Решение № 3948 от 28.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3948 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110132441 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът Б. К. СТ. твърди, че в периода 30.4.2019 г. – 08.4.2021 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „технически ръководител, строителство“. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 19/08.4.2021 г., връчена му на 08.4.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като той притежава определената в закона образователна степен, която се изисква за заеманата от него длъжност, като работодателят е сключил трудовия договор, като е знаел, че няма висше образование, както и че е налице злоупотреба с право. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 13932,00 лева за периода 09.4.2021 г. – 09.10.2021г., заедно със законната лихва от 08.6.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът *** твърди, че е уволнението е извършено законно, като ищецът не притежава изискуемото от закона образование. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 , пр.

1 КТ, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа.

Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

За законността на уволнението, извършено на процесното основание и с оглед въведените от ищеца основания за незаконност, в тежест на работодателя-ответник е да докаже, че ищецът няма необходимото, изискване за което е въведено с нормативен акт, образование за изпълняваната работа.

С определението от 21.2.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по договор от 30.4.2019 г., по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „технически ръководител, строителство“; че към момента на сключване на договора ответникът е определил необходима образователна степен за длъжността - висше образование; че е сключил договора с ищеца, знаейки че няма висше образование, а средно с придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“; че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед № 19/08.4.2021 г., връчена на ищеца на 08.4.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за 2 изпълняваната работа. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Предвид знанието на работодателя за притежаваната от ищеца образователна степен ирелевантни са поставените от него изисквания за заемане на длъжността „технически ръководител, строителство“, тъй като /както е посочено в мотивите на посоченото ТР/ с приемането на работата, двете страни по договора са се съгласили, че липсата на определената от работодателя образователна степен не представлява обективна пречка за изпълняваната работа.

Следва да се отговори на въпроса има ли нормативни изисквания за образование за заеманата от ищеца длъжност и отговаря ли ищецът на тях, по който съдът намира следното.

От представеното от ищеца свидетелство за зрелост и квалификация № 000878/1878 г.

/което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, която обвързва съда – чл. 179 ГПК/ се установява, че през 1978 г. ищецът е придобил средно образование в Средното професионално техническо училище по машиностроене, гр. Петрич, както и професионална квалификация за квалифициран работник стругар-фрезист. От диплома № 911815/1986 г. се установява, че ищецът е преминал тригодишен курс на обучение /от 1983 до 1986 г. / в **** гр. София, специалност „строителство и архитектура“, задочна форма на обучение, като е завършил успешно обучението и е придобил средно образование и професионална квалификация „техник“.

Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ /редакция към ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г./ строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите, като технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Съгласно чл. 163, ал. 4 ЗУТ техническият ръководител може да бъде строителен инженер, архитект или строителен техник. От горното следва, че законът допуска процесната длъжност „технически ръководител“ да се изпълнява и от лица, копито нямат завършено висше образование, но имат средно образование и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство".

Първоначалната редакция на чл. 163а ЗУТ /към ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г. / гласи единствено, че техническият ръководител е строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи. Ал. 2 на чл. 163а, която урежда кои са технически правоспособните лица, в сегадействащия вариант, е въведена с пар. 3 от Закона за камарата на строителите /Обн. ДВ, бр. 108 от 29.12.2006 г./. Именно с това изменение е въведено изискването за преминат четиригодишен курс на обучение. Към момента на това изменение на ЗУТ – 2006 г., е действала разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНП от 1991 г. /отм./ редакция към ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г. , където са регламентирани видовете училища и 3 продължителността на обучението във всеки от тях. В т. 7 /в посочената редакция/ са посочени професионалните гимназии, в които учениците се обучават от VIII или IХ клас до ХII или ХIII клас включително т.е. общата дневна форма на обучение в професионалните гимназии е 5 г. В чл. 31 ЗНП /редакция към ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г. / са уредени формите на обучение, както следва: 1. дневна; 2. вечерна; 3. задочна; 4. кореспондентска;

