Решение № 240 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330116466 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Н. И. Д., ЕГН **********, от гр.

********, ж. к. ********, ****, вх. **, ет. **, ап. **, чрез адв. К. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, Околовръстен път № 260, като правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 724,78 лв. получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 13.11.2023 г. до окончателното плащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е сключен договор за паричен заем на 20.11.2020 г. за сума от 5000 лв. Договорено било плащане на застраховка „Защита на плащанията“ с премия от 1779 лв. и такса „ангажимент“ от 175 лв. ГПР е 20,36 % , а възнаградителната лихва-17 %. Общата дължима сума е 9218,40 лв.

Задълженията са погасени. Договорът е недействителн поради нарушение на 1

ЗПК. Размера на шрифта на текста не отговаря на предвидения в закона 12. В ГПР не е включена застраховката и таксата. Не е посочен размерът на дължимата лихва.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключванеот на договора и наличието на спорните клаузи. Отричат наличието на нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит 20.11.2020 е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 5000 лв. за срок от 5 г. платим на 60 вноски при ГЛП -17%, ГПР-20,36 %. Предвидено е заплащане на такса „ангажимент“ -175 лв. и застрахователна премия от 1779 лв. Общата дължима сума е 9218,40 лв.

От представеното споразумение от 17.06.2021 г. и удостоверение за изплатен кредит от 22.06.2021 г. е видно, че на 17.06.2021 г. между ищеца и кредитодателя БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е договорено предоставения кредит да бъде предсрочно погасен, като общата дължима сума е 4802,94 лв. В нея е включена остатъчна главница от 4598,98 лв., просрочена сума от 153,64 лв.; 4,34 лв.-възнаградителна лихва и 45,98 лв.обезщетение за предсрочно погасяване. Към 22.06.2021 г. задълженията са погасени.

От представената от ответника справка за плащания и заключение от 26.09.2024 г. по ССЕ е видно, че по договора е платена сума от 5724,78 лв.

Същата е покрила дължимата главница, обезщетение за предсрочно погасяване; договорна лихва в размер от 466,91 лв.; такса ангажимент-175 лв. и застраховка-257,87 лв. При включване на „такса ангажимент“ в ГПР размера на същия ще възлиза на 31,02 %.

От изготвеното заключение от 03.07.2024 г. по извършената СТЕ е видно, че размера на шрифта на договора за кредит е 11,5 пункта.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното 2 правоотношение с заявените клаузи.

БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като в противен случай, същият се явява недействителен. В настоящия случай първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т.1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати 3 длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 20,36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано от фактическа страна, към договора е сключена застраховка и дължимата застрахователна премия по нея, която представлява сигурен разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Същото се отнася и за таксата ангажимент-също сигурен разход за потребителя, който следва да се включи при формирането на ГПР. Доколкото в договора не са посочени компонентите, формиращи ГПР, то не може да се осъществи и преценка дали при включването на застрахователната премия и таксата „ангажимент“, ГПР не би превишил максималната стойност, разписана в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следва да се добави, че изготвеното заключение по извършената ССЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно извършено ясно сочи, че при изчисляване на ГПР с включване на всички разходи размера на същия ще нарасне до 31,02 %. Гореизложеното се явява и в директно противоречие с чл.

3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В допълнение към гореизложеното, съдът счита за нужно да акцентира и върху факта, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР (предвид невключването на застрахователната премия и таксата ангажимент, 4 които са сигурен разход за потребителя ), представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.

3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

За пълнота следва да се отбележи, че договора не отговаря и на предвидените в ЗПК изисквания за форма, тъй като размера на шрифта му е по-малък от предвидения в закона такъв от 12 пункта. До този извод съдът достига като кредитира изцяло заключението по извършената СПЕ, възприето като обстойно и компетентно.

С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и установената недействителност на договора настоящия състав намира, че по договора следва да се върне от заемополучателя само чистата стойност на кредита или сумата от 5000 лв.

Доколкото от представената справка от ответника и заключението по извършената ССЕ се установява, че заплатената сума за задължения по договора е 5724,78 лв., то тази в размер над 5000 лв. се явява дадена без основание и подлежи на връщане.

Липсата на твърдения и установени данни за заплащане от ответника на ищеца на надвнесената сума от 724,78 лв. се явява основание за присъждане на законна лихва за забава. Ето защо иска по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи като се присъди такава за периода от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-43 лв. и 250 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Тъй като същия е представляван

5 от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

К. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, Околовръстен път № 260, като правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да заплати на Н. И.

Д., ЕГН **********, от гр. ********, ж. к. ********, ****, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 724,78 лв.(седемстотин двадесет и четири лева и 78 ст.) получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 13.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 293(двеста деветдесет и три) лева за разноски по производството.

О С Ъ Ж Д А „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, Околовръстен път № 260, като правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да заплати на адвокат К. Й. К. с личен № ****** с адрес гр. ********, ул. ******** № ***, ет. **, оф. ** сумата от 400(четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Разпечатката съдържа 38 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbebbe32-1965-4850-a6b6-be98fd343514