Решение № 304 от 15.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Дупница, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200902 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8507334623, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, с ЕИК 121444454, представлявано от управителя Й. С., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер н а 1278,23 евро /равностойност на 2500,00 лв. по фиксиран курс на БНБ 1,95583 лв. за евро/, за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез законния си представител, обжалва ЕФ в срок. В жалбата си излага множество твърдения за незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Моли се за отмяна на същия.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Депозирало е писмено становище, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. И., в което поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована н е се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощения процесуален представител – юрк.

Атанасова, коят о депозира писмено становище и представя доказателства.

Взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на ЕФ.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 19.07.2024 г., в 09:30 часа, в община Бобошево, обл. Кюстендил, по път – автомагистрала А-3, при км. 72 + 931 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, с посока – нарастващ километър, с устройство № 10091, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е било установено движението на процесното ППС – микробус, марка и модел „Унви“, с рег. № СВ7729МВ, с технически допустима маса 5300 кг., брой оси – 2, б е з ремарке, като за посоченото ППС не е била заплатена изобщо дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.167а, ал. 3 ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено: код „NO PAYMENT“ няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация генерирана от бордово устройство за преминаването, справки за което са представени и приложени по делото.

Във връзка с това бил издаден и връчен на жалбоподателя процесния ЕФ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото множество писмени и веществени доказателства, представени от страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като съвпада изцяло с отразеното върху приложения снимков материал и най-вече в приложената справка за липса за валидна маршрутна карта или подавани тол декларации от асоциираното към това МПС бордово устройство и справка за собственост на ППС. Въз основа на писмената информация и визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

2

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона.

Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане.

Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на обжалвания ЕФ. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 246 от 17.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 1042 от 29.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 212 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от 12.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 250 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и др.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:“ От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа “;

-т.2: „такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите, общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО, клас емисии СО2 и специфични емисии СО2 и се определя за всеки отделен път или пътен участък.“

3

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .

Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.

От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на ППС.

Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната по размер такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , според категорията на пътното превозно средство.

Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не следва да се обсъжда и от субективна страна.

Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на ревизия и редукция от съда.

Въпреки всичко гореизложено настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на 4 правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изцяло в този смисъл е и последното изразено становище, с което е променена занапред практиката на касационната съдебна инстанция по този тип дела – виж. Решение № 131 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 408 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и др.

Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен. Не се претендират разноски от дружеството жалбоподател.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски възниква само за дружеството жалбоподател. Представени са доказателства – договор за правна защита и фактура, относно размера, датата и начина на заплащането на претендираното възнаграждение в полза на упълномощения адвокат, като се претендира такова в размер на 336,00 евро с ДДС. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на претендираните разноски, респ. направеното възражение за прекомерност и обстоятелството, че делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без явяване на процесуален представител на дружеството жалбоподател, засегнатия материален интерес и другите критерии уредени в чл. 36, ал. 3 от ЗА, съдът приема, че възражението е отчасти основателно с оглед характеристиките на делото и размера на възнаграждението, както и поради обстоятелството, че съдът изобщо не е обвързан, съгласно практиката на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22 , от ненормативни актове предвиждащи незаконови механизми за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият процесуален представител представлява дружеството по множество еднотипни дела с едно и също правно основание, като депозира сходни или еднотипни писмени становища, респ. прави сходни процесуални искания. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в редуциран, адекватен, справедлив, съответен и по-нисък размер от 200 евро с ДДС, като Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр. София, представлявана от Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, с ЕИК 121444454, сумата от 200 евро с ДДС– адвокатско възнаграждение.