5. индивидуална; 6. самостоятелна; 7 дистанционна. Продължителността на обучението в професионалните училища е детайлно регламентирано и в чл. 11 и 12 /в съответната редакция/ на Закона за професионалното обучение и образование /ЗПОО/ - и за ученици, и за лица, навършили 16 г. ЗПОО също регламентира различни форми на обучение, препращайки към уредените в действащия ЗНП от 1991 г. – чл. 17 / редакция към ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г. /. Според чл. 33 ЗПОО /редакция към ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г. / професионалното образование се завършва с полагане на държавни зрелостни изпити по специалността, а съгласно чл. 38 ЗПОО /редакция към ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г. / завършено професионално образование се удостоверява с диплома и свидетелство. В чл. 24, ал. 1 ЗНП /редакция към ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. / средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети, изучавани в гимназиалния етап, и се удостоверява с диплома за завършено средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

Дори и от не твърде задълбочен анализ на нормативната уредба, действала към 2006 г., когато е приета разпоредбата на ал. 2 на чл. 163а ЗУТ, може да се направи извод, че законодателят не свежда придобиването на образователна степен, вкл. и при професионалното обучение, единствено до преминаването на образователен курс с определена продължителност. Средното и професионалното образование се придобиват след успешно положени изпити и се удостоверяват с диплома и свидетелство, които имат една и съща „сила“., без значение какъв вид и продължителност на обучение е преминал обучаващият се – редовна, задочна, по-кратка или по-продължителна /нито ЗНП, нито ЗПОО прави такава разлика/. Ето защо и няма как да се приеме за меродавно към преценката за наличие на образование и професионална квалификация уреденото в ЗУТ /закон, който не е призван да регламентира образованието, дори и сферата на строителството/ изискване за преминат четиригодишен курс на обучение. С така приетото изменение на ЗУТ законодателят не е съобразил предвидените в законите, регламентиращи образованието, различни форми на обучение, както и тяхната продължителност, в зависимост от придобитата преди започването образователна степен и пр. Още повече, ако законодателят е считал, че едно образование или някаква придобита /преди изменението/ квалификация не е достатъчна, за да се практикува определена професия, то той трябва да посочи това ясно и недвусмислено. Такава разпоредба в ЗУТ или друг нормативен акт липсва. Ето защо чл.

163а, ал. 2 ЗУТ не следва да се прилага буквално, а да се тълкува съобразно действащите нормативни актове в сферата на образованието - в смисъл, че лицата, които имат завършено 4 средно образование и професионална квалификация в посочените специалности, са технически правоспособни и имат право да изпълняват длъжността технически ръководител.

Обратното тълкуване и прилагане на закона би ограничило правата на немалък брой лица и то без конкретна и ясна разпоредба в този смисъл. Би се стигнало до положение, при което лица, завършили професионално обучение за по-кратък срок – каквато е програмата съобразно ЗПОО /например след 16 г. възраст и след завършено средно образование/, не биха могли да практикуват професията си на длъжност „технически ръководител“, макар да са придобили образование и квалификация за професия „строителен техник“, само защото продължителността на обучението е по-кратка. Подобно схващане е лишено и от житейска, и от правна логика – не е ясно по какъв начин обучавалите се 4 г, са по-квалифицирани от обучавалите се по-кратко време, при положение че са преминали през единни държавни изпити и имат еднакви „по сила“ документи за това и законите в сферата на образованието не ги делят. И на последно място, съдът споделя възприетото в писмото от МОН тълкуване, че придобитите образование и квалификация се удостоверяват с диплома, като последващи изменения на нормативната уредба във връзка с учебния план, продължителността на обучението и др. не оказват влияние върху тях, освен в конкретно предвидените от закон случаи. Това е и логично, доколкото учебните планове се разширяват и изменят постоянно, в годините се поставят и се премахват изисквания за полагане на държавни зрелостни изпити, но това не влияе на придобитите до този момент образователни степени и професионални квалификации.