Решение № 264 от 13.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Плевен, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500484 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260046 от 17.01.2021година., постановено по гр.д. № 3323/2019г. Плевенски районен съд е допуснал на основание чл.34 ЗС и чл.69 ЗН да се извърши съдебна делба при равни права/два равни дяла/ между С.П.М., ЕГН ********** от гр.Плевен и Н. П. М., ЕГН ********** от с.***, общ. Столична, върху следните недвижими имоти :1.ПАРТЕРЕН и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ СГРАДА с идентификатор 56722.***.278.1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.***;

2.СГРАДА с идентификатор 56722.***.278.2, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.***, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.***.278, със застроена площ 39.00 кв.м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване;3.СГРАДА с идентификатор 56722.***.278.3, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.*** разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.***.278, със застроена площ 104.00 кв.м., с предназначение: постройка 1 на допълващото застрояване.Не е допусната делба на имотите в т.2. и т.3 с участието на Н.С.М..Като неоснователен е отхвърлен и иска за делба на втория жилищен етаж с идентификатор 56722.***.278.1, със застроена площ 123.00 кв.м., находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, посторена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.***, ведно с таванско помещение с площ 49 кв.м., тъй като е признато за установено, на осн. чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС, по отношение на Н. П. М., че имота не е съсобствен, а е собственост на С.П.М. и Н.С.М., поради изтекла придобивна давност, като С.М. притежава ¾ ид. части, а Н.М. - ¼ ид.ч./, а също и че имота представлява самостоятелен обект на собственост.

С решение № 260336 от 28.04.2021г. е отхвърлена молба за допълване на решението с произнасяне по искането за делба на втория жилищен етаж, по който въпрос съдът, макар и лаконично се е произнесъл в основното решение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н. П. М., чрез пълномощникът му адв.П. К. Г. от АК-Ямбол. В жалбата се правят оплаквания, че решението на районния съд, в частта с което е не допусната делба на втория жилищен етаж от сградата и е уважен ИУИ е незаконосъобразно и неправилно. Въззивникът счита, че е налице противоречие в мотивите на РС.Счита за неправилни изводите за осъществявано от ищците по установителния иск владение, със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици. Твърди, че през 2018г. Н. П.

М. е възразил пред АГКК и пред Административен съд – Плевен срещу опита на С.П.М. да предизвика изменение на кадастралната карта относно имота, като бъде отчетено правото му на собственост върху втория жилищен етаж.С това възражение е прекъснал теклата в полза на С.М. давност. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Счита, че едно право не може да бъде придобито на две различни основания, в сл. или е придобито по дарение или – по давност.Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и да постанови друго по същество за отхвърляне на установителния иск и уважаване на иска за делба и на втория жилищен етаж.Претендира и разноски.

2

Ответниците по жалбата са взели становище, чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-Плевен, в което заявяват, че същата е неоснователна.Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и молят за потвърждаването му. Претендират разноски за настоящата инстанция.

Подадена е и втора въззивна жалба – срещу решението, с което е отказано допълване на основното решение с произнасяне по искането на Н. П.

М. по иска за делба на втори жилищен етаж от процесната сграда.Жалбоподателят Н.М., чрез пълномощника си адв. П.Г. от АК-Ямбол, заявява че решението относно втория жилищен етаж е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата, но че не е искал допълването му.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбите са подадени в срок и са счетени за допустими.

Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.П.М. и Н.С.М. с иск за делба/първоначално/ на съсобствени с ответника Н. П. М. недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, с адрес на имота: гр.Плевен, п.к. 5800 ул.***, с площ от 352.00 кв.м. и построените в н е г о първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 56722.***.278.1; сграда с идентификатор 56722.***.278.2, със застроена площ 39кв.м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване и сграда с идентификатор 56722.***.278.3,със застроена площ 104кв.м., със същото предназначение.Ищците се позовават на придобиване по наследство от П.Н.

М., починал на *** и Н.П. М., починала на ***г., дарение и делба на имота.

Ответникът Н. П. М. е възразил, че съсобственици са само той и ищеца С.М. при равни права. Счита Договора за дарение/нотариален акт № 88, том VII, дело № 2516/1970г. на Нотариус при Плевенски народен съд/ и Договора за доброволна делба от 15.03.1973г., на които ищците се позовават, за нищожни.Противопоставя следните твърдения: Старата къща в имота е 3 била съборена и през 1972г. е била построена двуетажна жилищна сграда, като П.Н. М. и С.П.М. са сключили договор за доброволна делба на 15.03.1973г., с който са разпределили етажите от новопостроената къща.

Твърди, че П.Н. М. не е бил изключителен собственик на имота, а същият е в режим на СИО със съпругата му Н.П. М.. Поради това ответникът счита, че дарението с н.а. № 88, том VII, дело № 2516/1970г. на Нотариус при Плевенски народен съд е нищожно, т.к. в него не е участвала като дарител съпругата Н. М. и така е дарен отчасти чужд имот.Твърди още, че и договора за доброволна делба на собствен покрит недвижим имот от 15.03.1973г. между П.Н. М. и С.П.М. за делбата на двуетажната жилищна сграда е нищожен, т.к. Н.П. М. не е участвала като съделител, а същевременно С.М. не е имал права върху имота и не е следвало да бъде страна по договора за делба.

Поискал е да се допусне делба на наследството между страните С.П.М. и Н.

П. М. - наследници по закон на П. и Н. М. съобразно правата им по ЗН, т.е при равни части.Поискал е, по реда на чл.341,ал.2 ГПК включване в делбата и на втория жилищен етаж от сградата.

Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в делото инцидентен установителен иск от ищците против ответника за признаване на правото им на собственост върху втория етаж на сграда с идентификатор № 56722.***.278.1, с твърдения, че този етаж е самостоятелен обект на собственост, придобит от ищеца С.П.М. с Договор за доброволна делба от 15.03.1973г., че този етаж е бил изграден от ищеца със средства, придобити по време на брака му с П.С. М., поч. на ***г.-майка на ищцата Н.С.М.. Освен това, с оглед възражението за нищожност, се позовават и на придобивна давност за периода много по-дълъг от 10 години - упражнявана самостоятелно фактическа власт върху този втори етаж от 15.03.1973г.

Ответникът е оспорил инцидентния установителен иск за собственост на втория етаж на сградата, като придобит по давност, като противопоставя следните насрещни твърдения : През годините след 1990г. ищецът С.М. не е живял в имота, а е идвал в гр. Плевен само да получи пенсията си и има регистриран адрес на друго място. В инициирано от ищеца С.М. през 2018г. производство пред АГКК, СГКК Плевен, впоследствие пред Адм.С-Плевен, той е твърдял, че е собственик на ½ ид.ч. от дворното място и изцяло на втори жилищен етаж на процесната сграда, както и по наследство на другата 1/2 4 ид.ч. от дворното място и от останалите сгради в имота.

С определение № 261001/17.11.2020г., след констатация на съда, че по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, доказателствата сочат съсобственик, който не е конституиран по делото – Община Плевен /за ид.ч. 25.75 кв.м. от правото на собственост/, и с оглед неконституиране на ответник по делото за делба от нито един от съделителите в даденият им за това срок, производството по отношение на поземления имот е прекратено, като предмет на делбата са само жилищната сграда и другите две сгради с второстепенен характер.

Безспорно е, че общите наследодатели – съпрузите П.Н. М., починал през 1997г., и Н.П. М., починала през 2005г., са сключили граждански брак през 1941г. Техни наследници са синовете им С.П.М./ ищеца/ и П.П.М., починал през 2016г., наследен от ответника Н. П. М..

Безспорно е, че ищецът С.П.М. е сключил граждански брак с П.С. М. през 1969г., починала през 2013г. и оставила за наследници двамата ищци – С.М./съпруг/ и Н.С.М./дъщеря/.

Безспорно е, а се установява и от събраните от ПРС писмени доказателства, че: С констативен нотариален акт № 28, том I, дело № 180/1954г. на Плевенски нотариус е признато правото на собственост на П.Н.

М. върху придобит по регулация имот - празно дворно място от 140 кв.м. към неговия парцел XI-263, стр.кв.511, срещу заплащане на сумата от 840лв.; С констативен нотариален акт № 77, том IV, дело № 1412/1959г. на Плевенски нотариус е признато право на собственост на П.Н. М. върху Дворно място в гр.Плевен, стр.кв.543, парцел II-1234, от 320кв.м., като в н.а. е посочено, че тази собственост е след направена замяна през 1955г. - П.Н. М. отстъпва дворно място в гр.Плевен, стр.кв.511, парцел XI, от 440 кв.м. срещу получения имот - Дворно място в гр.Плевен, стр.кв.543, парцел II-1234, от 320кв.м.; С Нотариален акт № 88, том VII, дело № 2516/1970г. на Плевенски нотариус, П.Н. М. е дарил на сина си - ищецът С.П.М., 1/2 ид.част от Дворно място в гр. Плевен, ул. 23 септември 1, цялото от 320кв.м., представляващо парцел II, пл. № 1234, стр. кв. 543 по плана на града, заедно с 1/2 ид.част от къщата в това дворно място. При това дарение дареният С.М. е заявил, че приема с голяма благодарност направеното дарение и декларира, че в 5 двугодишен срок от дарението ще построи надстройка по одобрени архитектурни планове.

Няма спор между страните, че със строително разрешение № 498 от 15.11.1971г. е разрешено на П.Н. М. и С.П.М. да построят двуетажна жилищна сграда в парцел II, кв. 543 и тя е била построена в имота.С договор за доброволна делба от 15.03.1973г., сключен между П.Н. М. и С.П.М., имота представляващ Масивна двуетажна жилищна сграда, построена от двамата през 1972г. върху 115 кв.м., състояща се от два напълно еднакви етажа, с общо стълбище, е поделен като П.Н. М. е получил в дял първият етаж от сградата, южно избено помещение, южен гараж и южно таванско помещение, а ищецът С.П.М. е получил в дял втория горен етаж на общата жилищна сграда, северно избено помещение, северен гараж и северно таванско помещение.

Спорно е с оглед предмета на въззивно обжалване, основателен ли е инцидентния установителен иск за собственост на втория етаж от жилищната сграда и следва ли да се допусне той като самостоятелен обект на собственост до делба - между кои лица и при какви части.

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:

Пред районния съд са събрани гласни доказателства, от които се установява, че свидетелката Е.Й. има непосредствени впечатления от имота и страните, а през 1987-1989г. е и живяла в една стая на втория етаж, заедно със съпруга си на квартира у С.. По това време отв. Н.М. е бил заминал с майка си още когато е бил на няколко месеца. На първия етаж живеели дядо П., баба Н. и синът им П., който след година-две заминал за с.*** с друга жена. На втория етаж е живял С. и съпругата му *** до смъртта и. Свидетелката знае от дядото П., че етажите са строени заедно и горният етаж е изцяло със средствата на С., а долния на дядо П.. Другият му син П. не е участвал в строежа, имали са добри отношения с брат си и не е имал претенции за етаж.