Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 08.10.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1026/2024
Вид
Решение № 178
Подписан
08.10.2024
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Монтана, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241630201026 по описа за 2024 година С Наказателно постановление № 2 4-0996-001343/08.07.2024г. на Началник РУ град М. на Н. Б. С. от град П. са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказания, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адвокат, който поддържа, че при издаването на процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така не е установено и извършването на нарушението, а именно жалбоподателят е управлявал автомобила несъзнавайки, че същия е дерегистриран, т.е. регистрацията му е служебно прекратена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по 1 същество се явява изцяло ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 27.05.2024 в 10:37 часа, в Община М., по бул.Г. А. управлява лек автомобил марка С. И. с рег.№ ХХХХХХХ, негова собственост, като при спирането му за проверка и служебно извършена справка с РОСД се установило, че управляваният от водача автомобил е със служебно прекратена регистрация на 23.04.2024г. на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, от което следва, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. НП се издава на основание постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 05.06.2024г. на Районна прокуратура – М. и съответно изпратено на ОДМВР М. с оглед реализиране на административно наказателна отговорност спрямо лицето във връзка със съставения му АУАН серия GA № 652872/27.05.2024г., с което виновно е нарушил чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно в частта, в която е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП и като такова следва да се отмени, поради следните съображения:

В хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правата на наказания и по-конкретно правото му да разбере какво е повдигнатото му административно обвинение, за да може адекватно да организира своята защита.

В съставения акт за нарушение е отразено, че наказания управлява МПС, което е дерегистрирано по служебен ред на основание чл.143, ал.15 ЗДвП на 23.04.2024г., което е в нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП. Същите обстоятелства са пренесени и в атакуваното НП, че управлява МПС дерегистрирано по служебен ред на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.

По силата на горната разпоредба „служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В конкретния случай, нито от обективна, нито от субективна страна, е осъществено нарушение на чл.143, ал.15 ЗДвП.

В подкрепа на този извод на съда са както събраните писмени, така и гласните показания на разпитаните свидетели А. Е. И. и Л. Л. А.. Разпитани в хода на въззивното съдебно следствие същите потвърждават, че след извършената проверка и справка в РСОД се установило, че автомобила управляван от жалбоподателя е дерегистриран, спрян от движение, поради неплатена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. В подкрепа на техните твърдения е и приложеното на л.29 от делото писмо от сектор ПП гр.П.,видно от което е, че регистрацията на МПС, марка и модел С. И., с рег.№ ХХХХХХХ е служебно прекратена на 23.04.2024г. на основание чл.143, ал.10 2

ЗДвП /без сключена задължителна застраховка ГО/.

Налице е и приложено на л.7 от делото свидетелство за регистрация на процесното МПС, видно от което е, че лек автомобил С. И. с рег.№ ХХХХХХХ е надлежно регистриран на името на жалбоподателя Н. С. след придобиването му, на 19.12.2018г.

Действително АУАН е съставен за осъществен състав на нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, но не поради несключена задължителна застраховка ГО, а поради служебна дерегистрация на автомобила по чл.143, ал.15 ЗДвП. Актът е съставен за нарушение, което не е извършено от обективна страна. Въз основа на актът за нарушение е издадено и процесното НП.

Липсата на обективен елемент от състава на визираното нарушение води до несъставомерност на деянието. Жалбоподателят е наказан за нарушение, което не е извършил.

Горните обстоятелства съставляват съществени нарушения на процесуалните правила и са ограничили правото на защита на нарушителя, което води до незаконосъобразност на оспореното НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място дори и от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като фактически са налице безспорни доказателства, че автомобилът управляван от жалбоподателя не е бил регистриран по надлежния ред, т.к. не е била налице сключена задължителна застраховка ГО и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП регистрацията е прекратена по служебен ред, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от С. виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което НП е материално незаконосъобразно и следва да се отмени.

Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното 3 нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е управлявал автомобила, за който не е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, т.е. срокът на същата е изтекъл на 23.04.2024г.

Жалбоподателят поддържа, че не е знаел, че управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация. Когато бил спрян за проверка, тогава разбрал, че автомобилът е с изтекъл срок на застраховката гражданска отговорност. Това негово твърдение се потвърждава от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства, гласните показания на свидетелите А. Е. И. и Л. Л. А., които поддържат, че лицето при проверката заявило, че не са му се обаждали от застрахователното дружество и не е знаел, че автомобила е дерегистриран.

Жалбоподателят управлявайки автомобила не е съзнавал, че същия не е регистриран по надлежния ред, т.е. че е със служебно прекратена регистрация, поради изтекъл срок на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното превозно средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.

В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автомобил жалбоподателя е знаел, съзнавал, за служебно прекратената регистрация на 4

МПС-то.

Установи се, че административното нарушение не е извършено от субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.

В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, намерила израз в ТП №2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.

Съобразно изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение и тъй като представляващия го адвокат му е оказал безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА, то възнаграждението се присъжда на адвоката. Съобразявайки разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА вр. с чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400.00 лева в полза на адв.Л. А..

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд-М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2 4-0996-001343/08.07.2024г. на Началник РУ град М.,с което на Н. Б. С. ЕГН **********, от град П. са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР от 17.12.2012г. изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Началника на РУ М. в ОДМВР М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л. А., АК град М. сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски за осъщественото процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана по реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.