Решение № 5074 от 22.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5074 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110146311 по описа за 2021 година

Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „А.С.В.” АД иск за установяване, че Т. К. СТ. дължи на ищеца следните суми: сумата от 473,43 лв., главница по Договор за паричен заем № 27927/24.04.2019г., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 28,82 лв. за периода от 14.08.2019 г. до 06.11.2019г г., лихва в размер на 60,63лв. за периода от 15.8.2019 г. до 05.5.2021 г./без да е начислявана лихва за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./ и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт определено на основание чл.78,ал.8 ГПК за които суми е изданена ЗИПЗ по ч.гр-д. 25240/2021г. по описа на СРС.

Посочено е в исковата молба, че ответникът е сключил процесния договор със „К.Т.“АД на 24.09.2019г., като паричната сума му е била преведена. Твърди се, че процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество по силата на Приложение 1 от 13.02.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.11.2018г. сключен между „А.С.В.“АД и „К.Т.“ АД. Претендират се разноски за исковото производство.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.05.2021 год., ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №25240/2021 год. по описа на СРС Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите, както с л е д в а : 473,43 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 27927/24.04.2019г.., сключен между "К.Т." АД и длъжника Т.К. С.-С., ведно със законната 1 лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 28,82 лв. за периода от 14.08.2019г. до 06.11.2019 г., обезщетение за забава в размер на 60,63 лв. за периода от 15.08.2019г. до 05.05.2021г.

Посочено е, че вземането произтича от сключен Договор за паричен заем № 27927/24.04.2019г., сключен между "К.Т." АД и ответника . В изпълнение на разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания на заявителя, порАДи което в законния едномесечен срок, е предявен настоящият установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

От представените, неоспорени и приети от съда писмени доказателства се установява, че между „К.Т.“ АД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № 27927/24.04.2019г.., като на ответника е отпуснат заем в размер на 900лв. Уговорен е размер на дължимите погасителни вноски – 14бр. по 119лв.

Приети като писмено доказателство са и Общи условия на „К.Т.“ АД приложими към Договори за паричен заем, както и погасителен план към сключения договор.

По делото е приложен Рамков договор за от 28.11.2018г. сключен между „К.Т.“ АД и „А.С.В.“ ЕАД, ведно с приложение №1/13.02.2020г. към посочения рамков договор видно от който процесното вземане е прехвърлено на ищцовото дружество.

Установява се от приложено по делото пълномощно, че цедентът „К.Т.“ АД е упълномощил цесионера „А.С.В.“ ООД да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Приложени по делото е уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-КТ/27927 от 18.02.2020г., с което ищецът уведомява ответницата за извършената цесия. Уведомителното писмо е изпратено на АДреса, посочен в договора за кредит, но практака е върната с отбелязване преместен.

По делото е изготвена ССЕ от заключението на която се установява, че по счетоводни данни от ищцовото дружество непогасените суми по процесния договор за кредит са 473,43лв. главница, договорна лихва в размер на 28,82 за периода от 14.08.2019г.16.11.2019г. Размерът на лихвата за забава е 60лв. за периода от 15.08.2019г.-05.05.2021г.

Вещото лице посочва, че при извършената проверка в счетоводството на дружеството се установява плащане в общ размер от 833лв., с които са погасени главница в размер на 426,58лв., договорна лихва в размер на 75,71лв. за периода от 08.05.2019г.-31.07.2019г. и сумата от 330,75лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение. Отразено е в експертизата, че ако платената сума от 833лв. се отнесе единствено за погасяване на главница и договорна лихва непогасени остават сумата от 1167,79лв. главница и договорна лихва в размер на 3,71лв. размерът на лихвата за забава е 26,15лв. за периода от 23.10.2019г. до 05.05.2021г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от предявяването на иска - за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последният е възразил срещу нея в предвидения от закона срок. За успешното водене на предявения иск за главница е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че между него и ответника са налице договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по договора, както и забавата на ответника. По акцесорния иск: че съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното зАДължение и размер на вземането за мораторна лихва.

От представените по делото писмени доказателства - Договор за паричен заем № 27927/24.04.2019г. сключен между страните , се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 900 лв. Договорът за заем е реален, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, счита се сключен от момента на предаването на паричната сума, като в случая получаването на сумата се установява по несъмнен начин от отразеното в договора, че с полагането на подписа си заемополучателят удостоверява получаването на 2 сумата.

В договора за заем е уговорено връщане на сума в размер на 1004,50лв., платима на 14 равни месечни вноски, всяка в размер на 71,75 лв., съгласно погасителен план инкорпориран в договора. В същия погасителен план е посочено, че е налице оскъпяване на договора за кредит в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 14 вноски по 47,25лв., платими с всяка погасителна вноска.

От изложеното следва, че по делото се доказва наличието на облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор, както и че последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума и договорените услуги. Поначало между страните не е спорно нито наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и кредитора, нито се оспорва дали кредиторът е изправна по договора страна.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.11.2010 г., подписаното към същия Приложение № 1 от дата 01.05.2019 г., както и от потвърждение за извършена цесия се установява безспорно, че ищецът е придобил вземанията на заемодателя и кредитор " К.Т. " ЕООД срещу ответника, произтичащи от сключения Договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви на дружеството кредитор. Установява се от представеното по делото пълномощно, че е налице упълномощаване от цедента към цесионер с правото от негово име да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.

По делото е представено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента " К.Т. " ЕООД, Адресирано до ответника, с което последният се уведомява за извършената цесия. От представената обратна разписка се установява, че уведомлението не е достигнало до ответника, същото не е доставено, като е отбелязано, че получателят отсъства. Други доказателства, удостоверяващи, че уведомлението за сключената цесия е достигнало до длъжника ответника, преди депозиране на исковата молба, не са ангажирани.

Препис от уведомлението за извършено прехвърляне на вземането и пълномощното от цедента са приложени към исковата молба и същите са изпратени на ответника, ведно с исковата молба, и съответно получени от него лично.

Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за цесия. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици на договора за цесия спрямо зАДълженията по заема, са неоснователни, по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК, с договора за потребителски кредит е предвидена възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице (чл. 21 от Общите условия).

Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;

Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши 3 съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника.

Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.