Разпореждане № 6441 от 13.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 77145/2024
- Вид
- Разпореждане № 6441
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 34, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6441 гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20241110177145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК, подадено от "Ф.С. срещу Е. П. М.. Претендира се вземане в размер на 235,56 лв., част от главница по Запис на заповед издаден на 05.10.2023 г., предявен за плащане на същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след като провери дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С изменение на чл. 417, т. 10 ГПК с ДВ, бр. 100 от 2019 г. в сила от 22.12.2017 г. е предвидено, че когато в обезпечение на каузално задължение, възникнало от потребителски договор, е издаден менителничен ефект, заявителят трябва да представи и договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Тази нова правна уредба е в съзвучие с чл. 34, ал. 1 ЗПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗКНИП, съгласно които кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Макар кредитното правоотношение да е обезпечено с издаване от потребителя на менителничен ефект, в производството по чл. 417, т. 10 ГПК трябва да се представи кредитният договор.
Заявителят е представил сключения договор за кредит от 05.10.2023 г., от който е видно, че на длъжника е бил отпуснат кредит за сумата от 1200 лева за срок от 11 месеца, при ГПР в размер на 38,16 % и годишен лихвен процент в размер на 38%.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗПК кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Въпреки горната забрана в чл. 11от Договора е уговорено, че вземането може да бъде обезпечено със запис на заповед, издадена от кредитополучателя в полза на кредитора, включваща заемната сума и лихви. Съдът счита, че с помощта на тази клауза се налага едностранно от по-силната страна в правоотношението – кредитора, издаването на запис на заповед в негова полза от страна на длъжника. Същото се извежда и от фактическото издаване на такава заповед, което може да бъде само във вреда на длъжника и не би било сторено единствено по негово желание. По тази причина е въведена законовата забрана на чл. 34, ал. 1 ЗПК, която е приложима в случая.
Ето защо, съдът намира, че договорът и съответно записът на заповед са нищожни като противоречащи на закона, за което съдът следи служебно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Също така съгласно в настоящия случай, записът на заповед е предявен в деня на 1 издаването му, който съвпада с деня на подписване на каузалната сделка, а именно 05.10.2023 г. След като записът на заповед е предявен и съответно падежът му настъпва преди обезпеченото с него вземане по кредита да е станало изискуемо/на 07.09.2024г./, липсва подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга. Така например съгласно Определение № 5493 от 03.05.2023 г. по ч.гр.д. № 4428/2023г. по описа на СГС ЧЖ-IV-A.
Ето защо съдът намира, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане, произтичащо от документа по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. № 418541/23.12.2024г., подадено от "Ф.С., ЕИК: ... срещу Е. П. М., с ЕГН: **********, за сумата 235,56 лв., част от главница по Запис на заповед издаден на 05.10.2023 г., предявен за плащане на 05.10.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2