Протокол № 350 от 18.06.2021, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 350 гр. Перник , 16.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично засеД.е на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа годИ. в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500011 по описа за 2021 годИ..

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Жалбоподателката И.П. се явява лично и с адв. А. и с адв. Е.

Жалбоподателят Е.Е. се явява лично.

За „Дирекция социално подпомагане“ гр. Перник се явява социалният работник П..

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Пристъпи към изслушване на социалния работник.

Социалният работник Р.П. – поддържам доклада който е изготвен. Работила съм по случая. Изготвила съм доклад за друго производство на Районния съд, а този доклад е изготвен от колежка. Имахме отворен случай за М.им до пролетта на тази годИ.. В продължение на една годИ., от 2020 г. започна да се изпълнява режима - 15 дни на 15 дни, който е съгласно привременните мерки. Докато работехме по случая и го наблюдавахме, този режим се спазваше, посещавахме детето, контактувахме с него и решихме, че няма какво да работим и затворихме случая. ПричИ.та да приключим да работим е, че риска, който беше констатиран от колежката, родителско отчуждение решихме, че е преодолян, детето възстанови контакта с бащата и се чувства добре.

1

В този момент за жалбоподателя Е.Е. се явява адв. Б..

Социалният работник Р.П. – преодоляно е родителското отчуждение, т.е. настъпиха изменения в ситуацията при която е отворен случая и то в положителна посока. Тъй като по много дела се явявахме между тези страни, ние за нуждите на това производство сме изготвили доклад през м. март. Последно виждах детето през втората половИ. на месец април. Впечатленията за детето е, че то прие този режим - 15 на 15 и се чувства добре и при единия и на другия родител. Впечатлението ми от поведението на двамата родители е такова, че се стараят да спазват и не нарушават режима. Прави ми впечатление и което не е добре за детето е, че няма комуникация между тях и никой от тях не знае, какво се случва през другите 15 дни, освен това, което се научава от детето.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прилага представения по делото социален доклад.

Съдът пристъпи към изслужване на жалбоподателката ИН. В. П..

Жалбоподателката ИН. В. П. – аз съм майката на М.Е.М.. Съвсем скоро той ще стане на 10 години. Исках да ви кажа, че това да бъда майка е била моята мечта и вИ.ги е било най голямото ми желание. Когато ходеше на градИ. и когато беше малък, аз поемах основно да го водя, и да го вземам, присъствала съм на всички тържества, на всички първи и последни дни. Учене на стихчета и подготвяне за представления. Той не е ходил на ясла, защото исках да сме постоянно заедно. Когато беше в детска градИ. имаше проблеми с едно дете от неговата група. Казваше се Д. и ми сподели и разчиташе на мене за помощ. Тогава трябваше да говоря с една от неговите учителки госпожа П., а и с директорката. Говорих и с майката на детето и в общи линии се справихме и разрешихме сблъска между децата. Той вИ.ги в мое лице е намирал доверие, да разчита за помощ и за подкрепа. От както той учи в България, отново ми сподели, че има проблеми с друго дете, което се казва И.. Отново се наложи да прибегнем до разговори с директорката и класната учителка. Този път не съм се виждала с родителите. Учителите ми казаха, че то е проблемно дете и не трябва да се намесвам по различен начин, от този, който вече съм предприела като ход. Радвам се и съм благодарна, че съм получила доверието отстрана на М., както и позволението от страна на баща му аз да отговарям за възпитанието му и за отглеждането му. Познавам детето си прекрасно и знам какво обича да прави. Знам вкусовете му и какви цветове обича. Ние с него имаме много, много близки и топли отношения. Ние с него много се обичаме. Познавам приятелския му кръг и той ме включва в заниманията си с тях, както и със срещите с приятелите си. Обичаме да правим много неща заедно. Обичаме 2 да правим мартеници, обичаме да правим картички и да рисуваме заедно. Всички негови рисунки от съвсем ранна детската му възраст съм запазила, защото се гордея с детето си. Отглеждането и възпитаването на М., дори и след раздялата с баща му е била основна моя грижа и отговорност. Простичките неща, като например да го водя или взимам от училище, да му приготвя храна, да учим уроците. Той много обича да плува и заради това много често ходим с него заедно на басейн. Аз имам мой собствен апартамент в К. и там много обичаме да ходим заедно. Там ходим заедно на басейн.

