Решение № 2578 от 01.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. при участието на секретаря М. В. като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело № 20231110200150 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от С. Д. Е. от ....................., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № СО - Т - С- 21 - 04 - 180/27.07.2021г. издадено от Заместник - кмет на Столична Община, с което на лицето е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична Община.

Наказаното лице навежда оплакване, свързано с процесуалната допустимост и основателност на жалбата. В мотивите й се излагат съображения, че жалбоподателката не е била годен субект на административна отговорност, тъй като е работила за друго юридическо лице.

В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Е., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в 1 нейна подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган: Заместник - кмет на Столична Община, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

Търговското дружество „Криспи - 2019” ЕООД е било вписано в Търговския регистър с ЕИК ................. За нуждите на търговската си дейност дружеството ползвало павилион, представляващ метална конструкция, който бил разположен на централната алея в парка „Заимов“, общ. Оборище, гр.

София. Конструкцията заемала площ от около 5 кв.м. площ публична общинска собственост. Покупко- продажбата на стоки от обекта била възложена за извършване на жалбоподателя С. Е. по силата на сключен трудов договор № 17/15.09.2020г., била назначена на длъжност „продавач – консултант“ при търговското дружество. В павилиона било монтирано и използвано и фискално устройство, регистрирано в Национална агенция по приходите.

На 16.04.2021г. свидетелката Д. Г., назначена на длъжност „старши инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, съвместно със свидетелката А. К., участвали в проверка за спазване правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по- конкретно спазването на изискването да се извършва търговия на открито само след снабдяване с разрешение за ползване на място върху терени общинска собственост, издадено от кмета на района. В изпълнение на своите контролни функции те посетили и парк „Заимов“, разположен в район „Оборище“, в гр.

София. Около 14:00 часа, на 16.04.2021г., преминавайки по централната алея 2 в парк „Заимов“, проверяващите забелязали жалбоподателката, която се намирала в павилиона, ползван на „Криспи - 2019“ ЕООД, откъдето предлагала на открита - продажба на палачинки, безалкохолни напитки и сладолед. Реализираните продажби тя отразявала и чрез фискалното устройство, монтирано на обекта. Пристъпвайки към изпълнение на контролните си функции, административните органи изискали от Е. разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито на терен – публична общинска собственост, издадено от Кмета на Район „Оборище“ и документи за платена такса за ползването й. Жалбоподателката обаче не представил изисканите книжа, тъй като не разполагал с такива.

Служителите при Столична Община не направили контролна покупка и не изискали касов бон.

Съставили Констативен протокол на 16.04.2021г. В него като лице, което е следвало да изпълни предписанията, било посочено управителят на юридическо лице.

При така установените възприятия свидетелката Г. преценила, че е извършено административно нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-04180/16.04.2021 г. срещу С. Д. Е.. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО). Актът бил изготвен в присъствието на свидетеля К.. Същият бил представен за подпис на Е. и препис от него й бил връчен. В съответната графа тя не вписала възражения.

Въз основа на съставения АУАН на 27.07.2021г. Заместник – кметът на Столична община, упълномощен със Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на СО, изменена със Заповед № СО – РД – 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, издал и атакуваното НП № СО – Т-С-21-04-244/11.08.2021 г., с което на основание чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на физическото лице била наложена „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана от от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Д. Г. и А. К., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на 3 чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, участвали в проверката преди съставянето на АУАН. Същите са обективни, логични и последователни. От тях се извеждат фактът на констатирана търговска дейност в обекта, на който е заварен жалбоподателят при ползване за целта на част от терен – публична общинска собственост, както и отсъствието на издадено към момента на провеждания контрол в полза на „Криспи - 2019“ ЕООД или на С. Е. разрешение от Кмета на района за извършване на такава, било по реда на чл.23 (за търговия на открито), било по реда на чл.4 - чл.18 от Наредбата (за търговия от павилион).

Проверяващите са категорични, че лично са възприели предлаганите стоки и тяхното предназначение именно за продажба на потенциални клиенти.

