Решение № 242 от 24.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Плевен, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430101780 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК:

*********** със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите П.В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т., пълномощник на управителите, тел. ********, имейл адрес: ***, против И. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК , с цена на иска 1 611.51 лева (общ размер), от които: 1000 лева - главница по Договор за паричен заем; 401.64 - лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 209.87 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем; Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника И. М. И., ЕГН **********, че същият дължи на „***“ с ЕИК: *********** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 7434 / 2024 г. и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Фактическите твърдения в исковата молба са следните:

На 03.01.2019 година длъжникът И. М. И., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 254585 с „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски в по 190 в срок до 03.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на 1 улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 254585 на 03.01.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът И. М. И., ЕГН **********, не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г.

„***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на 2 длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал.

3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ответникът И. М. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.Приложени са като доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба, копия от следните документи - Договор за паричен заем № 254585 от 03.01.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем; Договор за предоставяне на гаранция; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г., ведно с извадка.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът. В отговора се посочва следното:

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната договорна възнаградителна лихва за периода от 03.01.2019 г. до 03.07.2020 г., както и частично за претендираната законна лихва за периода от 03.07.2020 г. до 12.12.2024 г.

Съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишната давност вземанията за лихви се погасяват. В конкретния случай, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК на 20.12.2024 г. в PC-Плевен. Следователно претендираната възнаградителна лихва е изцяло неоснователна, като погасена по давност, а претендираната законна лихва, начислена за периода от 03.07.2020 г. до 19.12.2021 г. също се явява погасена по давност.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по договора. Той трябва да докаже, че е провел успешно заповедното производсво и е предявил установителния иск в срок. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.

Целият договор се явява недействителен, поради невключването на процесната неустойка в ГПР. Съдът взе предвид разясненията, дадени в решение от 21.03.2024 г. по дело С - 714/22 на СЕС.

В т. 44 от същото съдът е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да 3 не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 от Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение, очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я е включил в погасителния план. Налице е недобросъвестно поведение от страна на кредитора, поставяйки длъжника в затруднено положение, като му се поставят неизпълними условия за получаване на кредита. Неустойката е скрито възнаграждение за кредитора, същата е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР. При това положение, договорът не съответства на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и се явява недействителен. При включване на размера на обезщетителната неустойка действителния ГПР би надвишил значително петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. По този начин се стига и до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което се явява допълнително основание за недействителност на процесния договор.

По делото не е доказано от ищеца наличие на облигационна връзка с ответника. Договорът за заем е неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или чрез реално предаване на паричната сума, но реалното предаване на сумата следва да бъде доказано. Липсва информация дали сумата е получена от ответника. На следващо място, за да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. С извършената от цедента „***“ ООД цесия в ползва на ищеца по делото *** ЕООД, вземането на „***“ ООД е преминало в полза на ищеца по делото, като съвкупност, но то би могло да породи своето действие, спрямо длъжника в момента на неговото уведомяване, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД от момента за съобщаването на цесия.

Съобщаването за направената цесия от длъжника до настоящия момент не е извършено. В този смисъл е и Решение № 1677 по гр.д. 4621 от 24г.