Решение № 727 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110200134 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на И. М. Ж.,ЕГН ********** срещу НП № 250460-001494/01.12.2025 г. на ВПД ******* група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което му е наложено административно наказание глоба.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка отразена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Водач на МПС не е бил въззивникът, а лицето П. П. На следващо място, счита, че органът не е отнесъл релевантните за нарушението факти към съответната правна норма, а при квалификацията на деянието не е индивидуализирал реда, по който СУМПС е било отнето, предвид установената в закона алтернативност, АНО е допуснал съществено нарушение, затруднявайки възможността за защита на жалбоподателя.

Въззивникът моли съда да отмени наказателното постановление.

1

В с.з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По съществото на делото моли наказателното постановление да бъде отменено, като доразвива доводите за недоказаност на обвинението.

Моли да бъдат присъдени разноски.

Представител на органа, издал НП, не се явява. Съдът докладва постъпили бележки от въззиваемата страна. Счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Моли на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.11.2025г. в 9:00 часа в град Варна на С.О. Траката по ул. „10та“ в посока движение към кръстовището с улица „12-та“ до номер 4 между въззивникът Ж. и багерист на подизпълнител на фирма „ ********“ възникнал конфликт, в следствие на факта, че пътят бил затворен поради полагане на ВИК тръби. На сигнал се отзовали служители на реда – св. М. и св. Р..

Въззивникът не можел да премине с колата си, но служителите разяснили, че поради работни дейности пътят е затворен. Св. М. и св. Р. възприели въззивникът като пешеходец в конкретният момент, тъй като последният бил извън превозното си средство, което според възприятията на органите на реда бил в далечината и до него стояло лице от женски пол.

Св. М. извършил проверка на багериста като изискал всички разрешителни, които имали за конкретните ремонти дейности.

След приключване на проверката св. М. получил обаждане от ОДЧ на Пето РУ към ОД МВР -Варна да остане понеже имало подаден сигнал за корупционна схема между него и водача на багера.

2

Органите на МВР забелязали, че въпросният автомобил „ **********“ с рег. № *********, собственост на фирма *********** ЕООД с булстат ********** е напуснал мястото, където е бил паркиран. Св. М. излязъл на ул. „8-ма“ в посока към бул. „ Княз Борис 1“ след светофара на кръстовището на ул. „Архитект Стефан Попов“ и отбил вдясно в едно уширение. Целта му била да спре автомобила, в който се намирал въззивника Ж., за да изяснят подадения от последния сигнал.

След разпознаване на въпросния лек автомобил, св. М. със звуков и светлинен сигнал го отбил вдясно. Св. М. извършил по протокол проверка.

Шофьор била св. П., а на пасажерското място до нея бил въззивника Ж.. Св. П. била тествана с дрегер и била положителна за употреба на наркотични вещества.

На мястото, където се е развило цялото действие, а именно на С.О.

Траката по ул. „10-та“ в посока движение към кръстовището с улица „12-та“ до номер 4 бил изпратен разследващ полицай. Сведения били снети от багериста и други работници, които заявили, че първоначално автомобилът е бил управляван от въззивника М..

След подадената информация от разсл. Полицай Д., св. М. извършил справка, от която било видно, че въззивникът Ж. към онзи момент е бил лишен по административен ред с издадена ЗППАМ с номер 25-0253-000185 от дата 20.10.2025г. и с дата на връчване 29.10.2025г. да управлява МПС.

След отвеждането на св. П. до ВМА и посещението на сградата на Пето РУ към ОДМВР Варна, св. М. се върнал на мястото на предполагаемото нарушение.

След снемане на сведения от свидетели, св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на св. М. подробно описал приетото за установено. Деянието било квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на 3 въззивника, който вписал в съдържанието му, че възразява и ще представи възраженията си в писмен вид. В срока за възражения не са постъпили такива.

На 01.12.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейския служител – св. М. фактическа обстановка.

На нарушението била дадена правна квалификация по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на въззивника било определено административно наказание.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че от събраните по делото доказателства не може да се сформира безкритичен извод относно наличието на виновно поведение от страна на въззивника Ж..

Още във фазата на отпочване на производството по административно наказателната преписка посредством съставяне на акт за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН.

Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства, още при съставяне на АУАН е било налице съмнение относно виновното поведение на въззивника, предвид факта, че той е възразил относно твърденията, че той е шофирал.

Актосъставителят без да е бил очевидец на въпросното нарушение, а именно, че въззивникът Ж. е управлявал МПС, е вменил във вина на въззивника, че управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен ред, е посочил правна квалификация на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Изводът на актосъставителя не се базира на конкретни доказателства, а представлява негови лични съждения, след снемането на сведения от св. Б. и св. Б..

4

Съдебната практика е последователна, че когато актосъставителят не е възприел лично нарушението, а е съставил АУАН въз основа на данни от трети лица (сигнали, докладни записки, показания), е налице съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП.

Настоящият състав подхожда с особено внимание към свидетелски показания, дадени от лица, за които има данни, че са в конфликтни отношения с привлеченото към отговорност лице. В конкретният случай, преди да бъдат снети сведенията на св. Б., св. Б. е имало конфликт между тях, въззивникът и лицето, осъществяващо дейността – багерист. Съдът приема тези показания за пристрастни и недостатъчни, за да обосноват по несъмен начин вината на въззивника Ж..

Наличието на неясна фактология по преписката императивно е извеждало задължение на наказващия орган да събере допълнително доказателства. Едва след такова разследване би се достигнало до съставяне на обосновано наказателно постановление.

В конретния казус подобно разследване не е било извършено, като по преписката са събрани единствено доказателства в подкрепа на обвинението, посредством субективната преценка на полицейските служители и игнориране твърденията на въззивника, с което на практика е нарушено правото му на защита, предвид задължението наказващият орган да събира както установяващи вината обстоятелства, така и оневиняващи въззивника такива.

Липсата на проведено разследване и от там на изяснена конкретна фактическа обстановка е поставила наказващия орган в невъзможност да установи дали се касае за извършено нарушение от въззивника или сочената от него фактическа обстановка отговаря на действителната такава.

От друга страна, липсата на преки възприятия от страна на 5 актосъставителите и основаване на обвинението единствено на твърдения на заинтересовани и конфликтни свидетели – води до пълна недоказаност на авторството на деянието. В такава хипотеза наказващият орган не е в състояние да изпълни задължението си да установи по несъмнен начин самоличността на извършителя [Чл. 53 ал. 1 от ЗАНН] , поради което издаденото НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

Изложеното по отношение на допуснатото нарушение на процесуалния закон, мотивира съда да отмени наказателното постановление.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане н а разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д., ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д., се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В случая от процесуален представител на ОД МВР - Варна, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Искането за присъждане на разноски от страна на ОД МВР - Варна е направено своевременно.

Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д., ал.1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – 6 пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – л.45, л.46, л.47 от делото, въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 310.00 евро което възнаграждение е под възнаграждението, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 - за присъждане на разноски под този размер, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 - 0460 - 001494/ 01.12.2025 г. на ВПД ******* група в ОДМВР Варна, РУ 05 - Златни пясъци, с което на И. М. Ж. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /153.39 евро/ на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ без уважението искането на ОД МВР - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД МВР - Варна да заплати на И. М. Ж. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 310 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.