Решение № 2 от 07.01.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2/07.01.2020 г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.12.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА

ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 571/2019 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от ЗД“Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д. К. заедно, чрез упълномощения адвокат В.В.А. от САК срещу решение № 673/16.07.2019 год. по т.д. № 1532/2018 год. на Окръжен съд - Варна, т.о., в частта, с която са уважени исковете, предявени на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за причинени на ищцата П.К.М. имуществени вреди за сумата 10637,32 лв; за причинени на същата ищца неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв до присъдения размер от 126000 лв; за причинени на ищеца К.Д.М. неимуществени вреди за сумата над 40000 лв до присъдения размер от 70000 лв,; за причинени на ищеца С.Д.М. неимуществени вреди за сумата над 40000 до присъдения размер от 70000 лв; в частта, с която е уважен иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 10637,32 лв, считано от 05.04.2018 год ; в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главниците над 40000 лв, както и в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като молят след отмяна на решението в обжалваните части с новото решение по същество исковете бъдат отхвърлени над посочените размери, както и да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По отношение предявения иск за причинени имуществени вреди въззивникът, позовавайки се на чл. 498, ал.3 от КЗ твърди, че същият е процесуално недопустим, поради липса на извънсъдебно предявяване на претенцията, което се явява предпоставка за възникване на правото на иск. В подкрепа на тезата си въззивникът сочи съдебна практика на ВКС на РБ, СГС и ВОС. Наред с това счита, че този иск е останал недоказан, тъй като представените доказателства за извършени разходи във връзка с лечението на пострадалия са на негово име, което е индиция, че са направени именно от него, а не от ищцата. Поради тези доводи въззивникът моли за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска изцяло.

По отношение предявените искове за неимуществени вреди са изложени доводи, че от анализа на доказателствата не може да се направи извод за изключителност на претърпените болки и страдания. Съдът не е изследвал достатъчно задълбочено действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещите обезщетения, на фона на събраните доказателства, че синовете му са живели от години в чужбина и се завръщат за кратко един-два пъти в година, а за инцидента са научили дълго време след настъпването му.

Изложени са доводи във връзка с приетата от съда степен на съпричиняване, което според въззивника е по-висока от приетите 30%. Оспорена е и причинната връзка с оглед заключението на СМЕ, че причинените травматични увреждания обуславят трайно затруднение в движението на крайниците, но не и летален изход.

В постъпилия отговор от П.К.М., К.Д.М. и С.Д.М. чрез адвокат А.А. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Оплакването на въззивника за недопустимост на решението в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди, е основателно.

Както се установява от заявената застрахователна претенция, с която е сложено начало на процедурата по чл. 498 от КЗ, с нея е отправено искане до застрахователя само за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Следователно рекламационно производство по отношение на претенцията за имуществени вреди не е проведено.

Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск срещу застрахователя с изискване преди предявяването му да е проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл на тримесечен срок - чл. 496 ТЗ, от отправяне на претенцията пред застрахователя или негов представител.

Уреденият в чл.

496 КЗ срок е рекламационен и има за цел да предотврати предявяването на неоснователни искове в случаите, когато застрахователят е съгласен да обезщети доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди.

Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът следи служебно. От вложената в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ цел и от значението на срока по чл.

496 ТЗ на процесуална предпоставка за възникване на правото на иск срещу застрахователя следва, че тази предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда.

Поради това настоящият състав намира, че в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди съдът се е произнесъл по недопустим иск. Ето защо решението в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по него – прекратено.

По отношение претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, съдът намира следното:

С влязла в сила присъда № 34/04.04.2018 год. по НОХД № 334/2018 год. подсъдимият Н.П.М. е признат за виновен в това, че на 24.07.2016 год. в гр.Варна при управление на лек автомобил БМВ 525 с ДК№ В 2711ВС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д.С.М. – наследодател на ищците. Установено е, че между деликвента и ответното застрахователно дружество е сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ по полица № BG\02\116000499983, която към датата на настъпване на застрахователното събитие е била валидна.

На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца. Останалите обстоятелства от значение за определяне вида и размера на причинените вреди, включително евентуалния принос на пострадалия в настъпването им, подлежат да доказване в гражданския процес.