Обича да ходи на пикник, заедно с мен и съпруга ми, защото много обича да тича.

Обича да прави скулптори от парчета дърво и листа. Една от мечтите му е да обиколи света, за което смятам че до момента сме допринесли аз и съпругът ми, защото до момента сме били в Париж, във Франция, Мадрид, в Испания както, и в Нидерландия.

Били сме на море във Франция и Испания, както и посетихме няколко пъти Германия по различни поводи. От бебе аз съм отговаряла за това той да бъде здрав и да го водя на лекар, когато е необходимо. ВИ.ги съм поставяла неговото здраве на първо място той да бъде добре, пред своето собствено. Явно, че М. вИ.ги е намирал, в моето лице, разбиране. Обичаме да си играем заедно, както и да си играе с пластилин. В тези си занимания намира много удовлетворение. ВИ.ги съм присъствала и съм подкрепвала неговите страсти и желания, особено тези двете, защото считам, че по този начин се развива въображението и фантазията, както и креативното мислене. Когато М. беше с мен, той имаше установен режим и знаеше кога е време за учене, кога е време за забавление. Имаше време, определен час, в което трябва да си легне и да заспи, както и определени часове за сън и знаеше, че когато се прибере от училище е момента в който трябва да започне да решава задачите си и да учи уроците, заедно с мен. Той имаше и други задължения, като това да изхвърля боклука, или да почисти стаята, да нахрани котето, да подреди масата за вечерята, както и да прибере в хладилника хранителните продукти, които сме купили от пазара, защото ние вИ.ги ходим заедно на пазар. От както изпълняваме мерките за споделено родителство всичко това се промени.

