Решение № 6374 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6374 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Г.ева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100514429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх.№367415/10.11.2025год. от Г. Е. И. ,чрез адв.Ц.

Б. срещу Решение № 18726/17.10.2025год. постановено по гр.дело № 23553/2024год. по описа на СРС,140 състав ,в частта ,в която е отхвърлен, предявения от Г. Е. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Б., срещу „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост на вземания в общ размер на 1601,98 лева, включваща следните вземания: сумата от 520,53 лева – главница, ведно със законната лихва в размер на 389,80 лв., дължима за периода от 30.11.2016г. до 19.01.2024г., сумата от 41,26 лева – неолихвяеми вземания /мораторна лихва/, сумата от 111,24 лв. - за съдебни разноски, за които бил издаден изпълнителен лист срещу наследодателката Н.Д.Р. от 04.10.2017г., на основание на който е образувано изпълнително дело № 20178580402108 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по разноските ,като е осъдил ищеца да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350лв.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,в противоречие с материалния закон.Навеждат се доводи ,че ищецът като наследник на Е. И. ,починал син на наследодателката Н.Д.Р. не бил приел наследството нито на Е. И. ,нито на Н.Р. ,поради което се явявало недопустимо да заплаща задължение на общия наследодател ,чието наследство той не бил приел по предвидения в 1 закона ред.Навежда доводи ,че е изтекла и предвидената пет годишна давност ,поради което не се явява длъжник. Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да уважи предявените претенции.Претендира деловодни разноски и пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ЕАД ,чрез юрк.А.К. ,с която същата се оспорва .Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл.

261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане

Софийският градски съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.Същото се явява и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна като и пред настоящата инстанция страните не спорят по основните факти.Произнесъл се и по искането ,с което е бил сезиран като няма спор и по квалификацията на предявения иск.

Пред СРС производството е образувано въз основа на искова молба ,с която от Г. Е.

И. ,в качеството на длъжник по изп.дело № 20178580402108 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС е предявен срещу „Топлофикация София“ЕАД отрицателен установителен иск ,с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на 1601,98 лева, включваща следните вземания: сумата от 520,53 лева – главница, ведно със законната лихва в размер на 389,80 лв., дължима за периода от 30.11.2016г. до 19.01.2024г., сумата от 41,26 лева – неолихвяеми вземания /мораторна лихва/, сумата от 111,24 лв - за съдебни разноски, за които бил издаден изпълнителен лист срещу наследодателката Н.Д.Р. от 04.10.2017г., както и за сумата от 33,33 лв. - разноски по изпълнителното дело, сумата от 505,82 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

В исковата молба ищецът излага ,че през м.април 2024год е получил документи от кантората на ЧСИ по изпълнителното дело ,образувано срещу баба му Н.Д.Р. ,починала на 11.11.2019год. ,която била осъдена да заплати сумата от 520,53лв. – главница ,ведно със законната лихва от 30.11.2016год. ,която възлизала на 589,80лв. ;неолихвяема сума от 41,26лв. и разноски в размер на 111,24лв.Твърди че наследството на баба си Н.Р. не е приемал,тъй като не е неин наследник.Изложени са твърдения ,че задълженията към взискателя за периода 30.11.2016год. до 19.01.2024год. за потребена топлоенергия от страна на Н.Р. били заплатени от покойния му баща Е. И. ,като ако има остатък от задължението то той е погасен по давност.

В о.с.з. от 15.05.2025год. ищецът ,чрез процесуалният си представител е уточнил претенцията си като сочи ,че задълженията, посочени в изпълнителния лист са погасени по давност с изтичане на петгодишния давностен срок, предвиден в Закона за задълженията и 2 договорите.

Ответникът “Топлофикация София” ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск, като поддържа, че вземанията не са погасени по давност,предвид че в хода на изпълнителното производство са били предприети редица изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на вземанията, които прекъсвали погасителнатата давност.

За произнасяне по доводите в жалбата относно правилността му, СГС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Срещу длъжника Н.Д.Р. е издаден изпълнителен лист от 04.10.2017г. въз основа на Заповед за изпълнение от 23.12.2016г. по ч.гр.д. № 69255/2016г. на СРС, 70 състав, с който е разпоредено да заплати на „Топлофикация София“ АД сумата от 1561,60лв.за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2014год. до 30.04.2016год.,ведно със законната лихва от 30.11.2016год. до изплащането й ,сумата от 123,77лв. мораторна лихва за периода 15.09.2015год. до 17.11.2016год. и 333,71лв. разноски по делото.

