Присъда № 625 от 14.11.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда от 05.11.2024г. по НОХД № 578/2024г. по описа на СРС, НО 131ви състав Председател: Веселина Няголова

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 15137/2012г., по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 23080/2023г. по описа на СРП против Г.

М. А. за това, че на 31.01.2023г. в гр.София, в сградата на СРС на бул.“Ген.М.Скобелев“ № 23, пред 116 състав на СРС - НО, по НАХД № 20221110214989/2022г, като свидетел, устно съзнателно е потвърдил неистина - заявил е пред съдебния състав, че на 26.09.2022г. около 03.30ч. в гр.София се е намирал, като пътник в л.а.“хх, управляван от Б. В. П., и на бул.“Царица Йоанна“ е присъствал в момента, когато автомобилът е бил спрян от служители на полицията и полицаите са извършили проверка на водача на лекия автомобил Б.П., а също така, че той и А. И. Т. са били единствените пътници в лекия автомобил – престъпление по чл. 290, ал.1 НК, както и срещу А. И. Т., за това, че на 31.01.2023г. в гр.София, в сградата на СРС на бул.“Ген.М.Скобелев“ № 23 пред 116 състав на СРС - НО, по НАХД № 20221110214989/2022г., като свидетел, устно съзнателно е потвърдила неистина заявила е пред съдебния състав, че на 26.09.2022г. около 03.30часа в гр.София се е намирала, като пътник в л.а.“хх управляван от Б. В. П., и на бул.“Царица Йоанна“ е присъствала в момента, когато автомобилът е бил спрян от служители на полицията и полицаите са извършили проверка на водача на лекия автомобил Б.П., а също така, че в моторното превозно средство, като пътник е бил единствено и Г. М. А., и Д. М. М. не е присъствал при извършване на полицейската проверка– престъпление по чл. 290, ал.1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу всеки от двамата подсъдими, като намира, че същото е безспорно доказано от проведеното съдебно следствие, като в подкрепа на обвинителната теза са всички свидетелски показания, които пък напълно кореспондират с писмените доказателства. Предвид на това, и като изтъква, че подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл, пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо всеки от тях. По отношение на индивидуализацията на наказанието прокурорът се спира върху младата възраст на всеки от подсъдимите и липсата на данни за техни противообществени прояви, предвид на което и извършеното от всеки от тях определя като "грешка". С оглед на това пледира на всеки от двамата подсъдими да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години, през който двамата да могат да демонстрират достойно поведение.

Защитникът на подсъдимата Т.- адвокат Х., пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението по чл.290, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка защитникът най-напред се позовава на непълнота при формулиране на обвинението, като се изтъква, че не е посочен надлежния орган, пред който е направено изявлението, което само по себе си прави деянието несъставомерно. На следващо място се сочи, че дори да се приеме, че подсъдимата в качеството си на свидетел е направила дадено твърдение, то доколкото показанията й не са били от решаващо значение за изхода на производството по посоченото в обвинителния акт, НАХД, то и деянието не е престъпно, както и, че доколкото същата не е била разпитвана за никое обстоятелство, от предмет на административно-наказателното дело, поради което и деянието не е общественоопасно. В допълнение защитата намира проведеното разследване за едностранно, като не са 1 проверени други възможни версии, например дали подсъдимата не е давала показания за друг случай, респективно дали повлияна от собствените си възприятия не е допуснала грешка при депозиране на показанията си. С оглед на това се пледира за липса на виновно поведение, предвид факта, че същата не следва да бъде съдена за лошата си памет.

Предвид на това и по съображения за недоказаност от обективна и субективна страна, както и за липса или незначителност на обществената опасност, защитникът адвокат Х., пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимата А. Т..

