Определение № 12427 от 17.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12427 гр. София, 17.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело № 20221110109532 по описа за 2022 година

Производството по настоящото гражданско дело е образувано по обективно съединени иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 405 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявени от „ДРАГОМИРОВКОМЕРС“ ЕООД с ЕИК201081391 със седалище и адрес на управление в гр. София в жилищен квартал Света троица в блок СССLVIII на етаж ХVI в апартамент LV, представлявано от управителя Петър Гюрков Драгомиров, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на пл.

„Македония“ №1 на етаж ХVIII чрез пълномощника адвокат В.Т. У. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление в гр. София, в жилищен квартал Дианабад на ***, представлявано от изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Б. Г. И. Исковете подлежат на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 18. IV. 2022 година, е постъпил такъв от ответната страна.

Ищецът прави искане съдът да изиска служебно от посочено в исковата молба учреждение официалните документи и удостоверения по реда на чл. 186, изречение II, предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение: съдът може да ги изиска от учреждението или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.

От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия, които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да 1 предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за целесъобразно да снабди ищеца с удостоверение, въз основа на което той да изиска от посоченото в исковата молба учреждение издаване на официални документи или удостоверения.

Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното ищецът следва да бъде предупреден, че е длъжен да получи от учреждението издадените документи и да ги представи в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представи в същия срок доказателства, че въпреки положената от негова страна грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които е издадено съдебното удостоверение от доказателствата по делото.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за оставяне на исковата молба без движение.

2. По реда на чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че не е изпълнил задълженията си по чл. 131, ал. 2, т. 2 от същия кодекс да посочи електронен адрес за връчване на съобщения и призовки и във връзка с горното:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да посочи такъв адрес в първото открито съдебно заседание.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие подаване на отговор на исковата молба ще се смята за неизвършено.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че е длъжен да приема съобщения и призовки на електронния си адрес по силата на чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и то по реда на чл. 38, ал. 2 от същия кодекс, затова изявления, с които отказват да приемат електронни съобщения или прави уговорки, че такива ще се считат връчени след потвърждение, няма да се вземат предвид от съда.

3. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 02. IІ. 2021 година в 13 30 часа в района на с. Л. Д. И.

Д. с ЕГН**********, живеещ в с. Бистрица, Търговищка област, на ***, управлявал товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с регистрационен №Т0859КК с прикачено към него ремарке с регистрационен №Т0900ЕВ, собственост на 2

„Росистранс – ВХ“ ЕООД с ЕИК201439858 със седалище и адрес на управление в гр.

Търговище на *** във вход А на етаж I в апартамент I, представлявано от управителя Сладомир Стойчев Христов, по ул. „Съединение”. Водачът достигнал до кръстовище (разклонение) за навлизане в автомагистрала „Тракия“, регулирано със знак „Б2“. Водачът не се съобразил със знака и навлязъл в автомагистралата, отнемайки предимството на движещия се по нея К. Т. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. Костинброд на ***, управляващ товарен автомобил марка

„Мерцедес“ модел „1844ЛС НР Акрос АТП“ с регистрационен №СВ0131ВР с прикачено ремарке марка „Лор“ модел „Евролор“ с регистрационен №С4529ЕС, собственост на ищеца.

По описания начин водачът на товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с регистрационен №Т0859КК предизвикал сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинил пътно-транспортно произшествие. В следствие на удара товареният автомобил марка „Мерцедес“ модел „1844ЛС НР Акрос АТП“ се отклонил на ляво от треакторията си на движение, ударил се попътно в мантинелата на магистралата и преустановил движението си по нея.

Ищецът твърди още, че автомобилът, управляван от причинителя на произшествието бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното дружество. То отказало да плати застрахователно обезщетение, като оспорило вината за настъпване на произшествието.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

15 185.00 лева застрахователно обезщетение за повредите на товарния автомобил;

19 680.00 лева застрахователно обезщетение за повредите на ремаркето; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска пред Софийски градски съд на 16. IХ. 2021 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Не оспорва, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че произшествието настъпило в ускорителната лента на автомагистралата от разклона за с. Лозен в посока за гр.

Бургас. Водачът на автомобила на ищеца нарушил чл. чл. 20 и 25 от Закона за движението по пътищата. Последният освен това навлязъл непредвидено в ускорителната лента, където се намирал автомобила, застрахован от ответното дружество. Автомобилът на ищеца бил повреден в следствие на друго събитие. Причинените повреди представлявали тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането.

4. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин: в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: настъпването на пътнотранспортно произшествие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин; виновното противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован от ответника, довело до настъпване на произшествието;

3 настъпването на имуществени в посочения в исковата молба размер; наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на автомобил, застрахован от ответника, настъпването на произшествието и на описаните в исковата молба вреди; наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила, управляван от водача, причинил произшествието, и ответника към датата на пътнотранспортното произшествие; искането за заплащане на обезщетение, отправено към ответника; отказът на ответното застрахователно дружество да плати застрахователно обезщетение. в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително: поведението на водача на повредения автомобил на ищеца, допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат; обстоятелството, че механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие е различен, от описания в исковата молба; действителния размер на щетите, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие; обстоятелството, че произшествието настъпило в ускорителната лента на автомагистралата от разклона за с. Лозен в посока за гр. Бургас; обстоятелството, че водачът на автомобила на ищеца нарушил чл. 20 от Закона за движението по пътищата: движил се с несъобразена с пътните условия скорост и без да контролира превозното средство; обстоятелството, че водачът на автомобила на ищеца нарушил чл. 25 от Закона за движението по пътищата: навлязъл непредвидено в ускорителната лента, където се намирал автомобила, застрахован от ответното дружество. обстоятелството, че автомобилът на ищеца бил повреден в следствие на събитие, различно от процесното; обстоятелството, че стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила и ремаркето на ищеца надвишава 70 на сто от действителната им стойност.

5. ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

6. На основание чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и във връзка с направено от ответника оспорване на представен с исковата молба протокол ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заяви в открито съдебно заседание дали ще си ползва от този документ, като във връзка с горното: на основание чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да уточни точно кои обстоятелства от съдържанието на документа оспорва.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не изложи становище в срок, съдът ще счита, че не поддържа оспорването на представените от ищеца документи.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

7. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени в отговора на 4 исковата молба. На основание втората алинея от същата разпоредба, ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ще преценява непредставянето на документите съгласно чл. 161 от Гражданския процесуален кодекс и с оглед на обстоятелствата по делото ще може да приеме за доказани фактите, относно които са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства.

8. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени в исковата молба.