Решение № 656 от 14.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Враца, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420101698 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. С. Д., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: *********, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2024 г. между ищцата и „Кредирект“ ЕООД бил сключен Договор за паричен заем № 1166056. Сочи се, че на 29.03.2025 г. ищцата упражнила правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. Ответното дружество изпратило извлечение, от което били видни претендираните от ищцата суми. Поддържа се, че в конкретния случай кредиторът включил в договора за кредит клауза, с която ищцата се задължавала да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т. нар. „бързи кредити“, а именно – банкова гаранция или няколко поръчители, при изключително завишени условия в изключително кратък срок. В резултат при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислявала неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка била по същество скрита договорна лихва.

Твърди се, че тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, каквато била и константната съдебна практика. Сочи се, че видно от издаденото от ответника извлечение, ищцата е заплатила сума в общ размер на 1 567,20 лв., като ответното дружество претендирало допълнителни 10 404,45 лв., от които 8 471,65 лв. били недължими предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Поддържа се, че в случая размерът на иска е определен по следния начин: главницата по кредита е в размер на 3 500,00 лв., ответникът признава, че по кредита са платени 1 567,20 лв., тоест в хипотезата на чл. 23 ЗПК ищцата има остатъчно задължение от 1 932,80 лв., като премахвайки тази сума като неоспоримо дължима от исканата от ответника 10 404,45 лв., то спорно остава задължението в размер на 8 471,65 лв.

1

Предвид тези съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 8 471,65 лв. по Договор за паричен заем № 1166056/14.10.2024 г., предвид недействителността на последния. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Възразява се срещу твърденията, че договорът и отделните му клаузи са недействителни, като евентуално ответникът се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Излагат се съображения, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Поддържа се, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, като договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително да предложи различни формулировки. Сочи се, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Твърди се, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо три договора с ответното дружество, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Изтъква се, че в случая вместо да упражни правото по реда на чл. 29 ЗПК, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още два договора, като при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията. Твърди се, че от това става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност, което е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Посочва се, че ако целта не беше такава, то потребителят е щял да се откаже още от първия договор и не би сключил още два, в който случай е щял да върне само чистата стойност на кредита на кредитора си. Поддържа се, че ищецът се е запознал многократно с условията на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с конкретни клаузи при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки, предвид което всички доводи за нищожност, изложени в исковата молба, са неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трите договора, с които се е задължил ищецът. Поддържа се, че предвид сключването на множество договори, в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните.

По тези съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 1166056/14.10.2024 г. се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за паричен заем, по силата на което на ищцата е предоставен 2 паричен заем в размер от 3 500,00 лв., при ГПР – 63,09 %, лихвен процент по кредита – 50 % и общо дължима сума в размер на 5 273,32 лв. Уговорено е, че срокът на договора е осемнадесет месеца, с дата на последно плащане 14.04.2026 г.

В договора /чл. 18, ал. 1 от същия/ е уговорена и клауза за неустойка в размер на 6 549,88 лв., дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. За длъжника е предвидено задължение /чл. 6 от Договора/ в двудневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение на кредита под формата на банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на множество условия, изброени в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Договора. При неизпълнението именно на това задължение се начислява и дължи посочената неустойка, платима разсрочено заедно с месечните вноски по погасителния план. Видно от погасителния план, уговорено е същата да бъде платима като част от всяка месечна погасителна вноска – предвидени са 18 плащания за погасяване на неустойката, четири от които в размер на 520,17 лв. и 14 от които в размер на 331,00 лв . С включването на неустойката в размера на задълженията по договора, видно от погасителния план, дължимата сума за връщане по него от кредитополучателя възлиза на общо 11 823,20 лв.

Прието като доказателство по делото е Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 1166056/14.10.2024 г. от 29.03.2025 г., видно от което от ищцата е заплатена сума в общ размер от 1 567,20 лв., с които са погасени първа, втора и трета вноски по погасителен план в общ размер на 1 522,20 лв. и 45,00 лв. – такси за администриране на просрочен кредит. Видно от извлечението след приспадане на платените от длъжника суми в общ размер от 1 567,20 лв., остава претендирана от ответното дружество сума в общ размер на 10 404,45 лв., включваща главница в размер на 3 500,00 лв., договорна лихва в размер на 1 481,66 лв., неустойка в размер на 5 319,34 лв., такси за администриране на просрочен кредит в размер на 90,00 лв. и законова лихва в размер на 13,45 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на последния сумата от 8 471,65 лв., представляваща сбор от дължими суми за главница, договорна лихва, неустойка и такси за администриране на просрочен кредит по Договор за паричен заем № 1166056/14.10.2024 г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и М. С. Д., поради недействителност на сключения между страните договор.

По допустимостта на предявения иск:

Според Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор – оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от ищеца право. В случая в исковата молба са наведени доводи, че ответното дружество претендира от ищцата процесните вземания в общ размер на 8 471,65 лв. Отричането от ищцата на възможността на ответното дружество да претендира тези суми обуславя наличието на правен спор, а с това – и правен интерес от предявяване на настоящия иск. С разрешаването на спора, със сила на пресъдено нещо се внася яснота и определеност в материалноправните отношения между страните и се признава или изключва възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни органи.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори и да не е имало твърдения за дължимост на суми от страна на ответника по един отрицателен установителен иск преди започването на съдебния процес, интересът на ищеца да предяви такъв иск може да се установи и в хода на самия процес. Това е така, тъй като интерес от завеждане на отрицателен установителен иск съществува винаги, когато едно лице твърди, че ищецът му 3 дължи пари. Оспорването на иска с отговора на исковата молба представлява именно въвеждане на такова твърдение от страна на ответника и при това положение, дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би станал допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с изявленията си пред съда. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск, посочвайки включително и правни доводи за отхвърлянето му.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

По основателността на предявения иск:

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от ответника материално право, като в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването на това право, а именно съществуване на вземане в размер на сумата от 8 471,65 лв., представляваща сбор от дължими суми за главница, договорна лихва, неустойка и такси за администриране на просрочен кредит по Договор за паричен заем № 1166056/14.10.2024 г., като установи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за паричен заем № 1166056/14.10.2024 г. и съдържанието на клаузите му.

Установи се, че между страните по делото е налице валидно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на което на ищцата е отпуснат кредит в размер на 3 500,00 лв., която сума заедно със сумите за възнаградителна лихва и неустойка е следвало да издължава на месечни погасителни вноски, в съответствие с приложен към договора погасителен план.