За установяване механизма на пътно-транспортното произшествие по делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 24.07.2016 год в 22,15 часа на кръстовището между улиците „Пирин“ и „Цар Освободител“ в гр.Варна. Кръстовището е добре осветено и регулирано със светофар. Уличното платно на ул.“Пирин“ е с три ленти за движение – лява за ляв завой, средна – за движение направо и дясна – за десен завой. Лекият автомобил се е движил в средната лента при зелен сигнал на светофара, когато пешеходецът е предприел пресичане на улицата при червен за него сигнал на светофара. При създалата се ситуация, усложнена от ограничената видимост за водача от изчакващите в лявата лента автомобили, сблъсъкът е бил неизбежен. Експертизата е определила, че лекият автомобил се е движил със скорост около 70 км/ч., но ако водачът би спазил разрешената скорост от 50 км/ч, е било възможно да предотврати удара.

При така изяснената фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата участници в него. От една страна пешеходецът е пресичал при червен сигнал на светофара, а от друга страна водачът е управлявал лекия автомобил със скорост по-висока от допустимата.

Безспорно е установено, че пострадалият е получил сериозни травматични увреждания, всяко от които самостоятелно не води до летален изход, според заключението на съдебно-медицинската експертиза, но настъпилите усложнения са обусловили развитие на септични процеси, които в крайна сметка са довели до смърт.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение – първата е съпруга на загиналия, а вторите двама – негови синове. За определяне на размера на неимуществените вреди следва да се приложи критерият за справедливост, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който се преценява във всеки конкретен случай. От събраните гласни доказателства се установява, че в семейството на пострадалия са съществували изключително силни връзки на взаимна привързаност, независимо от факта, че синовете му от години живеят в чужбина.

Особено тежко е преживяла загубата му неговата съпруга, която самата е след претърпени няколко сърдечни операции и се е уповавала на подкрепата от съпруга си. След трагичния инцидент той е бил на лечение около три месеца в болницата, през което време ищцата въпреки влошеното си здраве е полагала грижи за него.

Осъзнаването, че състоянието му след катастрофата и получените наранявания не дават шансове за живот, е било особено мъчително за нея. Макар и в по-малка степен, засегнати от увреждането са и синовете на пострадалия. Въпреки, че и двамата са вече пълнолетни и са се установили в чужбина, не е прекъсната синовната връзка и отношенията с родителите им. След инцидента и двамата са се отзовали незабавно, като са се завърнали, за да окажат помощ както на баща си през последните два месеца от живота му, така и да подкрепят майка си в този труден за нея момент.

С оглед установените факти по делото, справедливостта изисква в полза на първата ищца да бъде определено обезщетение в по-висок размер предвид по-голямата степен на претърпените вреди, както правилно е преценил първоинстанционният съд, а именно – 180 000 лв, а за другите двама ищци – по 100 000 лв. Този размер следва да бъде намален съобразно с приноса на самия пострадал в настъпването на вредите, какъвто очевидно е налице. Съобразявайки установените факти, че от една страна водачът се е движил с превишена скорост, а пострадалият е преминавал при червен сигнал на светофара, настоящият състав намира, че и двамата участници в ПТП в еднаква степен са допринесли за резултата. Поради това, определените по-горе размери на обезщетенията трябва да се редуцират съответно на 90 000 лв за първата ищца и по 50 000 лв – за другите двама. По отношение определянето на началния момент на задължението за законна лихва, първоинстанционното решение е правилно – това е датата, на която е подадена застрахователната претенция – 05.04.2018 год.

По разноските съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е присъдил в тежест на ответника дължимата държавна такса на осн. чл. 78 ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 от ГПК в размер на 11 065,48 лв съразмерно с уважената част от исковете в общ размер 276 637,32 лв. При уважаване на претенциите с настоящото решение в общ размер на 190 000 лв ответникът дължи държавна такса в първоинстанционното производство в размер на 7600 лв.

С решението са присъдени в полза на процесуалния представител на ищците разноски на осн. чл. 38 от ЗА в размер на 7062,74 лв съразмерно с уважената част от исковете. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция този размер следва да бъде 5423,53 лв, като за разликата следва решението да бъде отменено.

Съразмерно с отхвърлената, респ. прекратена част ищците дължат на ответника разноски в първоинстанционното производство в размер на 11 613,28 лв, вместо присъдената сума в размер на 8834,73 лв.

Предмет на въззивното производство са присъдените обезщетения за имуществени вреди в размер на 10637,32 лв и неимуществени вреди в размер на разликата над 146 000 лв до 266 000 лв общо на тримата ищци, или обжалваемият интерес е 156 637,32 лв. Жалбата е основателна до размер на 86 637 лв, който представлява и отхвърлената част от исковете. Съразмерно с нея, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 4827,54 лв.

Ответниците по жалбата също имат право на разноски, които следва да се присъдят в полза на процесуалния им представител на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbeb52f3-b75f-4809-9468-d54466200fea