Решение № 15 от 23.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000273 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 74 / 29.07.2025 г. по търг. д. № 172 / 2022 г. по описа на ОС – Плевен е осъдено Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати в полза на Н. Н. П., следните суми: сумата от 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от травматичните увреждания, претърпени от ищцата при ПТП на 17.06.2022 г., причинено виновно и противоправно от П. И. П., като водач на лек автомобил, марка БМВ, ДК № ЕН 11****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД, съгласно полица № BG/02/121002131079, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът с правно основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ над присъдения размер от 15 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, е отхвърлен, като неоснователен; сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на майката на ищцата - Т. Н. П., настъпила при ПТП на 17.06.2022 г., причинено виновно и противоправно от П. И. П., като водач на лек 1 автомобил, марка БМВ, с ДК № ЕН 11****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД, съгласно полица № BG/02/121002131079, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът с правно основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл.

493, ал.1 КЗ над присъдения размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, е отхвърлен, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н. Н. П., чрез процесуалния й представител, против горепосоченото решение, в отхвърлителните му части, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.

От една страна, се излагат съображения, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди на ищцата в размер на 30 000 лева за причинените й телесни увреждания не отговаряло на критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като било занижено.

Пострадалата била получила в резултат на ПТП – то изключително тежки по вид и степен увреждания, изразяващи се във фрактура на стернума, фрактура на горната повърхност на тялото на пети гръден прешлен, счупване на горната част на гръдната кост /манубриум/ хематом зад стернума, контузия на белия сроб, пневмоторакс, разкъсно-контузна рана 1,5-2 см над главата челно в дясно, охлузване в областта на носа. Към настоящия момент не била възстановена напълно. Неправилно окръжният съд отрекъл пряката причинноследствена връзка между ПТП – то и получената фрактура на пети гръден прешлен, въпреки че вещото лице по СМЕ било категорично, че може да се приеме, че травмата на гръдния прешлен била в резултат на ПТП. От друга страна, се релевират оплаквания досежно процента за принос на пострадалите, определен от окръжния съд, с който били редуцирани и двете обезщетения.

Твърди се, че не били събрани доказателства, от които да се установи, че при поставени колани от ищцата и от майка й, не биха настъпили вредоносните последици или биха били в по – малък обем. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която обобщава, че степента на принос при настъпване на вреда в хипотеза на непоставен колан, който да е в причинна връзка с вредите, се определял в диапазона от 20 -33,33 %. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението, в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове в пълните им размери, ведно със законните лихви. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез процесуалния му представител, за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се аргументи за правилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в размер на 15 000 лева – за телесните увреждания на ищцата и обезщетение в размер на 100 000 лева – за неимуществени вреди от смъртта на майка й, като и за правилно определен 2 процентен принос на ищцата и починалата й майка за настъпилите вреди.

Твърди се, че ако същите са били с предпазен колан, е нямало да настъпят гръдните травми. Затова се моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендират се разноски.

Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на застрахователни обезщетения: за неимуществени вреди, вследствие претърпените от ищцата телесни увреждания до сумата от 15 000 лева, както и за неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка й до сумата от 100 000 лева, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 12.08.2022 г. до окончателното им изплащане, поради което в тези части, то е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание застрахователното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Процесуалният му представител е депозирал само молба досежно претендирани разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл.271, ал.1 ГПК на правилността на решение в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове: искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и искове с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. Н. П. против Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, за заплащане на следните суми: сумата от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от травматичните увреждания, претърпени от ищцата при ПТП на 17.06.2022 г. в Република Турция, причинено виновно и противоправно от П. И. П., при управление на лек автомобил, марка БМВ, с ДК № ЕН 11****, чиято отговорност е обект на застраховане по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД, съгласно полица № BG/02/121002131079, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

3 сумата от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на майката на ищцата - Т. Н. П., настъпила вследствие гореописаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за наследници, след настъпилата на 17.06.2022 г. смърт на Т. Н. П., родена на 11.10.1955 г., неин законен наследник е дъщеря й Н. Н. П. (ищца).

