Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 556 от 13.09.2021, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 380/2021
Вид
Определение № 556
Подписан
13.09.2021
В сила
13.09.2021
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. *** , 13.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500380 по описа за 2021 година

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 5206/ 05.08.2021 година (клеймо 04.08.2021 година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р. ИВ. ИЛ. , срещу Разпореждане № 1263/ 14.07.2021 г, постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 1181/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на 339.81 лева, дължимо за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 година.

Моли д а б ъ д е отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното разпореждане, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал своята позиция, като неправилно е заключил, че е налице неяснота относно начина на начисляването му и как се определя размера му. Излага съображения, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производстдвото да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че съдът неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния м, предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Посочва, че по отношение на възнаградителната лихва, заповедният съд се е позовал на практика, която е преосмислена с оглед последващите промени в ЗПК от 2014г. Пояснява, че кредиторът няма задължение да посочи методиката на годишния 1 процент на разходите, тъй като същият е фиксиран, спазена е и разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК относно ГПР.

При тези съображения, моли да бъде отменен акта на заповедния съд в обжалваната част и постановено уважаването на обжалваното вземане, претендират разноски.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника АН. АС. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: град ***, Община Ловеч, Област ***, ул. „***“ № 5, за парично вземане общо в размер на 2607.95 лева, от които 942.90 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за кредит, 339.81 лева – договорно възнаграждение за периода 15.03.2020г. - 03.04.2021 година, 275 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга Фаст, 825 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга Флекси, 171.65 лева лихва за забава от 16.03.2020 година, датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021 година (датата на предсрочната изискуемост), законна лихва в размер на 53.59 лева, дължима о т 03.04.2021 година датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 година, както и от входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски – 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 52.16 лева държавна такса.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 30041270688/ 12.12.2019 година за срок от 24 месеца с месечна вноска от 111.66 лева и падежна дата на всяко 15-то число от месеца. Посочва, че дължимата главница е в размер на 942.90 лева. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 339.81 лева. Посочва, че са сключили договор за допълнителен пакет услуги, за срока на договора, като е уговорено възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита, като остатъчният размер за услугата Фаст е 275 лева, а за услугата Флекси – 825 лева.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си, което е поел по договора, като е 2 направил две погасителни вноски и е изпаднал забава на 16.03.2020 година. За периода от изпадане в забава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на длъжникът е начислена лихва за забава в размер на 171.65 лева. Предвид на това, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащанията съгласно погасителния план, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.042021 година, за което длъжникът е бил уведомен. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем за периода 03.04.2021 година (датата на предсрочната изискуемост) до 23.06.2021 година е начислена законна лихва в размер на 53.59 лева. Претендира се заплащане общо на сумата 2 607.95 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 52.16 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 150 лева.

С разпореждане № 1117/ 25.06.2021 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението,като е посочил, че в обстоятелствената част не е посочен размерът на отпуснатия кредит, възнаградителната лихва и др. вземания, уговорени с договора, не са наведени твърдения досежно предпоставките, съгласно в договора, обславящи предсрочната изискуемост, както и кога и как изявлението за обявяването му за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника, липсват твърдения на ГПР по договора.

По повод разпореждането е подадена молба от заявителя, в която е уточнен размерът на кредита и на допълнителните услуги, съответно платената и оставащата част. Посочено е, че кредитът е изтекъл срок, уточнен е размерът на лихвата за забава, както и размерът на възнаградителната лихва (ГПР 48.99%).

Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва, възнаграждение за допълнителен пакет услуги и съответните лихви за забава върху тези суми, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на добрите нрави и закона.

Въззивното производство се развива в частта, с която заповедният съд е отказал присъждането на възнаградителната лихва в размер на 339.81 лева за периода 15.03.2020 година - 03.04.2021 година.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че не е установен размерът на 3 претендираната неплатена договорна лихва, предвид направените погашения по кредита и приетите за нищожни част от клаузите по договора, поради противоречие със закона и с добрите нрави.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че в атакуваната част разпореждането на РС-*** е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1263/ 14.07.2021 г, постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 1181/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу АН. АС. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: град ***, Община Ловеч, Област ***, ул. „***“ № 5, в частта относно претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на 339.81 лева, дължимо за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4