Решение № 177 от 21.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря М. Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20243100502290 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. С. С., ЕГН **********, срещу Решение №3046/11.08.2024г. по гр. д. №1230/2024г. на ВРС , 16-ти с-в, в частта с което е увеличен размерът на определената с Решение №*****************г. по гр.д. №**********г. на ВРС издръжка, дължима от Ж. С. С., ЕГН **********, в полза на детето С. Ж. С., ЕГН**********, действащо със съгласието на майка му и законен представител М. С. К., ЕГН**********, за разликата над 300.00лв. до 450.00лв. на месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно и със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн. чл.150 СК.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по размера на издръжката до 300лв. на месец.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и при неправилно интерпретиране на събраните доказателства по делото. Детето не посещава извънучилищни занимания и няма задравословни проблеми, напротив – има противообществени прояви, поради което определената от ВРС като нужна му 1 издръжка е немотивирано завишена.От друга страна бащата е с продължаващо и тежко заболяване, което му пречи да работи и да реализира доходи. Освен това въззивникът се грижи и за друго свое дете, макар и пълнолетно, което не е взето предвид от ВРС (и изобщо не е дадена възможност да бъде доказано от бащата). А майката получава в пъти по-високо възнаграждение от бащата, но последният е осъден да заплаща по-голямата част от издръжката на момчето.

По тези причини се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за над 300лв., като в о.с.з. се поддържа искането до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК на детето С. Ж. С., ЕГН**********, действащо със съгласието на майка му и законен представител М. С. К., ЕГН**********, за изменение на присъдената с влязло в сила Решение №*****************г. по гр.д.

№**********г. на ВРС издръжка, дължима от Ж. С. С., ЕГН**********, в полза на детето С. Ж. С., чрез (със съгласието на) майка му М. С. К., чрез увеличаването й от 260.00лв. до 450.00лв. на месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно и със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн. чл.150 СК.

В исковата молба се твърди, че Ж. С. и М. К. (преди С.а) са родители на детето С. С., родено на *********г. С влязло в сила решение №*****************г. по гр. д. №**********г. на ВРС родителските права са били предоставени на майката, а бащата е бил осъден за издръжка на детето от 260лв. на месец.

Твърди се, че от посочения съдебен акт досега са изминали години, през които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. С. е вече на 16 години и е ученик в 10-ти клас на СУ „К.О.“ – А.. След присъждането на предишната издръжка разходите на ищца са се увеличили. Необходими са повече средства за храна, облекло, учебни пособия, културни развлечения и др. Възможностите на майката да осигурява сама издръжката на ищеца не са големи, тъй като трудовото й възнаграждение не е голямо. Възможностите на бащата да дава издръжка са по-големи, той има по-високи доходи в сравнение 2 с майката и няма задължения за издръжка към други лица. Ответникът работи в „П.- Т“ АД - гр. А. и трудовото му възнаграждение е над 2000лева.

С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му съС.ие.

По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му със сочения от ищеца съдебен акт за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не възразява и срещу увеличаването на издръжката, но до размер от 300.00лв. на месец.

Твърди обаче, че размерът на претендираната издръжка над признатият е необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на родителя. Поддържа, че към момента на отговора ответникът не работи и не получава трудово възнаграждение поради продължително и тежко заболяване, което е известно на ищеца. Ответникът живее в едно домакинство с друго дете, за което също полага грижи. Ответникът издържа и пълнолетната си дъщеря, която учи във висше учебно заведение – редовна форма на обучение.

Освен това бащата живее на квартира, за която плаща месечен наем от 450.00 лева. Счита, че издръжката се определя от нуждите на детето и от възможностите на родителите, които в случая обосновават размер на задължението до 300лв. За тази сума предлага и спогодба.

По същество моли за уважаване на иска максимално до 300лв. на месец и за отхвърлянето му за разликата до претендираната сума. В о.с.з. поддържа позицията си и искането си до съда.

Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че нуждата от увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на задължението преценката е на съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че детето С. С. е родено на *********г., като негов баща е Ж. С., а негова майка – М. К. (преди с фамилия С.а).

Няма спор и е видно от приложения препис от изпълнителен лист по гр. дело на ВРС, че с влязло в сила решение №*****************г. по гр. д.

№**********г. на ВРС родителските права са били предоставени на майката, а бащата е бил осъден за издръжка на детето от 260лв. на месец.

Видно от приета служебна бележка от 18.01.2024г. детето С. С. е ученик в десети клас, дневна форма на обучение, СУ „Св. К.О.“ град А., през учебната 2023/2024г., за което не се и спори по делото.

3

От приетото удостоверение от работодател се установява, че майката на ищеца М. К. е получила БТВ от „А.“ ООД общо 19295.79лв. или средномесечно по 1607.98лв. за периода от 01.2023год. до 12.2023год.

Прието по делото е уверение (л.19 от делото на ВРС), видно от което лицето С.Ж.С. е записана през 2023/24год. в 3-ти курс, летен семестър, редовна форма на обучение, в „Медицински колеж“ Варна.

Прието е още удостоверение за раждане на дете П.В.М., род. на *********г., като сред родителите му не е участник по делото.

От приетото на л.42 от делото на ВРС удостоверение от работодател се установява, че отв. Ж. С. работи по трудов договор в „П.-Т“ АД срещу БТВ от около 2500лв. на месец за 2023г. За 2024г. е отразен минимален доход от 40лв. на месец, без ТПО да е прекратено.

Приет по делото е договор за наем, съгласно който от 02.01.2024г. ответникът ползва под наем недвижим имот срещу месечен наем от 450лв.

Относно здравословното съС.ие на ответника са приети: медицински протокол на ЛКК №258 от 01.11.2023г.; епикриза на Ж. С. С. от УМБАЛ „С.М.“; епикриза на Ж. С. С. от МБАЛ „С.М.“ ЕАД – П.; медицински протокол на ЛКК №0000000073 от 30.01.2024г.; протокол на ЛКК №0000000028/09.01.2024г. и протокол на ЛКК №00000000692/05.12.2023г., от които се изяснява, че в края на 2023г. Ж. С. е претърпял много сериозно увреждане и мозъчна операция и след тях е провеждал продължително лечение без да полага труд.

От приетото пред ВОС експертно решение на ТЕЛК от 26.08.2024г. се установява, че отв. Ж. С. е освидетелстван с 56% ТНР, за срок от 4 години, поради диагнозата „субархнодиален кръвоизлив на средната мозъчна артерия“.

От приетото пред ВОС преводно банково нареждане от 22.01.2025г. се установява, че на тази дата на отв. Ж. С. е била преведена сумата от 33 515лв. с основание „за уравнение на дялове“ по гр. дело на ВРС от платеца М. С. С.а.

Преди превода наличността по сметката на Ж. С. е била 11 926.40лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните възможности, според упражняването на родителските права и други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид (приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение 4 е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за изменени възможности на призования за плащане родител, респективно ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези две групи решаващи по иска обстоятелства.

В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата 19.02.2021г., съобразно който бащата е бил осъден да заплаща издръжка на детето от 260.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали почти четири години. Това е голям период от време, през който икономическите, социалните и обществените отношения в страната са претърпяли значими промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки човек, в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна, дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт. Явно отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки и услуги, обичайно потребявани от домакинствата и от учениците през последните две години, което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните лица от техните родители.

На следващо място съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на издръжката за едно дете е равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с действащото в момента ПМС. Само разликата в минималната работна заплата за страната от предходното решение (650лв.) досега (1077лв.) е съществена, което презюмира и аналогично увеличение на издръжката при равни други обстоятелства, доколкото минималната издръжка на децата се определя съобразно минималната заплата в България. Съгласно действащото ПМС №359/23.10.2023г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в размер 1077.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на 269.25лв. Такава сума се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви особени нужди, поради което и на общо основание същата е явно недостатъчна за дете в ученическа възраст.