Определение № 437 от 18.10.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Бургас, 17.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500153 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на А. С.

К., ЕГН **********, от гр. Б. против Решение № 907 от 03.10.2022 г., постановено от Окръжен съд - Бургас по гр.д. №392/2022 г. по описа на ОС Бургас.

Обжалваното решение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага се недоволство от обстоятелството, че съдът се е произнесъл и постановил недължимост на задължения с обща стойност 261 940.75 лв., а не посочените в исковата молба като цена на иска - 629 796.80 лв. съобразно удостоверението за задължения от ЧСИ по изп.д. № 108 /2016 г., както и е присъдил разноски в размер на 6770 лв., а не реално направените 25 000 лв. Според страната неясно защо съдът не се е произнесъл по цялото искане в размер на 629 796.80 лв., липсва и произнасяне за частта над уважения размер от 261 940.75 лв. - дали се отхвърля претенцията в тази й част. Също според страната неправилно е прието, че е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за страната от 25 000 лв. , поради което също неправилно размерът е редуциран до 6770 лв. Дори и при възражението за прекомерност минималния размер при размера от 629 796.80 лв. възлиза на 14 125.94 лв.

Поради това се моли да се отмени обжалваното решение като неправилно поради неуважаването на претенциите на ищеца в пълен размер и да се постанови решение, с което изцяло да бъдат уважени исковите претенции на А. К. против „ОТП факторинг България“ ЕАД изцяло – като се приеме недължимост на сумата в размер на 629 796.80 лв., представляваща 1 главница, ведно с лихви, обезщетения, такси и разноски, която сума се събира принудително по изп. дело поради погасяването по давност на същата и да бъде осъден ответника „ОТП факторинг България“ЕАД да заплати сумата от 25 000 лв. - разноски по делото - заплатено адвокатско възнаграждение.

С исковата молба А. К. е предявил претенция пред Окръжен съд Бургас на основание чл. 124 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответника „ОТП факторинг България“ ЕАД за недължимост поради погасяване по давност на описаните по-горе суми в исковата молба. В самата искова молба - след посочване на правното основание е посочена цена на иска – 629 796.80 лв. въз основа на приложено към ИМ удостоверение от ЧСИ за задълженията на ищеца към 11.03.2022 г. В текста на исковата молба тази сума е преповторена на стр. 3 като се сочи, че за ищеца е налице правен интерес да се предяви иска за установяване, че предявената за събиране сума от 629 796.80 лв. е погасена по давност.

Същевременно в исковата молба се сочи, че задълженията за ищеца произтичат от изпълнителен лист от 17.05.2007 г., по който е образувано производството по изп. дело пред ЧСИ като са преповторени сумите по ИЛ.

При направеното признание на иска съдът е уважил претенцията изцяло съобразно параметрите по изпълнителния лист /общо задължения в размер на 261 940.75 лв./ като не е налице диспозитив с отхвърлителна част /с оглед посочената цена на иска от 629 796.80 лв./. Съответно - разноски са присъдени в размер на 6770 лв. поради възражението на ответника за прекомерност с оглед размера на уважената претенция - 261 940.75 лв.

С оглед гореизложеното следва извода, че ищецът А. К. обжалва съдебно решение, в частта с която се уважава неговата предявена претенция да бъде отменено в частта, с която е прието, че не дължи сумата от 261 940.75 лв., което поставя въпроса за наличието на правен интерес от самата въззивна жалба, съответно - нейната допустимост. Същевременно се изразява недоволство от неуважаване на претенция по повод претендиран от ищеца размер 629 796.80 лв. - посочен като цена на иска въз основа на удостоверението от ЧСИ, както и упоменат на стр. 3 от ИМ. В самия петитум на исковата молба липсват посочени параметри на претенцията, а само позоваване - „ описаните по-горе суми“. Съдът е възприел сумите посочени на стр. 1 от исковата молба - съобразно приложения изпълнителен лист от 17.05.2007 г. и съответно е уважил предявената претенция изцяло по параметрите на изпълнителния лист като не е възприел глобалната сума по удостоверението от ЧСИ с начислени лихви до 11.03.2022 г. Съответно липсва и отхвърлителна част на диспозитива на решението.

Очевидно волята на ищеца е съдът да се произнесе по недължимостта на натрупаното глобално задължение по изпълнителното дело към дата 11.03.2022 г., а не само по изпълнителния лист от 17.05.2007 г.

Тази воля на ищеца не е била възприета от съда с оглед начина на изложение в исковата молба от страна на ищеца и липсва произнасяне по така 2 предявената претенция в нейния размер от 629 796.80 лв. При уважаването на претенцията по параметрите на задължението по изпълнителния лист от 2007 г. липсва отхвърлителен диспозитив за установените задължения към 11.03.2022 г. При липса на отхвърлителен диспозитив липсва и правен интерес от обжалване на съдебния акт - съответно - въззивната жалба е недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.

