Решение № 29 от 04.03.2026, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 321/2025
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Девня, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ХР. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200321 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от А. Б. П., ЕГН: **********, срещу ЕФ Серия К № ******** на ОД – МВР – Варна. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 25. 56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
В 12. 39 ч. на 21. 06. 2025 г., в гр. Девня, обл. Варна, по главен път 1 – 2, до строителна борса Василев инк, възз. А. Б. П. управлявал пътно превозно средство с ДК№ ********/негова собственост/, със скорост 62 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – населено място – 50 км. / ч., което било установено с АТС № 120 ссf 3. Съставен бил ЕФ Серия К № ********на ОД – МВР – Варна. В сроковете по чл. 189, ал. 4, ал. 6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство или писмени възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.
Съдът приема, че е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът в 12. 39 ч. на 21. 06. 2025 г., в гр. Девня, обл. Варна, по главен път 1 – 2, до строителна борса Василев инк, като водач на пътно превозно средство с ДК№ ******** /негова собственост/, го е управлявал със скорост 62 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – населено място – 50 км. / ч. Това било установено с помощта на АТС № 120 ссf 3. Горното съдът прие въз основа на 2 кредитираните писмени материали.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото превишаването на максимално разрешената скорост е с 12 км. / ч. и ЗДвП визира в такива случаи конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът приема, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Мястото на извършване е посочено достатъчно ясно, в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира защитата си. Право на въззивника е депозира в конкретно определен срок писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нещо от което не се възползвал, респективно в такива случаи закона визира чия е отговорността, а именно на собственик / ползвател, каквото качество има санкционираното лице. Въпрос на лична организация е как въззивникът ще осъществи правото си на защита, но евентуални пропуски с оглед изминал период от време по никакъв начин не води до нарушения в тази насока, респективно не може да обуслови отпадане на отговорността. По делото са налице доказателства относно техническа изправност на използваното АТС, като е извършено приспадане от реално установената скорост – от 65 км. / ч., на 62 км. / ч., спазени са изискванията за работа с това техническо средство. ЕФ отговаря на всички законоустановени изисквания, като наведеното от страна на въззивника в тази насока е въпрос на лична интерпретация на закона, като не отговаря на действителността. Законодателят 3 е предвид връчване на ЕФ, а не на цялата административно – наказателна преписка, с която естествено при желание въззивникът няма пречки да се запознае лично, но при поискване.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № ******** на ОД – МВР – Варна, с който на А. Б. П., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 25. 56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4