Решение № 1923 от 29.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. Велико Търново, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102172 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че пред ЧСИ С. К. е образувано изп.дело №20118090401301, по което взискател е „Макроадванс“ АД, а длъжникС. К.. На 28.02.2025г. било получено писмо от взискателя, че вземането му е погасено и след събиране на дължимите пред ЧСИ такси, изп.дело да бъде прекратено. Ищецът заявява, че длъжникът не е заплатила дължимите по изп.дело такси на ЧСИ, поради което ЧСИ се е снабдила със заповед за изпълнение за сумите за такси, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 589,53лв., представляваща дължими на ЧСИ такси на основание чл.79 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че пред ЧСИ С. К. е било образувано изп.дело №20118090401301, по което взискател е „Макроадванс“ АД, а длъжник- ответника С. К., по което изпълнително дело е направено искане от взискателя за прекратяването му поради погасяване на задълженията към взискателя от длъжника.

По делото е представено уведомление от 31.03.2025г. до ответника за получаване на 1 сметка за дълга по посоченото изпълнително дело.

Представен е заверен препис от сметка за дълга по изп.дело №20118090401301, видно от която задължението е 583,53лв. за такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 03.04.2025г., към която е включена и такса за прекратяване на изпълнителното дело.

Представена е сметка от 20.03.2025г , в която са включени такса за изпращане на призовка по пощата и уведомление за книжа в размер на 60лв. без ДДС и такса за изпълнение на парично вземане в размер на 413,78лв. без ДДС , както и сметка от 20.03.2025г., в която са включени допълнителни разноски по т.31 в размер на 21лв.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С. Х. К.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.05.2025г. по ч.г.гр.д.№1624/2025г. на Великотърновски районен съд против длъжника С. Х. К. за заплащане на сумата от 589.53 лв.- главница, представляваща дължими на съдебния изпълнител такси на основание чл. 79 от ЗЧСИ по изп.д.№ 20118090401301; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда 12.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за сумата 25.00 лв. - платена държавната такса и сумата 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящия положителен установителен иск.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК е допустим – предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този искове следва ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник.

По делото не е спорно, че ответникът е бил длъжник по изп. дело №20118090401301 по описа на ЧСИ С. К. и че е погасил изцяло директно към взискателя сумите, предмет на изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за 2 сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място да се даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се прекратява ex lege, т.е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като взискателят, е уведомил за изплащане на цялото вземане с молба от 28.02.2025г. След като изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането на разноски. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Константна е съдебната практика, в която е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които изключения не е включено плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

С оглед изложеното съдът приема, че с извършване на доброволното плащане на дължимите суми на взискателя за длъжника е възникнало и задължението да заплати на съдебния изпълнител таксите по Тарифата към ЗЧСИ, тъй като длъжникът отговаря за разноските по изпълнението, направени преди прекратяването му.

В конкретния случай от страна на ответника не са наведени възражения за недължимост на претендираните в настоящото производство суми, поради което съдът намира и при липса на спор относно дължимостта и размера на сумите, иска за установяване на тяхната дължимост за основателен и доказан в претендирания размер от 589,53лв.

С оглед основателност на исковата претенция за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/12.05.2025г/ до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са държавна такса в размер на 25лв. и 3 адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 25лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 650 лв., като с оглед уважаване на част от исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 650 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ответникът не е претендирала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В.Търново, *** ДЪЛЖИ на ЧСИ С. В. К., рег.№809 с район ОС В.Търново, код по булстат **********, адрес гр.В.Търново, ул.“Цанко Церковски“ №38, вх.В, сумата в размер на 589.53 лв./петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ - главница, представляваща дължими на съдебния изпълнител такси на основание чл. 79 от ЗЧСИ по изп.д.№ 20118090401301, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /12.05.2025г./ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №604 от 14.05.2025г. по частно гр.дело 1624/2025г по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В.Търново, *** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ С. В. К., рег.№809 с район ОС В.Търново, код по Булстат **********, адрес гр.В.Търново, ул.“Цанко Церковски“ №38, вх.В сумата общо 650 лв./шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в заповедното производство по частно гр.дело 1624/2025г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.

№1624/2025г. на ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4