След връщане на делото в ОС за произнасяне с допълване на решението и изменението му в частта за разноските първоинстанционният съд е постановил оставяне без уважение за допълване на решението с произнасяне по съществуване на вземания до посочената от ищеца сума в размер на 629 796.80 лв. Съдът е посочил, че правният интерес на ищеца с решението по чл. 439 от ГПК е да се отрече правото на взискателя на принудително изпълнение по изпълнителния лист – т.е. – да е отрече съществуването на материалното право, което се изпълнява - в случая материалноправните парични задължения по облигационното правоотношение на страните, за които е бил издаден изпълнителния лист.

Всички останали вземания,натрупани впоследствие в хода на изпълнителното производство са производни и извън предмета на защитата по чл. 439 от ГПК, поради и което не са включени от съда в предмета на спора. Против постановеното допълнително решение с № 393/10.03.2023 г. А. К. е депозирал нова жалба - с вх. №6110/03.04.2023 г.

Предметът по двете жалби се припокрива - да се постанови решение, с което да бъде уважен иска на А. К. - че същият не дължи изпълнение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за сумата от 629 796.80 лв. - главница,лихви, такси, разноски, обезщетения, поради погасяването по давност на описаните суми.

Очевидно предявената претенция се възприема от първоинстанционния съд по различен начин от този, който ищецът въззивник счита, че е вложил в съдържанието на исковата молба. Причина за това е неясната искова молба.

На първо място ищецът е посочил цена на иска - 629 796.80 лв. После – в обстоятелствената част сочи задължения по изпълнителния лист от 2007 г. с главница от 130 549.94 евро и т.н. като обосновава погасяването по давност на тези задължения след прекратяване на първото изп. дело № 94/2008 г.

В петитума също не са посочени конкретни суми, а само се претендира, че се иска приемане на недължимост на горепосочените суми, без да бъдат конкретизирани по основание и размер. Докладът на първоинстанционния съд изрично очертава рамката на претенцията съобразно вземанията по изпълнителния лист, на което ищецът не е реагирал и е възприел изложеното от съда.

От своя страна ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД с изявление в отговора на исковата молба, потвърдено впоследствие в с.з. от процесуалния представител безусловно е признал исковата претенция.

3

Съдът е уважил претенцията като решението в уважителната част не е обжалвано и към настоящия момент е в сила относно съществуването на вземанията по изпълнителния лист.

Ищецът въззивник обаче подържа, че искът му е за 629 796.80 лв.,въпреки че изложението на фактическите обстоятелства в ИМ касае само вземанията по изпълнителния лист.

С определение № 325/19.07.2023 г. по настоящото дело Бургаският апелативен съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчването му да отстрани нередовностите й като я приведе в съответствие с твърденията си за предявяване на претенция до размера от 629 796.80 лв. /съгласно удостоверение изх. № 6194/22 г., издадено по изп. д. № 108/2016 г./ - като се посочат сумите над размера от 261 940.75 лв., за което е налице влязло в сила решение - по размер и вид на вземането и се изложат фактическите обстоятелства, въз основа на които страната счита, че тези суми са погасени по давност като в петитума на исковата молба сумите, по отношение на които се претендира недължимост бъдат посочени изрично по размер и вид на вземането.

Съгласно приложеното по делото съобщение препис от определението е връчен на ищеца, чрез неговия процесуален представител адв. Р. на 18.09.2023 г. и от тази дата е започнал за страната да тече едноседмичният срок за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, който в съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК е изтекъл на 25.09.2023 г .

В дадения срок страната не е предприела указаните й действия за отстраняване на нередовностите на исковата молба в посочената част – несъответствието между обстоятелствената й част и петитума досежно сумата над размера от 261 940.75 лв. не е отстранено и в тази част тя следва да и бъде върната на основание чл.129, ал.3 ГПК.

С оглед внасяне на яснота в производството по делото с настоящия съдебен акт следва да бъде обявено , че решение №907/03.10.2022 г. , с което е прието за недължимо задължението по изпълнителния лист , издаден против А. К. е влязло в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 129 от ГПК, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на А. С. К., ЕГН **********, против „ОТП Факторинг България“ ЕАД в частта, с която се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата над размера от 261 940.75 лв., формирана от вземания по изпълнителен лист № 894/17.05.2007 г. по ч. гр. дело № 929/2007 г. по описа на РС - Бургас: 125 4

866,60 евро - главница по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 26.04.2006 г., договорна лихва - 2636,60 евро, наказателна надбавка върху лихвата 2047,04 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2007 г. до изплащане на задължението, до предявения размер от 629 796.80 лв. като ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 153/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

ОБЯВЯВА, че решение № 907/03.10.2022 г., постановено по гр. дело № 392 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2022 г., с което е прието за недължимо задължението по изпълнителния лист № 894/17.05.2007 г., издаден по ч. гр. дело № 929/2007 г. по описа на РС - Бургас, издаден против А. К. е влязло в сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5