Защитникът на подсъдимия А., адвокат Л., също пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подвдигнатото спрямо него обвинение по чл.290, ал.1 НК. В тази връзка се изтъква, че дадените от подсъдимия показания не са били индивидуализирани по време, място, данни за МПС, поради което не може да се направи извод, че същият е свидетелствал именно за случая, предмет на административнонаказателното производство, като се изтъква, че свидетелят Т., посочва подсъдимия като лице присъствало на проверката т.е. опровергава обвинителната теза. Предвид на това, защитата намира, че осъдителна присъда би била основана на предположения и допускания, доколкото подсъдимият А. не е заявил твърденията, за които е предаден на съд.

Подсъдимите Т. и А. не дават обяснения, а в хода по същество всеки от тях се присъединява към защитника си. В последната си дума подсъдимият А. моли за оправдателна присъда, а подсъдимата Т. не се възползва от правото си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. М. А., с ЕГН **********, хх

Подсъдимата А. И. Т., с ЕГН **********,хх.

Двамата подсъдими, и свидетелят Б. П. се познавали, като подсъдимият А. и свидетелят били в приятелски отношения, а подсъдимата Т. и свидетелят били в интимна връзка.

На 29.06.2022г., през нощта, свидетелят Б. П., управлявал лек автомобил марка хх, като с него на предна дясна седалка пътувал единствено свидетелят Д. М.. Около 03.30 часа на посочената дата, автомобилът се движел в гр.София, по бул. "Царица Йоанна", с посока на движение от ул. "Асен Н." към ул. "Луи Пастьор". Поради извършена рязка маневра и поднасяне на задната част на автомобила, същият бил спрян за проверка от полицейски патрул при СДВР, в състав свидетелите Х. Х. и С. Т.. В хода на извършената проверка, на база представените от тях лични документи била установена самоличността на водача и пътника в автомобила, като данни за същите, ведно с данни за превозното средство били отразени в документите от патрулната дейност, в частност Приложение № 7- "Доклад за проверени лица и превозни средства".

При проверката на свидетеля П. бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, а именно нарушаване на забраната пътищата да не се използват за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение или т.нар. "дрифт", а в последствие му било издадено и Наказателно постановление № 22-4332-020675/13.10.2022г. По жалба на свидетеля П. срещу посоченото наказателно постановление било образувано НАХД № 20221110214989, по описа на СРС, НО 116-ти състав. В рамките на проведено по същото открито съдебно заседание, на 31.01.2023г., състояло се в сградата на СРС, на адрес гр.София, бул. "Ген. М. Скобелев" № 23, като свидетели били разпитани подсъдимите Г. А. и А. Т., привлечени в производството по инициатива на жалбоподателя- свидетеля П..

В разпита си пред съда, подсъдимата Т. заявила следното: "Тук съм като свидетел на Б. П., за акт за дрифт. Този акт е написан септември 2022г., но не помня деня, аз бях там." След това в разпита си подсъдимата съобщава данни за часовия диапазон, мястото на събитията, марка, модел и регистрационен номер на автомобила, в който се е намирала, 2 лицата, които са били в превозното средство- тя, свидетелят П. и подсъдимият А., както и най-сетне подробно описва действията на свидетеля като водач на превозно средство, непосредствено преди полицейската проверка. Същевременно, в дадените от нея показания като свидетел, подсъдимата Т. категорично отрича присъствието на свидетеля Д. М. по време на тези събития.

На свой ред, в разпита си като свидетел на 31.01.2023г. по НАХД № 20221110214989, по описа на СРС, НО, подсъдимият А. заявил "Тук съм за обжалване на акт на Б. П.. Акта му го написаха за дрифт. Аз бях в колата с А. и Боби. Бяхме само тримата в колата." След това същият съобщава марка и модел на превозното средство, мястото на събитията, и подробно описва извършените от свидетеля П. маневри с автомобила, преди същият да бъде спрян от органите на МВР, а именно рязък завой, довел до поднасяне на задницата на автомобила. В хода на разпита си подсъдимият А. категорично заявил, че в автомобила не е пътувало лице с имена Д. М., когото същият дори не познавал.

С Решение от 20.03.2023г. по НАХД № 20221110214989, обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-020675/13.10.2022г., издадено срещу свидетеля Б. П. било отменено по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на административното обвинение от субективна страна.

