Решение № 160 от 29.09.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Б., 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20243210100301 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба с Рег.№2349 от 23.05.2024 година, подадена от ДЪРЖАВАТА, представлявана Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника си Управителя на Област Добрич, срещу Р. П. Б.

ЕГН********** от ***, ОБЩИНА Б., чрез Кмета Н. А., с адрес в ***.

Предявени са искове с правна квалификация в разпоредбите на чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД, чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС.

Трите иска са съответно със следните цени на исковете:

-искът по чл.26 ал.1пр.1 от ЗЗД-4074лв.

-искът по чл.124 от ГПК-4074лв.

-искът по чл.108 от ЗС-1018,50лв.

Първоначално исковата молба е оставена без движение,съгласно Разпореждане №556 от 27.05.2024година. В последствие с отделни разпореждания, срокът за изправяне на исковата молба е удължаван. Ищецът е изправил исковата молба,като надлежно е вписал същата, посочил е цена на исковете и е заплатил дължима държавна такса.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

Нищожността на договора представлява засягането му от най-тежък порок, поради което е напълно негоден да породи желаните от страните правни последици. Няма спор, че нищожността настъпва по право и всеки може да се позове на нея, както и, че нищожността може да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по договора или сделката, така и 1 трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира като действителна. Искът за установяване на нищожност на сделка, респ. договор, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от установяването. За съществуването на интерес е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

Във връзка с горното и предвид съществуващата законова възможност, съгласно чл.124 от ГПК, ищцовата страна предявява в БРС настоящата искова молба,с която се иска съдът:

Да обявяви нищожността на Договор за продажба от 07.08.2006г. на вилно място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с площ от 530 кв. м. /съответно ПИ №*** по КККР на гр. Б./, сключен между Кмета на Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач, вписан с вх. рег.

№*** в Служба по вписванията Б., поради противоречие със закона.

Да бъде признато за установено по отношение на Община Б., че ПИ №*** по КККР на гр. Б., с площ от 518 кв. м., е собственост на Държавата.

Да бъде признато за установено по отношение на Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, че вилно място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с площ от 530 кв. м., е собственост на Държавата, както и да предаде владението върху имота.

По отношение на Договор за продажба от 07.08.2006 година:

Основание за нищожност - чл.26. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД

Ищцовата страна счита,че посоченият Договор за продажба от 07.08.2006г., на вилно място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с площ от 530 кв. м. /съответно ПИ № по КККР на гр. Б./, сключен между Кмета на Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач, вписан с вх. рег.

№*** в Служба по вписванията Б., за нищожен, като сключен в противоречие със закона - основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки, водещи по противни на интересите на обществото резултати. Тези интереси за защитени, освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, според която договорите, които противоречат на закона, са нищожни. По смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само от предписанията на императивни правни норми.

Противоречието на закона е изцяло обективно основание - достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни състояния като знание или намерения за нарушение не се изискват. Противоречието с императивна 2 норма на закона е най - общо формулираното основание за нищожност, негативен израз на основната регулираща функция на правото - че законът отказва да признае правно действие на договорите, които му противоречат.

Договор за продажба от 07.08.2006г., е сключен на основание Заповед № 1526 от 15.12.2005г. на Кмета на община Б., с която е определена Р. П. Б., ЕГН: ********** за купувач на правото на собственост върху вилен имот с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с площ от 530 кв. м., при съседи: УПИ № № ***.

Заповед № 1256 от 15.12.2005г. на Кмета на Община Б. е издадена на основание § 27, ал.1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г.; §3 от ДР на НОРПУРОИ, приета с решение № 183/31.03.2005г. на Общински съвет Б. и молба вх. №94-Р0-163/23.08.2004 година. Съгласно § 27, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (отменен с ДВ бр. 54 от 2008 г.) „Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият правото на собственост върху земята по цени определени ог министерския съвет“ и Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 235 па Министерския съвет от 19.09.1996 г. Съгласно § 1, ал. 1 на постановлението - „Български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация, или техните наследници могат да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота. Съгласно ал.2, правата по ал. 1 имат и гражданите или техните наследници, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на вилна сграда за задоволяване на жилищни или здравни нужди, при условие, че сградата се намира във вилна или курортна зона с действаща дворищна регулация“. Според ал.4, към молбата се прилагат: договор за учреденото право на строеж или удостоверение за признато право на строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за собствеността; скица на имота от действащия регулационен план с попълнен кадастър; документ за законно учредено право на строеж на роднини по права линия, ако е налице такова; удостоверение за наследници; документ за собственост или констативен акт от общинската администрация, че сградата е завършена в груб вид; разрешение за строеж или акт за узаконяване на строежа; копие от одобрения архитектурен проект на сградата.

