходи, както и интересите на фиска. Обстоятелството, че с подаване на годишната данъчна декларация е заплатен и дължимия данък, който е в нисък размер, е без правно значение. Деянието е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Цитираният от защитата чл. 93, т. 9 от НК, съдържащ дефиниция за маловажен случай не намира приложение в настоящото производство, предвид разпоредбата на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН. Последната разпоредба съдържа съдържа дефиниция на маловажен случай, относим към административнонаказателното производство.

Възражението на жалбоподателката, подадено съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е обсъдено от административнонаказващия орган и е прието за неоснователно. Неизлагането на мотиви в наказателното постановление относно възражението обаче не обосновава правен извод за допуснато формално нарушение или за съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните 2 права на жалбоподателката. Спазена е разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Няма допуснато нарушение и по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбоподателката не се е явила за съставянето на АУАН след отправена й покана. АУАН е бил съставен в присъствието на упълномощен от жалбоподателката представител да го получи и подпише. Следователно правилно АУАН е бил съставен съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението, че административнонаказващият орган не е имал материална компетентност да издава НП. Видно от приложената по делото Заповед № ЦМУ – 1149/29.08.2020 г. на ИД на НАП – София директорите на дирекции „Обслужване в ТД на НАП“ са упълномощени да издават НП за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в чл. 80 от ЗДДФЛ, какъвто е настоящият случай.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН право на присъждане на разноски в настоящото производство има административнонаказващият орган, който е бил представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на административнонаказващия орган направените по делото разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно

НП

№

734199F725767/31.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателката К. Ц. Т. за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ й е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА К. Ц. Т. ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3