Желанието, с което преди това пишеше и учеше, вече го няма и полагам неимоверни усилия, за да го принудя да си напише домашните. Обикновено се оправдава, че когато е в режим с баща си, на него му е по лесно, защото пише домашните заедно с баба си и тя не е строга колкото мене. В М. се старая да възпитавам чувство за отговорност и толерантност към другите. Когато беше в Б., в класа си имаше няколко деца, които бяха тъмнокожи, както и сега в България в училището има няколко деца от ромски произход, той никога не се е държал зле с тях. Възпитавала съм, че когато някой човек има нужда от помощ, той веднага да се отзове, затова обича да помага на малките деца в парка. Ако са си загубили играчката или са паднали на земята, той отиваше при тях и започваше да ги успокоява. ВИ.ги съм му казвала, че не трябва да бъде агресивен, а да бъде толерантен и, че е по добре да се постави на мястото на другия и да не реагира прибързано, както и това, че понякога хората правят грешки и е важно да си признаеш 3 грешката и да се опиташ да я поправиш. ВИ.ги съм го учила да бъде грижовен към другите и особено към възрастните хора и към жИ.тните. Той заради това обича всякакви жИ.тинки, включително и тези, които на повечето хора са им неприятни. От известно време забелязвам, че уважението което преди това беше, вече просто го няма, или започва да променя отношението си към тях, като например към класния ръководител в училището в Св. Св. К.М.". Много се радвам, че успя да запази кавалерските си отношения, като например, когато влизаме в магазин да отваря и задържа вратата, когато човек иска да мине. За мен е важно, от моя гледна точка, да имам семейство и сключен брак, защото вярвам, че по този начин създавам една пълноценна здрава семейна среда за детето си. Много се радвам, че моят съпруг споделя тази моя ценност. През целия си жИ.т аз съм насърчавала всяка негова страст и много се радвам, че ние със съпруга ми сме изпълнили една от най големите мечти, това беше да посети увеселителен парк на „Лего“ в Германия. Това беше подаръкът му от нас за осмият му рожден ден. Много се интересува от готвене и споделя, че има идея и желание, като порасне да отворим своя собствена сладкарница или ресторант, в които да работим тримата със съпруга ми. В момента аз работя при свекърва ми, която има собствен магазин за сладолед - сладоледена къща. Работя там в Б., а когато ми е възможно, бих искала и имам огромно желание да започна добре платена и сериозна работа. За момента това е невъзможно, защото трябва да пътувам на всеки две седмици. Работата която извършвам в момента при свекърва ми, заплащането ми е от 300 до 500 лв. на седмица. Бих искала да бъда пълноценна майка, което не означава, че и бащата не може да бъде пълноценен родител. По стечение на обстоятелствата с него сме разделени, не по мое желание, а причИ.та е в това, че и аз, както и синът ми е ставал жертва на домашно насилие и е бил свидетел на такова. Сега ми споделя за това, колко много му липсвам, когато е там и баща му в много ситуации не се е държал добре с него и го е наранявал физически или психически. Обижда го затова че е дебел, даваше му пари, за да отслабва. Когато отслабва той получаваше заплата в кавички, заради това, че е отслабнал. Каза ми че се е уплашил, когато баща му е побеснял и се е замерил с ролка тиксо по него, по главата му и го е заболяло. Разказа ми за случай преди време, когато баща му го е водил с друг приятел и детето му до язовир С. на разходка и понеже децата са се закачали с родителите, другия баща се е ядосал и е ударил шамар на собствения си син, а пък Евгени е хванал М. и го е сдрусал и му е казал „сега ако не бяха тези дела, щеше да са изпати много по-лошо, отколкото другото дете“. Каза ми, че когато играе на плейстейшън прекалено дълго време, баща му започва да крещи и да беснее и да хвърля по него неща, включително му удрял шамари в такива случай. В подобни ситуации, в които М. не се държи спрямо моите очаквания, предпочитам да разговарям с него, или му обяснявам колкото пъти е необходимо едно и също нещо, докато накрая не ме разбере и ме послуша и като крайна мярка започвам да повишавам тон, но никога не съм си позволявала да го удрям. Едно от най лошите 4 неща в сегашния режим 15 на 15 е това, че баща му изрично му е забранил, да ми вдига телефона, или да ми пише или той самия да ми звъни. Заплашил го е, че ако той ми е звънял зад гърба му, лошо му се пише. Когато мИ.лата годИ. имах рожден ден, тогава той му е взел телефона, после когато моят съпруг имаше рожден ден, М. отново се опитал да му звънне, а баща му отново му го е прибрал и скрил. Аз нямам никаква връзка с него докато е в режим при баща си. Дори не мога да чуя гласа му, за да разбера, че той е добре.

Адв. Б. – в предвид казаното пред Вас, моят доверител въпреки, че беше изслушан в предходното засеД.е, моли да направи някакво отбелязване, защото нищо от това, което чухме, не е вярно и не се е случило, просто да го имате предвид предстоящото изслушване на детето. За нас е важно да чуете и неговата гледна точка.

Адв. А. – моля да оставите без уважение това искане. Ответникът е бил изслушан от предходния съдебен състав и независимо от това, че състава е различен няма обстоятелства по закон, които да налагат повторното му изслушване.

Изслушването на родителите вИ.ги са еднократни, защото ако тръгнем да си разменяме пинг – понг, сега той ще бъде изслушан, след това ние пак ще поискаме за да допълним. Страните достатъчно ясно са изразили всички позиции в депозираните писмени документи, във въззивни жалби, имаме социален доклад. Така, че изслушването не е доуточняване позицията на всеки един от тях, защото това може да продължи до безкрайност.

Съдът намира, че доколкото в закона няма въведена забрана, родителите да бъдат изслушани повече от веднъж, то направеното от пълномощника на жалбоподателя Е.Е. искане следва да бъде уважено, предвид на което и ОПРЕДЕЛИ: