Решение № 2197 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря П. Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110204662 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на П. Й. М. с ЕГН**********, живеещ в *************************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат П. И. Г. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №25-4332-002251, издадено на 13. II. 2025 година от Г. В. Б., Началничка на I група „Административно-наказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ*********** със седалище и адрес на управление в ***************, представлявана от директора си.

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва от негово име процесното постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение.

Твърди допускане на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, без да ги посочва.

Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в последното проведено по делото открито съдебно заседание.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание се явява процесуална представителка на въззиваемата страна – главен юрисконсулт С. Г. М., която оспорва жалбата и претендира разноски в минимален размер.

1

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №********* от 14. Х. 2019 година до настоящия момент. За горното явства документ за промяна на регистрация на превозното средство, представен по делото.

На 07. XI. 2024 година около 13 00 часа описаният автомобил се движи в гр. София по ул. „Крум Кюлявков“ с посока на движение от ул. „Владимир Трендафилов“ към ул. „Никола Габровски“, управляван от неустановено по делото лице. Съдът достига до този извод, вземайки предвид декларацията по чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, представена от жалбоподателя на 09. I. 2025 година, както и служебната бележка, издадена от „**********“ ЕАД с ЕИК********** на 30. I. 2025 година под №ЧР-30 и приложените към нея документи. Декларацията и служебната бележка са представени по делото.

Достигайки до №25 на ул. „Крум Кюлявков“ неустановеният водач на автомобила извършва маневра завой на ляво от дясната пътна лента на Т-образно кръстовище и така реализира пътнотранспортно произшествие с паркиран от ляво на кръстовището лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*********. Съдът установява разположението на улиците от схемата, представена по делото с писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, постъпило в съда на 12. V. 2025 година.

След настъпването на произшествието водачът на автомобила спира в близост до него и изчаква известно време, след което напуска мястото без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движението по пътищата да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. С напускането си водачът осуетява и възможността за постигане на съгласие със собствениците на повреденото моторно превозно средство.

Действията на жалбоподателя са наблюдавани от свидетелката А. Х. Д. с ЕГН**********, която записва регистрационния номер на автомобила, управляван от причинителя на произшествието. На мястото на произшествието пристига свидетеля Р. А. Г. с ЕГН********** – младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи. пред него свидетелката А. Х. Д. с ЕГН********** написва представено по делото сведение, в което посочва регистрационния номер на автомобила, управляван от причинителя на произшествието – *********. Въз основа на обясненията на свидетелката, свидетелят изготвя представена по делото докладна записка.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени от съда по-горе, както и от показанията на свидетелите А.

Х. Д. с ЕГН********** и Р. А. Г. с ЕГН**********. Съдът взе предвид и представената по 2 делото скица на пътнотранспортно произшествие.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът приема за безспорно установено обстоятелството чия собственост е лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №********* към датата на настъпване на произшествието – на жалбоподателя, че при управлението на същото превозно средство е причинено пътнотранспортно произшествие, както и механизма на настъпване на произшествието. Предвид декларацията на жалбоподателя по чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и представените от „**********“ ЕАД с ЕИК********** документи, съдът приема, че по делото не е установена единствено самоличността на лицето, управлявало автомобила и причинило пътнотранспортното произшествие.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 09. I. 2025 година от свидетеля Р. А. Г. с ЕГН**********, заемащ длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели. Свидетелят е компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №513з-9624, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 13. IX. 2024 година. Заповедта е представена по делото.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят прави възражения срещу акта, вписани в него.

Въз основа на установеното в акта Г. В. Б., Началничка на I група „Административнонаказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по

БУЛСТАТ***********, на 13. II. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.

179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата и чл. 175, ал.

1, т. 5 от същия закон налага на жалбоподателя: административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата.

Видно от представена по делото Заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България, заемащите длъжността началници на група в отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на Вътрешните работи са компетентни да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата, а по силата на представена по делото Заповед №8121К-12547, издадена от същия Министър на 12. IX. 2024 година, 3 лицето, от което изхожда обжалваното наказателно постановление, е заемала именно такава длъжност.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 27. II. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 11. III. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания. Според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени едва с подписването на представената по делото декларация по чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата от жалбоподателя до административнонаказващия орган. Едва от нея е станало известно на административнонаказващия орган дали жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, с което е причинено пътнотранспортното произшествие. Същата декларация е подадена в деня на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, от когато започва да тече и 3-месечният срок.

4

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 13. II. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По извършването на нарушението от обективна страна:

По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна осъществяването на състава на административните нарушения по чл. 36, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата: маневра завой наляво, извършена от дясната пътна лента по посока на движението на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*********; пътнотранспортно произшествие с паркиран лек автомобил марка „***“ модел „***“, настъпило в резултат на извършената маневра; настъпили в резултат на произшествието материални щети, за които липсва съгласие между участниците; водачът на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №********* напуска местопроизшествието без да установи дали между него и другия участник (според израза на закона) има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, и без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълни дадените му указания.