Акт от 13.12.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ……

13.12.2019г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на 10.12.2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №291 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД - гр.София, чрез юрисконсулт Р.И., против Решение №41/13.05.2019г. на Елховски районен съд по гр.д.№764/2018г., с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество против С.А.Н. *** иск с правно основание чл.422 ГПК,вр. с чл.9 ЗПК и чл.240, чл.79 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено вземането на ищеца за сумата 4 147,46лв. - главница по договор за потребителски кредит от 19.04.2016г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 08.06.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№524/2018г. по описа на ЕРС.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на районния съд, че предсрочната изискуемост на сключения с ответника договор за потребителски кредит, не е надлежно обявена на длъжника и това е основание за отхвърляне на иска. Въззивното дружество сочи, че то е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции и стопанската му активност не е подчинена на Закона за кредитните институции, респ. на неговия чл.60, ал.2 ЗКИ, при което за сключените договори за кредит са неприложими постановките на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18, според които банката е следвало да е упражнила правото си да направи договора за кредит предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изтъква, че правната рамка на сключените от дружеството договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и ЗПК, като извън тази рамка остава неприложимата разпоредба на чл.60, ал.2 ЗКИ и според договореното в случая, няма пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, така както е прието в чл.12.3 от Общите условия, които са неразделна част от процесния договор за кредит. Отделно от това въззивникът сочи, в рамките на процеса ответникът бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост, чрез връчване на съдебните книжа на особения му представител и това е факт, който следва да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 ГПК. В случай, че съдът не сподели тези доводи на въззивника, същият навежда, че в съответствие с практиката на ВКС, съдът е длъжен да установи с решението размера на падежиралите вноски по погасителния план, като в случая е настъпил падежа и на последната погасителна вноска - на 10.05.2018г. По тези съображения, въззивникът моли за отмяна на решението на ЕРС и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да уважи предявеният иск за установяване на вземането му срещу длъжника в размер на 4 147,46 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението.

В срока по чл.263, ал1 ГПК е подаден писмен отговор от особения представител на въззиваемия Ст.Н. - адв.Д.А., с който е оспорена въззивната жалба като неоснователна.

В o.с.з. въззивникът не изпраща представител, но в писмена молба, подадена от юрисконсулт Р. И., заявява, че поддържа жалбата си.

Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият Ст.Н., чрез адв.Димитров, оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София, с която против С.А. ***, е предявен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД и чл.9 ЗПК за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу ответницата в размер на сумата 4 147,46 лева, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 19.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №524/2018г. по описа на ЕРС. Ищецът е поддържал, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 2 000 лева, при срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската – 123.64 лева, годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17% или общото задължение възлиза на 2 967,36лв.

Ответникът закупил и пакет от допълнителни услуги, за които поел задължение да заплати възнаграждение от 1 999,92лв. с размер на вноската по този пакет 83.33лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на е 4 967,28лв., с общ размер на вноската – 206,97лв. Кредиторът превел на 19.04.2016г. сумата от 651,28 лева по банкова сметка ***, а сумите 1 138,74лв. и 209,98 превел в полза на посочени от кредитополучателя лица.

Ищецът твърди, че ответникът извършил плащане само на сумата 833лв. по кредита, с което погасил три пълни погасителни вноски и номинал по заема в размер на 819,82лв., както и 13,18лв. - лихви за забава, като съгласно т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 16.08.2016г. договорът е прекратен автоматично от страна на кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост. За това на 19.08.2016г. на ответника било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството.

С допълнителна молба, подадена пред въззивния съд, е направено уточнение на претенцията, че исковата сума от 4 147,46лв. включва неизплатена част от главницата по заема в размер на 1 776,39лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 704,47,90лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1666,60лв.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.А., е подал писмен отговор, с който не е оспорил сключването на договора за кредит и усвояването на заемната сума, но е възразил срещу уведомяването за обявената предсрочна изискуемост на договора.

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и правилно е разкрита от районния съд.

Не се спори между страните и е установено, че въз основа на подадено от ответника С.Н. искане от 18.04.2016г., между него и ищеца на 19.04.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит "Профи кредит Стандарт" с № 3008269154, с който ищецът е поел задължението да предостави кредит на Ст.Н. в размер на сумата 2 000лева, със срок на погасяване 24 месеца – до 10.05.2018г. (съгласно погасителния план), при годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент 41,17%, с общ размер на кредита - 2967,36лв. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, касаещо право на длъжника да поиска отлагане, намаляване на месечни вноски, като се дължи пълния първоначално договорен размер в края на срока на договора, а също така може да поиска промяна на датата на падежа на неизискуемите вноски. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги - 1 999.92 лв., размера на месечната вноска по този пакет - 83,33лв., общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги - 4 967,28лв. и размера на месечна вноска от 206.97лв.