С молба от 30.10.2017год. „Топлофикация София“ЕАД е подала молба до ЧСИ У.Д. за образуване на изпълнително дело, както и е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

На 15.11.2017г. е наложен запор върху секвестируемата част от получаваната от Н.Д.Р. пенсия. С молба с вх.№ 1774/16.01.2019г., ответникът е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника по изпълнителното производство налагане на запори.

На 19.09.2020год. на Е.й Д. И.,в качеството на наследник на Н.Д.Р. е редовно връчено съобщение за образувано изпълнително дело /при отказ на получателя/ ,в което е посочено ,че с постановление от 14.07.2020год. ,въз основа на удостоверение за наследници ,на основание чл.429,ал.2 от ГПК е конституиран в качеството си на длъжник по същото.Даден е и срок за доброволно изпълнение на задълженията,както и че в случай че се е отказал от наследството на наследодателя или го е приел по опис ,следва в двуседмичен срок да представи доказателства за тези обстоятелства.

С постановление от 26.05.2021г., на ЧСИ е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Е.й Д. И., до размера на вземанията .

С молба от 01.12.2021год. от взискателя „Топлофикация София“ЕАД са поискани справки ,включително и налагане на запори по откритите банкови сметки или действащи трудови договори ,както и да бъде насочено изпълнението към движими вещи ,собственост на длъжника.

Видно от Удостоверение за наследници от 26.10.2023год. длъжника Е.й Д. И. е починал на 20.01.2022год. и негови наследници по закон са М.Г. И.а ,съпруга и Н. Е.а К. и Г.

Е. И.,низходящи.

3

На 15.04.2024год. на Г. Е. И.,в качеството на наследник на Е.й Д. И. е редовно връчено съобщение за образувано изпълнително дело

,в което е посочено ,че с постановление от 21.12.2023год. ,въз основа на удостоверение за наследници,издадено на 26.10.2023год. ,на основание чл.429,ал.2 от ГПК е конституиран в качеството си на длъжник по същото.Даден е и срок за доброволно изпълнение на задълженията,както и че в случай че се е отказал от наследството на наследодателя или го е приел по опис ,следва в двуседмичен срок да представи доказателства за тези обстоятелства.

Възражението на въззивника ,че първоинстанционният съд не е възприел възраженията му ,че не е приел наследството на Н.Р. и Е.й И. са неоснователни.

Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу починал длъжник може да бъде насочен и спрямо неговите наследници, освен ако те докажат, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Ако наследникът се е отказал от наследството (или го направи в определения му срок), той не става правоприемник на задълженията. В този случай ЧСИ няма право да насочва изпълнението срещу неговото лично имущество, а производството спрямо него трябва да бъде прекратено.

В случая с постановление от 14.07.2020год. на ЧСИ на мястото на починалия длъжник Н.Р. е бил конституиран Е.й Д. И. ,като същият в указания му срок не е възразил с доводи да се е отказал от наследството й,респ. да го е приел по опис.Следователно със смъртта му ,настъпила на 20.01.2022год. е открито неговото наследство ,като наследниците му по закон /чл.5 и чл.9 от ЗН/ са наследили ,както активите му ,така и пасивите ,вкл. и задължението по изпълнителното дело,съобразно разпоредбите на чл.60 от ЗН.

Следва да се отбележи ,че възражението на въззивника ,че не е приел наследството на Е.й И. е заявено едва с въззивната жалба пред настоящата инстанция ,поради което същото е преклудирано.Но то се явява и неоснователно тъй като за конституирането си като длъжник, в качеството на наследник на Е.й И. ищецът е бил уведомен на 15.04.2024год. и по делото не са представени доказателства ,че в дадения му от съдебния изпълнител срок той се е отказал от наследството на баща си ,респ. да го е приел по опис. Следователно ищецът ,в качеството си на наследник на Е.й И. е длъжник по изпълнителното производство ,инициирано по издадения изпълнителен лист срещу длъжника Н.Р. ,наследена от Е.й И. и възраженията му в тази насока са изцяло неоснователни.

Въз основа на изложените факти, правилен е изводът на първия съд, че за вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело не е изтекла 5 годишната давност, т. е., че не е налице 5 годишен период, през който взискателят е бездействал.

Основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за съществуване на правото на принудително изпълнение предполага установяване на бездействие на кредитора за реализирането му в продължение на 5 години.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд ,че с влизането в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече нова погасителна 4 давност,съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ,която е пет годишна.

При влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането.

В т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е пояснено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ; както и че искането да се приложи определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като по изричната разпоредба на закона - чл. 116в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Посочено е, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.