Решение № 170 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20263600500235 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №124/18.02.2026г. по гр.д.№1319/2025г. ШРС е отхвърлил/непрецизно е посочено, че претенцията е оставена без уважение/ предявената от Я. А. Т. срещу „Елиста 2009“ ЕООД-гр. Шумен, представлявано от управителя С.Н.С., претенция за признаване нищожността на договор за аренда на земеделска земя, вписан с вх. № ..... акт ..... г. на СВ при ШРС поради противоречие със закона и добрите нрави, както и претенцията за осъждане на „Елиста 2009“ ЕООД-гр. Шумен, да й заплати сумата в размер на 6826 лв.

/3490,08 евро/, представляващи обезщетение за ползване на собствения й недвижим имот, представляващ нива с площ от 32,500 дка, в местността „До Кулата“, ІV кът., имот № ........, при граници и съседи: № 016001, 016006, 016010 – ниви, 002008 – полски път, без основание за период от три стопански години /01.10.2021 г. – 31.09.2022 г., 01.10.2022 г. – 31.09.2023 г., 01.10.2023 – 31.09.2024г./. Със същото решение е развалил договора за аренда на земеделска земя, вписан с вх. № ..... акт ..... г. на Службата по вписвания при ШРС. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволна от решението останала ответната страна, която го обжалва в частта, с която е развален процесния договор за аренда. Сочи, че решението в обжалваната част се явявало неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ищцата не била доказала кога е узнала за преарендоването, че е отправила писмено предизвестие и е спазила законовия срок по чл.11, ал.4 от ЗАЗ. По делото не било установено и съществено неизпълнение от страна на арендатора.

Първоинстанционният съд приел, че ищцата изпаднала в забава като кредитор, но въпреки 1 това развалил договора единствено поради липса на уведомление за преарендоване, което представлявало несъразмерна санкция. Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго такова, с което искът за разваляне на договора за аренда бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивна жалба рег.№6002/19.03.2026г. срещу решението е постъпила и от ищцата Я. А.

Т., чрез адв.Д.М. при ВАК, но в частта, с която е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за аренда, както и иска за присъждане на обезщетение в размер на 3490.08евро/ 6826лв./. Излага, че същото се явявало необосновано, незаконосъобразно и не съответствало на целите на закона. Голяма част от твърденията й не били обсъдени, а обсъдените били неправилно тълкувани. Необосновани се явявали изводите на съда, че арендното плащане в договора било определяемо и напълно допустимо.

Не били обсъдени и доводите, че съгласно Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и Наредба №23/29.12.2015 за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно, безспорно „зърно“ се явявал земеделски продукт, а не вид който включвал единадесет различни вида, и самото то не можело да бъде определено като уговорен вид и определено арендно плащане по смисъла на закона.

Липсвали и изводи досежно посочените явни противоречия на договора с разпоредбите на ЗАЗ. Не било възможно да се определи равностойността на продукцията в лева поради факта, че в договора не било посочено на каква база това ще стане. Моли съдът да отмени решението в атакуваните части и постанови друго, с което процесния договор за аренда бъде прогласен за нищожен и на основание чл.59 от ЗЗД ответното дружество бъде осъдено да заплати претендираното обезщетение за лишаването й от ползването на земеделските земи за последните три години. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими.

Т. е депозирала отговор на възвината жалба на насрещната страна, с който взема становище по неоснователността й. Поддържа същия и в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..... на нотариус с рег. № ...... ищцата Я. А. Т. закупила от Г.Р.Д. действаща чрез пълномощника си Д.Д.П. недвижим имот, представляващ нива с площ от 32,500 дка в местността „До Кулата“, .......... при граници и съседи: № 016001, 016006, 016010 – ниви, 002008– полски път.

Изрично е посочено, че за имота има сключен договор за аренда.

На 28.09.2015 г. между Х.М.Х. /праводател на Г.Р.Д. като арендодател и ЕТ „Мобидик Даниел Пенчев“, представляван от Д.П. като арендатор, бил сключен договор за аренда на горепосочената нива за срок от 30 години /вписан с вх. № ..... акт ..... г. на СВ при ШРС/, по който арендаторът се задължил да заплаща всяка година 40 кг зърно на дка или равностойността в лева. Изборът на зърно е предоставен на арендатора. Арендното плащане 2 трябвало да бъде извършено до края на същата стопанската година, за която се дължи, а именно до 01.10.

Съгласно чл. 14 от договора, арендаторът имал право да преарендува имота, за което следвало да уведоми арендодателя незабавно.

От справка в Търговския регистър се установява, че предприятието на ЕТ „Мобидик Даниел Пенчев“ било прехвърлено на „Елиста 2009“ ЕООД, което обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 27.08.2019г..

По делото са представени договор за пренаемане на земеделска земя от 09.08.2020г., договор за преаренда от 03.08.2021г., договор за прехвърляне на права по договора за аренда на трето лице от 03.08.2022г. и договор за прехвърляне на права по договор за аренда на трето лице от 03.08.20223г., съгласно които арендаторът-първоначално ЕТ“Мобидик Даниел Пенчев“, а впоследствие „Елиста 2009“ЕООД-гр.Шумен, представлявано от управителя С.Н.С. чрез пълномощника Д.Д.П. преаренувало процесният имот за по една година-за стопанските 2020/2021г. , 2021/2022г., 2022/2023г. и 2023/20024г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция за обявяване нищожността на договор за аренда на основание чл.26 от ЗЗД, като ако претенцията бъде уважена се претендира заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване- за лишаване на ищцата от ползване на недвижимия имот, предмет на договора за последните три стопански години в размер на 6826лв./3490.08евро/.