Страните са приели и подписали Общи условия към договора за потребителски кредит, като съгласно чл. 12.3 от ОУ, в случай, че длъжникът просрочи плащането на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без кредиторът да изпраща уведомление.

Не е спорно и е установено, че на 19.04.2016г. кредиторът - ищецът е превел сумата от 651,28лева по банкова сметка ***.Н., сумата 1 138,74лв. е превел по сметка на посочено от кредитополучателя трето лице- дружеството "Бърз кредит"ЕООД, а сумата 209,98лв. - по сметката на посоченото също от кредитополучателя друго трето лице "Боровец Инвест 2012"ЕООД, за които плащания са представени писмени документи - три броя кредитни превода от 16.04.2016г. с посочени банкови референции.

От представеното Извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит №3011618952 е установено, че платената от ответника сума по договора е в размер на общо 819,82лева - три пълни погасителни вноски и една непълна с падеж 10.09.2016г., като с платените суми е погасена главница в размер на сумата общо 223,61лв. или неплатената главница възлиза на 1 776,39лв. За този размер на непогасената главница е настъпил падежа на всички погасителни вноски, като последната вноска е с падеж на 10.05.2018г.

Представено е Уведомително писмо от 19.08.2016г. до длъжника С.Н., с което кредиторът-ищецът е заявил едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията по него, считано от 16.08.2016г. и обявяването му за предсрочно изискуем. Няма данни уведомителното писмо да е връчено на длъжника.

Установено е от приложеното ч.гр.д.№524/2018г. по описа на ЕРС, че по същото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника Ст.Н. за вземане в размер на 4 147,46лв. по договор за потребителски кредит от 19.04.2016г. Заповедта е връчена на длъжника Ст.Н. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като настоящият иск е предявен в срок при условията на чл.415, ал.1,т.2 ТПК.

При тази фактическа обстановка, за да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявения иск, ЕРС е приел, че кредиторът - ищецът не е направил изявление, че обявява договора за потребителски кредит за изцяло предсрочно изискуем и това негово изявление не е достигнало до длъжника, като съдът не може да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж, тъй като ищецът не е заявил вземането си като конкретни неплатени вноски и при произнасянето би било изменено основанието на предявения иск. За пълнота съдът е изложил съображения, че претенцията, включваща и вземането по предоставения пакет от допълнителни услуги, е неоснователна, тъй като клаузите по този пакет са нищожни, тъй като не са били индивидуално уговорени.

Обжалваното решение на ЕРС е частично недопустимо и частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с нередовна исковата молба. В заповедното производство е претендирана главница в размер на 4 147,46лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 19.04.2016г., докато в исковата молба ищецът е посочил, че исковата сума от 4 147,46лв. е неизплатеното парично задължение по договора за кредит, като същият е сключен по параметри, включващи сума по кредита в размер на 2 000лв., годишен лихвен процент и годишен процент на разходите или общо задължение по кредита в размер на 2 967,36лв., както и задължение по пакет от допълнителни услуги в размер на 1 999,92лв. Едва във въззивното производство ищецът допълнително е пояснил как е формирана исковата претенция: в сумата от 4 147,46лв. влиза неизплатена главница в размер на 1 776,39лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 704,47 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 666,60лв.

С решението на ЕРС също е прието, че претенцията за главница включва и вземането по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В заявлението, с което ищецът е поискал в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение, обаче, липсва задължение за възнаградителна лихва - в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец на заявлението липсва такъв запис, нито са изложени обстоятелства относно сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 („обстоятелства, от които произтича вземането”), нито в „допълнителните изявления” (т.14) претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи единствено изводът, че претенцията за 4 147,46лв. е за главница по договора за потребителски кредит. Недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 1 776,39лв. до 4 147,46лв. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. Именно с оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска, както е прието с Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Поради това ЯОС счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд - за възнаградителни лихви и за възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск. Ето защо претенцията за лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е произнесъл по недопустима претенция, решението му в тази част се явява също недопустимо и на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част - прекратено.