Решение № 435 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100508031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от М. Б. М. срещу решение № 5197/03.04.2023г. постановено по гр.д. № 65038/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 42 състав, в частта, с което:

- е признато за установено спрямо нея по чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, както следва:

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 470,23 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 3487,38 лв. /цена на потребена топлинна енергия/ за периода 15.09.2020г. – 08.08.2022г.;

-на основание чл.79 ал.1 от ГПК сумата от 42,30 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот – *******, находящ се в гр. софия, ж.к. хиподрума, бул. ******* III № ******* и за периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 22.08.2022г. до окончателното й изплащане; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 45356/2022г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.

-е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото, както и по заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по 1 делото е приел, че е налице основанието за присъждане на лихви за забава върху цената на потребената топлинна енергия, като твърди, че не е установено ответника да е в забава – липса на доказателства за публикуване на фактурите на интернет сайта на ищцовото дружество.

Счита, че липсва основание за уважаване на претенцията на цена на услуга дялово разпределение, доколкото нито се доказвана да е извършвана услугата, нито се установява материална легитимация на ищеца да получи плащане на възнаграждението за тази услуга.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част вкл. и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноски, да отхвърли исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „БРУНАТА“ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище имот – *******, находящ се в гр. София, ж.к. хиподрума, бул. ******* III № ******* за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 08.08.5.2022г., цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019г. – 30.04.2021г. мораторна лихва върху същата за периода 31.08.2019г. – 08.08.2022г.

Решението в частта, с което признато за установено спрямо М. Б. М. по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕА на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 3487,38 лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със законната лихва считано от 22.08.2022г. до окончателното й изплащане за описания по – горе топлоснабден имот с аб. № 115298, както и в частта, с което са отхвърлени предявените от срещу М. Б. М. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 3487,38 лв. до пълния предявен размер от 3856,04 лв. – цена на потребена топлинна енергия в абонатен номер аб. № 115298, с правно основание чл.86 ал. 1от ЗЗД за сумата над 470,23 лв. до претендирания размер от 545,14 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 15.09.2020г. – 08.085.2022г., с правно основание чл.79 ал. 1 от ЗЗД за сумата над 42,30 лв. до претендирания размер от 44,23 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019г. – 30.04.2021г. , както и за сумата от 9,11 2 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от мотивите и на настоящия съдебен акт.

Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е спорно, а и се установява от приложените писмени документи по делото, че за процесния период ответникът има качеството на „"потребител на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § , т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: налице ли е забава на ответника и за което да дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатена цена за доставена топлинна енергия в процесния период, както и налице е материална легитимация за ищеца да претендира и съответно получи плащане за услуга дялово разпределение извършвана в етажната собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот.

Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За процесния период от 23.07.2017г. – 13.07.2020г г. са приложими Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г., а съгласно чл. 33 ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо и противно на поддържаното в жалбата, за изпадането на потребителя в забава не е необходимо публикуване на интернет страница на ищцовото дружество на задълженията за топлинна енергия за отчетния период, а същия се счита в забава с изтичане на посочения срок – чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД.

Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за процесния период:

С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на услугата дялово разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ услугата дялово разпределение – само условията и начинът на 3 плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Поради изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на топлинна енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва дяловото разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значене дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия /основание/ за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. В настоящото производство това обстоятелство не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства и експертни заключения. На следващо място, както е посочил първоинстанционният съд в разпоредбата на чл. 22 ал.2 от ОУ от 2016г., изрично е предвидено потребителите да заплащат цената на тази услуга на продавача на топлинна енергия.

В тази връзка, главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение е основателен и доказан до установения с експертното заключение размер, като иска правилно е уважен до предявения му размер.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

С оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на 280 ал. 3 т. 1 ГПК.

Разноски

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично заявеното искане с представен списък по чл.80 от ГПК, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5197/03.04.2023г. постановено по гр.д. № 65038/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 42 състав, в частта, с което е признато за установено спрямо М. Б. М. с ЕГН: ********** по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:*******, както следва:

4

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 470,23 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 3487,38 лв. /цена на потребена топлинна енергия/ за периода 15.09.2020г. – 08.08.2022г.;

-на основание чл.79 ал.1 от ГПК сумата от 42,30 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот – *******, находящ се в гр. София, ж.к. Хиподрума, бул. ******* III № ******* и за периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 22.08.2022г. до окончателното й изплащане и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 45356/2022г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.