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен и непротиворечив начин от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите С. Т., Х. Х., Д. М. и Б. П. дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в рамките на досъдебното производство в приобщените по реда на чл.281, ал.4 НПК, части, както и писмените доказателства- справки за съдимост, Разпореждане от 20.03.2023г., Решение № 1287 от 20.03.2023г., Протокол от открито съдебно заседание от 31.01.2023г., всички по НАХД № 20221110214989 по описа на СРС, НО, Доклад за проверени лица и превозни средства(образец Приложение № 7), Наказателно постановление № 22-4332-020675 от 13.10.2022г. на ОПП-СДВР, АУАН серия АД, бланков № 189934 от 26.09.2022г., Справкакартон на водача Б. В. П., както и и останалите книжа, приложени по делото.

Най-напред за установяване факта на изпълнителното деяние, а именно депозиране на свидетелски показания пред надлежен орган- съд, и тяхното съдържание, съдът се позова на събраните по делото писмени доказателства, а именно приложените преписи от НАХД № 20221110214989 по описа на СРС, НО, в частност, заверен препис на протокол от открито съдебно заседание по делото, проведено на 31.01.2023г., в рамките, на което всеки от двамата подсъдими е бил разпитан като свидетел и е депозирал съответни свидетелски показания. Съгласно чл.131 НПК, протоколите, съставени при условията и по реда предвидени в кодекса, какъвто е и протоколът от открито съдебно заседание, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В настоящия случай протоколът от проведеното открито съдебно заседание от 31.01.2023г., съдържа всички предвидени в текста на процесуалния закон- чл.129 и чл.311, ал.1 НПК, реквизити, подписан е от председателя на съдебния състав и съдебния секретар, с което е спазено изискването на чл.311, ал.2 НПК относно реда за изготвянето му. Предвид на това са спазени всички изисквания на процесуалния закон, и същият се явява официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства. Релевантни към настоящия случай се явяват датата на заседанието, явилите се свидетели и тяхната самоличност, съдържанието на свидетелските показания, като от тези данни се установяват време, място, авторство, както и самият факт на изпълнителното деяние, предмет на производството, а именно даване на свидетелски показания пред съд. В допълнение отразеното в протокола в пълна степен се подкрепя от показанията на свидетеля П., който недвусмислено съобщава, че подсъдимите А. и Т. са привлечени в процеса от него, че са се явили пред съда в производството по оспорване на 3 наказателното постановление, и са депозирали показания.

На следващо място, събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на четиримата свидетели, се явяват от съществено значение за преценка на обективната съставомерност на деянието и по-точно на неистинността на депозираните от страна на всеки от двамата подсъдими показания.

На първо място, показанията на свидетелите С. Т. и Х. Х.- служители на СДВР, от състава на автопатрула, непосредствено възприел движението на лекия автомобил с рег. № хх, управляван от свидетеля П. и извършил първоначална проверка на същия, съдът кредитира в пълна степен, като възприе както съобщеното в хода на съдебното следствие, така и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК, показания, дадени в хода на разследването. Показанията на посочените двама свидетели са съответни едни на други, логични и последователни при излагане на спомените им за събитията. Не се констатираха нито вътрешни противоречия, нито колизия с други доказателсвени източници, която да обуслови отхвърлянето им. Действително показанията на двамата служители на МВР, дадени пред съда са относително фрагментарни, като същите обаче имат съхранен спомен за факта на проверката, причината за спиране на превозното средство, а именно извършване на дрифт от страна на водача, както и за факта, че в автомобила е имало само две лица от мъжки пол. Липсата на по-детайлен и акуратен спомен съдът отдава на вида и естеството на работа на двамата свидетели, свързана с извършване на множество аналогични проверки, както и на изминалото време, а не на недобросъвестност. При това, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, чрез прочитане са приобщени и показанията им дадени в хода на досъдебното производство, с които се надгражда и допълва съобщеното от всеки от свидетелите.

Разпечатката съдържа 21 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbee97d6-864e-41ac-b63b-f17edbf96d9e