Решение № 740 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110113675 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на дата 20.09.2021 г. от ищцовото дружество „В. и к.“ В.-ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт П. В. против ответника В. В. С., ЕГН **********, с адрес: *.Предявените по делото в условията на обективно, кумулативно съединяване специални положителени установителени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведени в рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно стно гр. дело № 8224/2021год. по описа на ВРС XLII-ри състав.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:„В. и к.-В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на отв. В. В. С., ЕГН **********, с адре: *, която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен номер *, чийто титуляр бил отв.С.. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите на ВиК услуги, сочи ищцовото дружество били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил направил.Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 301 дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.

На 10.06.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу В.С., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 8224/2021г. по описа на ВРС, ГК-42 състав. На 15.06.2021г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на В.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 320,32лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.11.2019 г. до 08.06.20221 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. На 09.08.2021 г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането си.

Конкретните твърдения на ищцовото дружество са, че претендираните суми от ответника за главници и лихви са вписаните в таблица 1 от исковата молба - задължения по партида с абонатен номер * (с графи: фактура, дата, главница, отчетен период, лихва, период на забава) с номер на първата фактура 1151672196 и дата на издаване 25.10.2019 г. и на последната 1154611634 от дата 27.05.2021 г., с общ сбор на всички главници 320,32 лева и общ сбор на лихвите за забава от 22,72 лв.

Твърди се в исковата молба ,че претнедираната сума за главница представлява цена на реално доставени В и К услуги за имота , находящ се в *, чието количество било служебно определено, тъй като в имота липсвал водомер.

Приложена била Методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, а именно - по 5 м3 месечно за един обитател, при един обитател в обекта. Към момента ,твърди още ВИК оператора, че ответницата не била оспорила чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за „В. и к.-В.“ ООД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова е отправено и следното искане до съда по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено, че отв. В. В. С., ЕГН **********, с адрес: *, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер * дължи на „В. и к.-В.“ ООД сума в общ размер на 320,32 лв.(триста и двадесет лева и тридесет и две стотинки) представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 30.09.2019 г. до 26.05.2021 г. на адрес *; сума в общ размер на 22,72 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.11.2019 г. до 08.06.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -10.06.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед № 2486 от 15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8224/2021 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Обективирано е 2 искането съда да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер. Всички суми-предмет на настоящото производство,съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК сочи ищцовата страна, че могат да бъдат платени по сметка на „В. и к.-В.“ ООД в „Ц. к. б.“ АД, IB AN *; BIC *.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания. Обективирано е искане по делото да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна сторените и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. не е депозирал отговор. Единственото наведено възражение от отв. С. е във възражението по чл. 414 ГПК, че от 25 години не живее на адреса.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.02.2022 г. ищцовата страна, представлявана от юрисконсулт Василева моли съда да уважи предявените искове, считайки, че същите са доказани по основание и размер. От представените писмени доказателства според процесуалния представител на „ВиК -В. „ООД, безспорно се установявало, че ответницата е собственик на процесното жилище, партидата се водела на нейно име, в имота липсвал индивидуален водомер и на адреса били адресно регистрирани по постоянен и по настоящ адрес 12 лица, като дружеството при приложение на методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ начислявало служебно определено количество вода за един обитател, което било изцяло в полза на ответника.

В същото съдебно заседание ответницата С. явила се лично, оспорва иска, като заявява, че не е съгласна тя да плаща „тези пари „, защото не е живяла там, откакто излязла от там нито вода имало, нито ток имало, нищо. Отв.С. твърди, че не е ползвала тази вода, за да я плаща тя.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело № 8224/2021г. по описа на Районен съд – Варна, по описа на ХLII – ри състав, инициирало настоящия исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна експертиза, като в последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е ангажирало и допълнителни писмени доказателства . В тази връзка, по делото като писмен доказателствен материал са приобщени представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : Решение № Ц -46/30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц -37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник;

Решение № Ц -20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и к. – В.“ 3

ООД; справка за недобора на частен абонат за периода от 30.09.2019 г. до 08.06.2021 г..Допълнително по делото са приобщени ангажираните още в първото открито съдебно заседание от ищцовата страна писмени доказателства а именно : заверени копия на справка № 203158/18.02.2022 г. по лице от Служба по вписвания - В.; справка за облога и плащанията по партида с клиентски № *; Констативен протокол № 1000 376897/18.02.2022 г.; удостоверение рег.№ РД22003600Вл-001Вл/18.02.2022 г. (оригинал).

В откритото съдебно заседание е приобщено и заключението от вещото лице М. П.

ИВ. от дата 10.02.2022 г., по допуснатата ССчЕ , неоспорено от страните.

При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното :

С писмено заявление от дата 10.06.2021 г.ищцовото дружество „ В и К - В. „ ООД е сезирало РС Варна с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника В. В. С. от гр.В. . Размерите и основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението като изрично е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира и лихвите, периодите за които се претендират, при яснота че се претендират главни и акцесорни вземания от длъжника за потребявани ВиК услуги по абонатния номер, по партида водена на името на ответницата.

Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане № 7190/15.06.2021 г. г.по ч. гр.д. № 8224/2021г. Председателят на ХLII –ри състав при ВРС е приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност /л.10 от заповедното дело/, поради което е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед № 2486/ 15.06.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от ВРС по частно гражданско дело № 20213110108224/2021 г., по описа на съда за 2021 г., 42 състав, е видно, че заповедният съд е разпоредил: длъжникът В. В. С., ЕГН **********, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „В. и к. – В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и управление: *, представлявано от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт П. В., сумата от 320,32 лв. (триста и двадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер *, за периода от 30.09.2019 г. до 26.05.2021 г., за обект - имот, находящ се в *;сумата от 22,72 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.11.2019 г. до 08.06.2021 г ., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и направените съдебноделоводни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.

Изрично в заповедта е било посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за фактурирани ВиК -услуги по партида с абонатен номер *, за които има издадени фактури за периода от 25.10.2019 г. до 27.05.2021 г., за обект - имот, находящ се в *.

От останалите писмени доказателства по частното гражданско дело се установява факта, че заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по надлежния ред, чрез работодател / л.19/, че в срока по чл.415 ГПК длъжникът е възразил против заповедта 4 депозирайки възражение по чл.414 ГПК / л.20 / и че въз основа на дадените от заповедния съд указания, заявителят- сега ищец е предявил специалния си положителен установителен иск за установяване със СПН на съществуването на оспорените парични вземания, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК .