Определение № 509 от 13.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. Ловеч, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500310 по описа за 2026 година взе предвид:

Производство по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл.229,ал.1, т.4 от ГПК

С частна въззивна жалба №4264/19.02.2026 г. от М. М. М. е обжалвано определение от 11.05.2026 г. по гр.д. 1332/2025 г. на ТРС,с искане да бъде отменено. Посочва се, че неправилно е спряно производството по делото до приключване на гр.д. 537/2026 г. на ТРС с влязъл в законна сила съдебен акт.

Прави се сравнение между възражението на В.Х. по отговора на искова молба за нищожност на нотариален акт №34/13.09.2010 г. , за придобивна давност и основанията на иска по последващата искова молба по гр.д.- №437/2026 г.,които са идентични. Счита,че твърденията по исковата молба по гр.д.№437/2026 г. на ТРС дублират направените такива в отговора на исковата по молба по гр.д. 1332/2025 г. на ТРС и поради това съдът следва да се произнесе по настоящето дело, като заведено хронологично по-рано.

Съдебният акт не е съобщаван на страните, въпреки протоколното определение от 11.05.2026 г. В откритото съдебно заседание страните или техни процесуални представители не са се явили, поради което начална дата на срока за обжалване следва да се счита дата на връчване на съобщението, с което са уведомени за постановеното определение за спиране. Съдът е посочил,че съдебното определение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок считано от 11.05.2026 г., но предвид неявяване на страни и представители и липсата на доказателства по делото за връчване по ГПК на съобщение за атакувания съдебен акт, настоящата инстанция приема,че частната жалба е подадена в срок, тъй като следва да се зачете правото на защита на страната.

Ловешки окръжен съд обсъди писмените доказателства, процесуалните действия на страните и съда,доводите на частния жалбоподател и счита ,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството по гр.д. 1332/20025 г. на ТРС е образувано въз основа на искова молба №8087/28.10.2025 г. от М. М. М. против В. Г. Х. с посочено 1 правно основание чл. 108 от ЗС и цена на иска 2959.20 евро. Ищецът се позова на придобиване на право на собственост по договор за покупко-продажба с нот. Акт №20/т.2 ,рег. №994,н.д. 98/2021 г. от 23.04. 2021 г. на двуетажна сграда с ид. № *** по КККР на с. **** с площ от 51 кв.м. и ½ ид. Част от поземлен имот,в който е застроена сградата с площ 599 кв.м. , лятна кухня № *** в имота, находящ се в ****. Постановено е съдебно определение от 12.11.2020 г. по гр.д. №1533/20 г. на ЛРС, с което на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на гр.д. 1651/20 г. на СГС. Изтъква се в основание на иска, че продавачите по договора Н.И.Ч. и Р.Г.Р. са предали на купувача владението върху всички недвижими имоти. По устна договорка между страните в процесния имот била оставена да живее В. Х. за 2-3 месеца.

Моли да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху двуетажната жилищна сграда, след като бъде установено, че ищецът –жалбоподател е собственик. С отговор №8860/26.11.2025 г. Х. е заявила, че искът е допустим, но неоснователен и е посочила, че Р.Р. имал затруднения в бизнеса и през 2010 година помолил, /тримата Р.Х., В.Х. и П. Х./ да бъде прехвърлен фиктивно имотът на трето лице от него , за да не се удовлетворят от него кредиторите му, без заплащане на цена по сделката и с последващо връщане на прехвърлителите с нов нот. Акт. Въз основа на тези факти Х. е направила възражение за нищожност на продажбата от 13.09.2010 г. , която е легитимирала праводателката на М.М. по сделката от 23.04.2021 г. Направено е и възражение за придобивна давност в имота, който Х. твърдяла, че е владяла през цялото време самостоятелно като собственик.

С протоколно определение от 16.02. 2026 г. ТРС е приел изменение на иска по чл. 214 от ГПК , който да се счита предявен по чл. 108 и за ½ ид. част от поземления имот и лятната кухня описани в основание на исковата молба .

По искова молба №2306/12.03.2026 г. по гр.д. 537/2026 г. на ТРС В. Х. е предявила против Н.И.Ч. и М. М. М. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с посочено правно основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на прехвърлителната сделка по н. акт №183/13.09.2010 г. и сделката по н.акт № 20/23.04.2021 г. Заявила е в основание на исковете, че се касае до привидност на първата сделка и прехвърляне от несобственик по втората. Поискала е с исковата молба да бъдат конституирани като необходими другари в процеса съсобствениците на имота и прехвърлители – Р. Р. и П. Р.. Към 05.05.2026 г. след служебна справка Тетевенски районен съд е констатирал, че исковата молба е изпратена на ответниците за становище. Следва при развитие на производството да се изясни от съда правен интерес и основание на иска по сделката от 23.04.2021 г. и участието на всички страни по сделката от 13.09.2010 г.

Ловешки окръжен съд приема, че предявеният иск по исковата молба с правно основание чл. 108 от ЗС е обусловен от изхода по правния спор по гр.д.

537/2026 г. на ТРС. Предвид обстоятелството, че правото на собственост върху имота от ищеца се обосновава с покупко-продажбата от Н.Ч. на 23.04.2021 г. и нейното качество на собственик на процесния имот по сделката от 13.09.2010 ., за развитието на настоящето производство е от значение от изхода на спора по гр.д. №537/2026 г. на ТРС. Касае се до идентичност на имотите и оспорване на вещното право на собственост на жалбоподателя, 2 като съдебното решение по гр.д. №537/2026 г. на ТРС ще рефлектира върху основателността на настоящата искова претенция.В такъв смисъл връзката между двете дела се осъзнава и от жалбоподателя, който навежда общите факти по двете дела. В хода на настоящето производство не могат да участват страните по сделката от 2010 г. и от 2021 г., тъй като няма предявени насрещни искове на това основание също се обуславя завеждането и значението на преюдициалния спор по гр.д. 357/2026 г. на ТРС. Следователно съдът приема, че са налице условията на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на производството.

При изложените съображения съдът намира, че атакуваното протоколно определение от 11.05.2026 г. по гр.д. 1332/2025 г. на ТРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно протоколно определение от 11.05.2026 г. по гр.д. 1332/2025 г. на ТРС за спиране на основание чл.

229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на гр.д. 357/2026 г. на ТРС.

Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3