Със Заповед № 383/13.06.1986г. на Председателя на ИК на ОбНС на гр. Б. е отстъпено право на строеж в полза на починалия съпруг на г-жа Б. върху имота, като строежът не е реализиран както в законоустановения 5-годишен срок, така и към момента. Съгласно чл.67 от Закона за собствеността, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

Същото е записано и в договора от 26.08.1986г. за отстъпване на право на строеж на вила, издаден въз основа на горепосочената заповед №383/13.06.1986 година.

3

Кадастралната скица за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б. е одобрена със Заповед № 300-5-82/03.10.2003г. на изпълнителния директор на АГКК. От скица №15-804877/19.07.2022г. като собственици на имота са посочени община Б. на основание Акт за частна държавна собственост №12, том I, рег. 41 от 11.01.2004г., издаден от Служба по вписванията гр. Б. и Р. П. Б. на основание Договор № ***г., издаден от Служба по вписванията гр. Б..

Ищецът приема, че както в ал.4 на §1 от ПРЗ на ПМС №235/1996г. са посочени документите, които са необходими да бъдат приложени към молбата по ал.1 за придобиване на право на собственост върху земята. Съгласно т.6 и т.8 е нужно представянето на документ за собственост или констативен акт от общинската администрация, че сградата е завършената в груб вид, и копие от одобрения архитектурен проект на сградата.

По преписката няма данни нито за реализиран строеж на имота, нито за наличие на одобрен архитектурен проект на сградата. Тези обстоятелства се потвърждават и от самата гжа Б.. С оглед на това, ищцовата страна счита, че разпоредбата на §27, ал.1 от ЗИДЗС (отм.) е давала законова възможност за придобиване на право на собственост върху земя, само когато върху нея е реализирано право на строеж. Предвид липсата на тези обстоятелства, счита, че спрямо г-жа Б. и нейните дъщери, като наследници на починалия г-н Е., в чиято полза е било отстъпено право на строеж, не може да се приеме приложението на разпоредбата на §27, ал.1 от ЗИДЗС (отм.).

Петшпум по иска по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД:

С оглед на гореизложеното, ищцата моли съда, да призове страните на съд и след като се убеди в основателността на настоящата претенция, да постанови съдебно решение,с което да прогласи нищожността на Договор за продажба от 07.08.2006г. на вилно място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, община Б., целия с площ от 530 кв. м. /съответно ПИ № *** по КККР на гр. Б./, сключен между Кмета на Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач, вписан с вх. рег. №*** в Служба по вписванията Б., поради противоречие със закона.

Относно иска по чл.124 от ГПК:

Ищцовата страна твърди в исковата си молба,че ПИ № *** по КККР на гр. Б., с площ от 518 кв. м., е държавна собственост, поради следните обстоятелства:

До 1990 г. в Република България не е съществувала общинска собственост. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ. бр.31 от 17.04.1990 г.) е променено заглавието на глава първа от Закона за собствеността (ЗС) от "Социалистическа собственост" на "Държавна и общинска собственост", а чл.6 от ЗС е придобил следната редакция: "Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобият. Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик".

4

Правото на общинска собственост е прогласено и от Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.). Според чл.140,общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Първото конкретно изброяване (обявяване по смисъла на чл.6 от ЗС в цитираната по-горе редакция) на видове недвижими имоти, които ех 1еgе стават от държавна общинска собственост, е направено с § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г.). Едновременно с това е изменена и ал.1 на чл.6 от Закона за собствеността (ЗИДЗС - обн., ДВ. бр.77 от 17.09.1991 г.).

С новата редакция на чл.6, ал.1 от ЗС вече е очертан обхвата на общинската собственост (впоследствие чл.6 от ЗС претърпява ново изменение - обн., ДВ. бр.ЗЗ от 24.04.1996 г. - и сега има друга редакция). Окончателното обособяване на общинската собственост чрез отделянето й от държавната собственост е завършено с приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. С нормите на чл.2, ал.2 и ал.З, и на чл.З от ЗДС законодателят е посочил кои имоти са държавна собственост, кои от тях са публична (чл.2, ал.2) и кои частна (чл.2, ал.З) държавна собственост. С нормите на чл.2, ал.1 и ал.2 и § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост (ЗОС) законодателят пък е направил изчерпателно към датата на обнародването на закона изброяване на недвижимите имоти, които са общинска собственост.