Видно от приетото, като писмено доказателство по делото, влязло в законна сила решение № 368 / 04.06.2024 г. по дело №359/2022 г. на 6-ти наказателен съд в Кютахия, Република Турция, обвиняемият П. И. П. е признат за виновен в извършване на катастрофа на 17.06.2022 г., около 15:00 часа, който при управление на превозно средство, марка БМВ, с български регистрационен номер ЕН 11****, е нарушил чл. 52/1-б и чл. 84/ф и чл. 56/1 – а от Закона за пътните превози №2918 на Република Турция, навлязъл в канал за дъждовни води отдясно на 16 – ти километър на пътя Кютахия – Ескишехир, блъснал се в бетонен блок и от удара колата се преобърнала, вследствие на което по непредпазливост причинил: на съпругата си Н. Н. П. 3-та степен фрактури, на дъщерята си Кристияна П. П. - 1- ва степен фрактури, както и смъртта на тъща си Т. Н. П., настъпила според Протокола за преглед на мъртво тяло (също приет като писмено доказателство по делото) в резултат на множество счупвания на ребра и наранявания на вътрешни органи и вътрешен кръвоизлив, възникнали от травма на тялото. На основание чл. 22/6 НК и чл. 223/4-б НПК на Република Турция, на П. И. П. не е наложено наказание, тъй като Н. Н. П. не е предявила претенции към него и е налице близка родствена връзка с починалата, поради което наказанието било ненужно и би довело до допълнително влошаване на личното и семейното положение на обвиняемия.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - Протокол от 17.06.2022 г. за установяване на ПТП с жертви/ранени, ведно със схема на произшествието, съставени от полицейски служител при Дирекция на районен отдел контрол на трафика – Кютахия, Република Турция, свидетелските показания на П. Г. П. и заключението на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) се установява следния механизъм на ПТП – то: на 17.06.2022 г. в Република Турция, в посока от Ескишехир към Кютахия се е движел управляваният от П. И. П. лек автомобил, марка БМВ, с ДК № ЕН 11****, със скорост от 111,64 км/ч. (при разрешена за участъка 110 км/ч.), когато около 15:08 часа, при светло и ясно време, на км. 16+300, на сухо, хоризонтално право пътно платно с две ленти за движение във всяка една от двете посоки, водачът загубил контрол над автомобила, напуснал платното за движение, навлязъл в отводнителната канавка вдясно от пътя, ударил се в оградната стена 4 на бензиностанция Шах Петрол, преобърнал се и спрял на входа на бензиностанцията в преобърнато положение. Според вещото лице по САТЕ, от техническа гледна точка, причината за ПТП - то е свързана с действия от страна на водача с кормилния кръг на волана - завъртане на същия по посока на часовН.ата стрелка и последващи действия за спиране, при което транслационното движение на автомобила се е трансформирало в дъга на десен завой и загуба на напречна устойчивост, излизане извън очертанията на пътното платно и преобръщане. Посочено е още в заключението, че липсват обективни данни за наличие на техническа неизправност на процесния автомобил. При липсата на такава, е прието от вещото лице, че водачът е имал възможността, чрез органите за управление да реализира транслационно движение с кормилния кръг на волана в съответствие с промяната на посоката на полагащата му се пътна лента, без загуба на напречна устойчивост, като по този начин предотврати ПТП - то.

В Протокола от 17.06.2022 г. за установяване на ПТП с жертви/ранени е посочено още, че Т. Н. П. и Н. Н. П. са пътували в автомобила без поставени обезопасителни колани.

Вещото лице – автоексперт в съдебно заседание (л. 258) разяснява и че при поставен колан, с оглед механизма на ПТП – то (преобръщане на автомобила) и съобразно действащите сили на телата в купето, коланът не би могъл да предпази лицата от подобни движения спрямо елементите на купето.

Той предпазвал само при челен сблъсък и то при определени числени стойности на изменението на скоростта.

За търпените от ищцата болки и страдания, вследствие нанесените й телесни увреждания и вследствие загубата на майка й се съдържат данни в приетите като писмени доказателства по делото медицински документи, заключението на съдебномедицинската експертиза (СМЕ) и свидетелските показания на О. Н. Г..