Решение № 250 от 17.10.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 888/2023
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Маргарита Коцева, Илияна Стоилова, Величка Пандева
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 1, т. 1, б. в · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 31 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Благоевград, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Коцева
Членове:
Илияна Стоилова
Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20231200600888 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Г. М. в качеството му на повереник на частния тъжител Е. Д. срещу Определение № 900147/23.06.2023 г. по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 във вр. с чл.
81, ал. 3 от НПК и чл. 250, ал. 3 и ал. 4 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение като се иска неговата отмяна и връщане делото за разглеждане от РС – Сандански или пренасочването му за разглеждане към състав от друг районен съд.
Подсъдимите – Б. И. и К. Л., са подали писмено възражение срещу жалбата чрез защитника си – адв. Г. Ю., в което се прави искане определението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски.
Пред настоящата инстанция лицата, срещу които е подадена частната тъжба – подсъдимите Б. И. и К. Л., не се явяват в съдебно заседание, в което е даден ход на делото.
Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.
Повереникът на частния тъжител Е. Д. – адв. Г. М., в хода на съдебните 1 прения заявява, че настоящият спор пред ОС – Благоевград е втори, абсолютно идентичен с предходен от месец декември миналата година, като тогава прекратяването било на абсолютно същото правно основание. Според адв. М. прекратяването на дело два пъти за едно и също нещо нарушава правата на неговата подзащитна и принципа „non bis in idem”. Твърди, че още с първата частна тъжба е бил очертан предметът на спора и всичко необходимо, което изисква процесуалният закон, като тъжбата е подадена в 6-месечния срок от датата на извършване на престъплението, а разпореждането на съда за представяне на поправена тъжба е връчено няколко дни след изтичане на този 6-месечен срок, макар и първоначалната тъжба да е съдържала всичко необходимо. Иска се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, несправедливо и необосновано, и делото да бъде разпределено на друг съдебен район, различен от РС – Сандански.
Частният тъжител Е. Д. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че поддържа казаното от адвоката й.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимите Б. И. и К. Л. – адв. Г. Ю., сочи, че практиката е наложила, независимо че няма процедура - частната тъжба да бъде оставяна без движение и да бъдат давани указания за отстраняване на нейните нередовности, но и законът, и практиката според защитника били категорични, че всички действия, които тъжителят може да изпълни, за да отговаря неговата тъжба на условията на чл. 81 НПК, следвало да бъдат направени в преклузивния 6-месечен срок. Излагат се и доводи, че от първоначалната тъжба не ставало ясно какви са конкретните обстоятелства на престъплението, което се твърди да е извършено от подсъдимите К. Л. и Б. И., а и тъжбата не отговаряла на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като не бил приложен към нея документ за внесена държавна такса, а тя била платена извън преклузивния 6-месечен срок. Иска се потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски във въззивното производство като адвокатски хонорар.
Благоевградски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл. 314 НПК, към който препраща нормата на чл. 341, ал. 1 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански е образувано по постъпила по електронна поща частна тъжба на 22.01.2021 г. от Е. И. Д. срещу Б. И. И. и К. И. Л. с обвинение за извършено на 06.09.2020 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Впоследствие тъжбата е постъпила по делото и на хартиен носител и е с входящ номер от 26.01.2021 г. Държавната такса от 12 лв. за тъжбата е била платена на 22.01.2021 г. /л. 21 от делото на районния съд/.
С Разпореждане от 04.03.2021 г. по същото дело първият съдия2 докладчик е оставил тъжбата без движение, като е дал указания в 7-дневен срок от съобщаването да бъдат отстранени констатирани в нея според този докладчик нередовности, посочени в това разпореждане, касаещи ясно посочване на всички правно релевантни обстоятелства и депозиране на средства за съдебна поръчка с указание за прекратяване на производството при неотстраняване на нередовностите. На 19.03.2021 г. по пощата е подадена поправена частна тъжба, постъпила в РС – Сандански на 22.03.2021 г., като с Определение № 900836/25.03.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански, Б. И. и К. Л. са предадени на съд и тъжбата е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание от първия съдиядокладчик по делото. В съдебно заседание на 02.09.2022 г. след няколко съдебни заседания, в които не е даван ход на делото, съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото. Определеният нов съдия-докладчик в съдебно заседание на 05.12.2022 г. като съдебен състав е приел /след като с разпореждане от 15.09.2022 г. е дал ход на тъжбата и насрочил делото за разглеждане/, че подадената на 19.03.2021 г. поправена тъжба е извън преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, поради което e отменил разпореждането от 15.09.2022 г. и наказателното производство по делото е било прекратено. С определение № 153/20.03.2023 г., постановено по в.ч.н.д.