При условията на евентуалност, ако претенцията за обявяване нищожност на договора за аренда бъде отхвърлена, е заявена и претенция за разваляне на договора поради неизпълнение задължението на арендатора да заплати дължимите арендни вноски повече от три години, както и поради неизпълнение разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗАЗ.

Във връзка с нищожността на договора за аренда ищцата излага, че в същия било посочено, че арендното плащане било уговорено като 40кг. зърно на дка или равностойност на продукцията в лева, която уговорка била очевидно неизгодна за арендатора и накърнявала добрите нрави, с нея се заобикалял закона и изначално в договора липсвало уговорено арендно плащане, поради неопределеност на престацията. Така, съобразявайки изложените от ищцата обстоятелства и заявения петитум, съответно направените от процесуалния й представител уточнения с допълнителна молба, съдът намира, че се претендира нищожност на процесния договор, поради противоречие със закона, добрите нрави и липса на съгласие/по основен елемент от договора-арендната цена/ В случая, първоинстанционният съд се е произнесъл по всички правнорелевантни факти относно сочените основания, но поради грешка е пропуснал да посочи третото от тях в диспозитива на акта си, като този пропуск следва да бъде отстранен от настоящата инстанция.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно неоснователността на твърденията за противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и за липсата на надлежно уговорено арендно плащане, и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Уговореното в процесния договор арендно плащане - 40кг. зърно на декар или 3 равностойността на продукцията в лева, е определяемо, което е допустимо.

Така уговорения начин за определяне на дължимата арендна цена не е в отклонение от императивните правила, установени в ЗАЗ, и в частност с нормата на чл. 8, ал. 4, даваща възможност арендното плащане да се договори в пари и/или в земеделска продукция.

В случая престацията е била определяема при съобразяване продължителността на процесния аренден договор, площта на имота, отдаден за ползване /32501дка/ и уговорената в чл. 4 от същия договор цена, равностойността на 40кг зърно на дка/независимо дали пшеница, била тя обикновена или твърда, царевица, ечемик, ръж, овес, слънчоглед и пр./, като зърното е по преценка на арендатора. Или определянето на дължимата престация се извършва чрез избор на длъжника. Т.е., последният, престирайки всеки един вид зърно или равностойността му, ще е изпълнил задължението си по договора.

Алтернативното задължение дава възможност за избор между няколко престации и обуславя състояние на неопределеност в момента на сключване на договора, като остраняването на това състояние на неопределеност се извършва чрез упражняване на право на избор. Уговарянето на алтернативно задължение не само не портиворечи на закона, но е и предвидено в него.

Накърняване добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите е порок на сделките, изискващ да те да са такива, или една от тях, че по същество да липсва престация.

Разглежданата хипотеза не е такава-страните са уговорили годишна арендна вноска, която не може да се определи като липсваща престация или накърняване на добрите нрави. В релевантния за преценка момент – сключване на договора, не е съществувала забрана за сключване на арендни договори за срок, посочен в процесния, или за алтернативно определяне на престацията, нито арендаторът е могъл да знае за намерението на ищцата пет години след сключване на договора да аренда да придобие собствеността върху имота.

Процесният договор е сключен 5 години преди ищцата да придобие имота и в титула и за собственост изрично е вписано, че за имота има сключен договор за аренда.Т.е., още при сключване на сделката същата е била наясно с наличието на процесния договор и неговите уговорки, включително тези за арендно плащане и срок. Процесуалният представител на ищцата в съдебно заседание заявява, че същата преди /не и последните три години/ е получила следващото й се арендно плащане.

Ето защо и не може да се приеме, че процесната уговорка съдържаща алтернативно задължение, което е определяемо, води до липсата изначално на съгласие за надлежно уговорено арендно плащане, съответно противоречи на закона или на добрите нрави и е основание за обявяване нищожността на сключения договор за аренда.

Заявената претенция за обявяване нищожността на договора на сочените основания се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Както бе посочено по-горе, ако главната претенция за обявяване нищожност на договора за аренда бъде уважена, се претендира заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на недвижимия имот, предмет на договора за последните три стопански 4 години в размер на 6826лв./3490.08евро/., претенцията е заявена при условията на евентуалност.

Тъй като главната претенция не е уважена, то не се е сбъднало условието, при което възниква необходимостта от разглеждане на заявената претенция за заплащане на обезщетение. Заявеното от страната съотношение на предявяване на претенции в случая не може да се дерогира от съда. Първоинстанционният съд не е следвало да я разгледа и реши спора по същество.

Предвид изложеното, настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл.269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата срещу „Елиста 2009“ ЕООД-гр. Шумен за сумата в размер на 6826 лв. /3490,08 евро/, представляващи обезщетение за ползване на собствения й недвижим имот, представляващ нива с площ от 32,500 дка, в местността „До Кулата“, ІV кът., имот № ........, при граници и съседи: № 016001, 016006, 016010 – ниви, 002008 – полски път, без основание за период от три стопански години, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.