Наблюдавали са и конкретно реализирана от жалбоподателката пред тях сделка. Така изложените твърдения от тях намират потвърждение от приложеното копие на констативен протокол, изготвен от служители на Столичен инспекторат, макар и по отношение на работодателя на жалбоподателката – „Криспи - 2019“ ЕООД.

По същество жалбоподателката и нейния защитник не оспорват фактическата обстановка, изложена както в АУАНу така и в издаденото НП.

Техните оплаквания касаят липсата на субект, респ. отсъствието на виновно поведение за извършено нарушение.

Санкционираното лице съсредоточава аргументите си върху отсъствие на реализирана лично от нея търговска дейност по смисъла, вложен в ТЗ, в частност незадълбоченост на проверката, дали тя извършва търговия в лично качество, или като наето от друг търговец лице, както и наличието на предпоставки въобще в случая да се коментира, че проверяваната от контролните органи дейност въобще попада в определението на понятието „търговия на открито“. В показанията си пред съда и двамата свидетели излагат лично възприетите факти с присъщата на утвърден спомен логична последователност, поради което настоящата съдебна инстанция не намира основание да коментира предубеденост или тенденциозност при поднасяне на тази информация. Обсъдените по - горе свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от контролните органи нарушение и даденото именно в поведението на жалбоподателя авторство на деянието. Съмнението относно пълнотата на доказателствената дейност на двамата свидетели се задълбочава 4 предвид изрично заявеното от тях, че не са проверявали дали въобще на Е. е било издавано разрешение за извършване на търговия на открито в лично качество, което за този съд е от съществено значение с оглед правилното индивидуализиране на параметрите на отговорността не само с оглед субекта, но и с оглед кръга от накърнени отношения и нормата, която ги охранява. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от прилбожените като писмени доказателства копия от трудов договор и констативен протокол, видно от които жалбоподателката е била лице, наето по трудово правоотношение преди извършване на проверката длъжност „продавач – консултант“, което е изпълнявало трудовите си функции именно в ползвания от неговия работодател павилион за продажба на сладолед и палачинки – дейност, с която изключително се е занимало юридическото лице – търговец „Криспи - 2019“ ЕООД. Изложеното в писмените справки е потвърдено не само от приложените по делото копия на трудов договор и длъжностна характеристика, но и от извлечението от водения от ТД на НАП Варна регистър на трудовите договори по името на жалбоподателката. Съдът кредитира приобщените писмени доказателства, доколкото същите служат за изясняване на част от обстоятелствата по случая.

Представеният трудов договор, длъжностна характеристика, ведно с отговора от ТД на НАП – София са в подкрепа тезата за съществуващите трудовоправни отношения между споменатото дружество и жалбоподателя, периода на тяхното съществуване и възлаганата на Е. в техните рамки трудова дейност, които данни корелират с твърдението, че жалбоподателят не е лицето, чиято отговорност следва да бъде ангажирана.

От приложените по делото заповеди на кмета на Столична община се извеждат сведения за компетентността на наказващия орган и актосъставителя.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът намира, че същото е било издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на С. Д. Е. е ангажирана за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО. Сочената правна норма изисква търговия на открито, извършвана въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, 5 за рекламните, информационните и монументално – декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по делото доказателства обаче не се доказа по еднозначен и убедителен начин авторството на извършеното нарушение. Правило, въведено с текста на чл.23 от Наредбата е адресирано до лица, обладаващи качеството „търговец“, поради което и задължителен признак от състава на нарушението му се явява особеното качество на неговия субект. Този извод се налага при граматическо и систематично тълкуване на разпоредбите от съответния раздел в глава III от Наредбата, в частност нормата на чл.19, дефинираща понятието „търговия на открито“, тази на чл.23 и нормата на чл.26, ал.1, въвеждаща изискването за представяне пред контролните органи при поискване на документи.

Доколкото сред текстовете на Наредбата съдържанието на понятието „търговец“ не е изведено, то същото се изпълва от легалното определение в в § 13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, към която препраща разпоредбата на § 3, т. 3 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

Съгласно така установената дефиниция, "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Нормата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата предвижда в случаите на нарушение на чл. 23 от Наредбата да се ангажира административната отговорност на виновните лица (физически лица), едноличните търговци и юридическите лица.