№ 13/2023 г. по описа на ОС – Благоевград, е отменено посоченото по-горе Определение с № 900364 от дата 05.12.2022 г., постановено по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански, с което е прекратено наказателното производство по делото и последното е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В това определение на въззивния съд е прието, че посочените нередовности на тъжбата в разпореждане на първия съдия-докладчик от 04.03.2021 г. не са били налице, тъй като подадената на 22.01.2021 г. тъжба от Е. Д. срещу подсъдимите И. и Л. отговаряла на всички изисквания на чл. 81 НПК – в нея ясно били очертани рамката и предмета на доказване по обвинението срещу подсъдимите, посочени били задължителните реквизити на време, място и начин на извършване на престъплението, ясно било посочено участието на подсъдимите като предмет на доказване, като подсъдимите имали възможност да узнаят в какво са обвинени, а съдът съответно да осъществи правораздавателните си функции като даде правната квалификация съобразно посочените в тъжбата факти.
След връщането на делото с Разпореждане от 28.03.2023 г. вторият съдия-докладчик е постановил самоотвод от разглеждане на делото на основание чл. 31 НПК вр. чл. 29, ал. 1, т. 1, б. в НПК, като е определен нов съдия-докладчик. Последният с разпореждане от 31.03.2023 г. е дал ход на тъжбата, квалифицирал повдигнатото частно обвинение като такова за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено в съучастие като съизвършители от подсъдимите И. и Л. /с посочване на време, място и характер на телесна повреда, за която е повдигнато обвинение/, като е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. В последното проведено по делото такова с обжалваното Определение № 900147/23.06.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 51/2021 г. по описа на РС – Сандански, 3 наказателното производство по делото е прекратено отново на основание чл.
250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 81, ал. 3 НПК и чл. 250, ал. 3 и ал. 4 НПК след като районният съд е отменил разпореждането си от 31.03.2023 г., с което е дал ход на тъжбата. Като мотив за постановеното прекратяване на наказателното производство районният съд е посочил в обжалвания съдебен акт, че макар и да е възможно даването на срок на тъжителя да отстрани непълноти в тъжбата, това следвало да се направи в преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК като се очертаят рамките на предмета на доказване, но в конкретния случай поправената тъжба била подадена извън преклузивния срок.
При така посоченото по-горе развитие на наказателното производство въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата следва да се депозира в 6-месечен срок от деня, в който пострадал е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, като не е спорно, че в настоящия случай е налице първата хипотеза на чл. 81, ал. 3 НПК , като частното обвинение е за престъпление, извършено на 06.09.2020 г. и първоначалната тъжба е подадена в законовия срок /по електронната поща на 22.01.2021 г., съответно на хартиен носител на 26.01.2021 г./. Безспорно в наказателните производства от частен характер частната тъжба е този процесуален документ, който поставя началото на съдебното наказателно производство и е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е принуден да предприеме в своя защита. С разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК законодателят е поставил множество изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде тя процесуално годна да породи търсеното от частния тъжител правно действие, като едно от тези императивно поставени изисквания към съдържанието на частната тъжба е тя да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението от частен характер, за което се повдига обвинение. Тази претенция на законодателя може да бъде удовлетворена единствено, ако тъжбата съдържа пълно, ясно, конкретно, недвусмислено и непротиворечиво фактическо описание на съставомерните обстоятелства на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези очаквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал. Посочването на начина на извършване на престъплението визира задължението да се опишат всички известни факти около механизма на деянието от всяко едно от лицата, срещу които е подадена тъжбата, причинените вреди и причинно-следствения процес, за да може подсъдимите лица в най-пълна степен да разберат в какво са обвинени, респ. да организират защитата си. Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК действително изисква частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т. е. за фактите, които се включват в състава на престъплението. В тъжбата обаче не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на 4 подсъдимия/те (в т. см. Решение № 184/12.06.2012 г. по н. д. № 433/2012 г., II н. о., ВКС). В тази насока тъжителят няма задължение да дава правна квалификация на деянието, а според изискването на чл. 81, ал. 1 НПК достатъчно условие за редовността на тъжбата е в същата да са описани обстоятелствата по твърдяното престъпление. В този смисъл решаващият първоинстанционен съд е органът, който следва да определи правната квалификация на деянието, описано в нея. Именно така се формулира обвинението, срещу което подсъдимият може да се защитава, като съвкупност от факти (обстоятелства по престъплението), изложени в тъжбата и правната квалификация, дадена от съда с разпореждането за насрочване. И настоящият съдебен състав /както този, постановил съдебен акт по в.ч.н.д. № 13/2023 г. на ОС Благоевград/ счита, че подадената на 22.01.2021 г. частна тъжба от Е. И.
Д. срещу Б. И. И. и К. И. Л. с обвинение за извършено на 06.09.2020 г. престъпление – причиняване от двете подсъдими на лека телесна повреда, отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, защото има писмена форма, съдържа данни за подателя, за лицата, срещу които се подава и за обстоятелствата на посоченото в тъжбата престъпление – време, място и начин на извършване на престъплението. В тъжбата са описани причинените на тъжителя Е. Д. от подсъдимите – Б. И. и К. Л., в резултат на противоправното им поведение увреждания – овално охлузване с лек околен оток в горната част на тила в дясно, както и ивицести охлузвания по дясната предмишница, направено е искане за образуване на производство срещу двете подсъдими за това, че са нанесли на тъжителя лека телесна повреда.
Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbecf371-90e5-43cb-9fbc-72c0553d5533