Решение № 13100 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13100 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110147194 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на **********************, ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление: ***********************, срещу Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: **************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 305,71 евро с левова равностойност от 597,92 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************************, абонатен № *************, сумата от 29,42 евро с левова равностойност 54,54 лева - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.04.2025г. до окончателното плащане, сумата в размер на 40,93 евро с левова равностойност от 80,06 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025г., както и сумата от 6,74 евро с левова равностойност от 13,19 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 25760/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с Д. Л. Д., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху 1 тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу която е подадено от ответника възражение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът **********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 158457/19.05.2026г. поддържа, че процесното задължение е погасено, в частта за сумите които се претендират за главница за дялово разпределение, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, законна лихва върху главниците, разноските за държавна такса, като моли съда да постанови решение съобразно плащането. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание ответникът Д. Л. Д., редовно призован, не се явява. Не се представлява.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца *********************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следваше да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца бе да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 25760/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК след подадено възражение от ответника в срока по чл. 414 от ГПК.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Задължен за заплащане на вземанията за доставена топлинна енергия е собственикът/ползвателят на имота.

2

Установи се от приетите по делото договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 80, том I, рег. № 2079, дело № 66 от 30.06.2005г. на Н. Д. И., с № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, приетата искова молба, подадена пред СРС, Решение № III-71-165 от 04.03.2013г., постановено по гр.д. № 2487/2006г. по описа на СРС 71-ви състав и Решение № II-71-57 от 07.05.2013г., постановено по гр.д. № 2487/2006г., че ответницата Д. Л. Д. е пълноправен собственик на процесния имот, а и това обстоятелство не се оспорва в производството, доколкото ответницата не е подала и отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. По изложеното Д. Л. Д. е единствено пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове.

Доколкото в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, съдът намира, че ответницата не оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера цената й.

Следователно иска за доставена в имота топлинна енергия е доказан по основание и размер.

Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите между ********************** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Иска за такси за дялово разпределение съдът намира за доказан по основание и по размер.

Ищецът поясни в о.с.з. от 19.05.2026г., че в хода на производството са заплатени сумите за главница за дялово разпределение, сумите за законна лихва върху двете главници, сумите за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и за разноски за държавна такса в исковото и заповедното производства, по реда на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. На основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Доколкото извършеното плащане е такъв факт, съдът следва да го вземе в предвид, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени в горепосочените части, поради извършено плащане в хода на настоящото производство.

Следва да се посочи, че ответникът с подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК твърди, че е заплатил в цялост процесните суми, но не представи доказателства за плащане, а е негова тежестта да установи в производството положителния факт на плащането на процесните суми. От друга страна и доколкото ответникът не се яви в единственото проведено о.с.з, съдът не може да игнорира изявленията на ищеца за заплатени суми в горепосочените части, поради което намира, че следва да отхвърли исковете в тези части.

Ищецът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в исковото и заповедното производства. Съдът намира, доколкото плащането е извършено от ответника в хода на производството, факт, който самият той признава, че е платил суми на 09.06.2025г., а не преди това, което обосновава извод, че ответницата е дала повод за образуване на делото, че на ищеца следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Надебата за заплащане на правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 евро в исковото производство, и в размер на 25,56 евро в заповедното производство.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от ********************, ЕИК ***************** срещу Д. Л. Д., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Д. Л. Д. дължи на ********************, сумата в размер на 305,71 евро с левова равностойност от 597,92 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************************, абонатен № *************, сумата в размер на 40,93 евро с левова равностойност от 80,06 лева за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 29,42 евро с левова равностойност 54,54 лева за главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и за сумата от 6,74 евро с левова равностойност от 13,19 лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2025 г. по ч.гр.д.

№ 25760/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав.

ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ********************, ЕИК *****************, сумата в размер на 100,00 евро, деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ********************, ЕИК *****************, сумата в размер на 25,56 евро, деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на страната на ищеца ******************** – *********************.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4