Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26447 от 21.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54181/2025
Вид
Определение № 26447
Подписан
21.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26447 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110154181 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 168155/27.05.2026 г., подадена от ответника Алвис груп България ООД за изменение на постановеното по делото прекратително Определение № 16959/05.05.2026 г. в частта за разноските.

Молителят ответник Алвис груп България ООД счита, че на онсование чл. 78, ал. 4 ГПК следва да му бъдат присъдени сторените по прекратеното дело разноски в размер на 3000,00 евро за реално заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Брайтпат груп ЕООД подава отговор на молбата. Заема становище за недължимост на претендираните от ответника разноски, тъй като делото е прекратено преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание и не са извършени каквито и да е процесуални действия от ответника. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените действия и заплащаните в сходни хипотези. Навежда твърдения, че заплатената сума е в по-висок размер от цената на самия иск. Моли съда да отхвърли молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Искането е за допълване на прекратително определение, поради което съдът счита, че представяне на списък с разноски по чл. 80 ГПК не е 1 предпоставка за допустимост на молбата. Доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване от активно легитимирана страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

В конкретния случай производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, поради което ответникът на основание на чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски по делото предвид направеното в отговора на исковата молба искане в тази насока. Отговорността за разноски по делото в гражданския процес представлява своеобразна санкция за страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Разбира се следва да бъдат взети предвид евентуални причини за стореното оттегляне – напр. постигнато извънсъдебно споразумение чрез взаимни отстъпки между двете страни и/или изплащане в хода делото на търсените суми. Доколкото такова нито се твърди нито се установява в случая, следва да бъде реализиран правото на страната, в чиято полза е решено делото (в настоящия случай – прекратено).

За ответната страна липсва задължение да представя доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в открито заседание, доколкото според чл. 80 ГПК списъкът на разноските следва да бъде представен найкъсно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Поради изложеното не може да бъде вменено задължение на ответника да представи и документа за платеното адвокатско възнаграждение по-рано.

Според договора за правна помощ размерът на възнаграждението е уговорен по време на висящността на процеса /05.01.2026 г./, а самото плащане е извършено след прекратяване на делото и уведомяването на ответника /26.05.2026 г./ Поради изложеното съдът счита, че ищецът дължи сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в прекратеното производство.

Ищецът своевременно е противопоставил мотивирано възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за процесуално представителство, което съдът намира за основателно.

Заплатеният размер адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 1000,00 евро, който размер съответства на фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката и обстоятелството, че сумата е заплатена след узнаване за прекратителното определение.

Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, и формираната съдебна практика на ВКС, при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

2

Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл. 101 ДФЕС. Следователно в случая не може да се определи следващия се размер на адвокатското възнаграждение съгласно посочената Наредба. Посочените в нея размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Следователно за да определи точния размер на справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение, следва да бъдат съобразени релевантните съгласно чл. 36, ал.

2 ЗАдв. критерии /без да се взема предвид препращането към посочената Наредба/.

В настоящия случай делото не е без фактическа и правна сложност, предвид естеството на търговския спор, броя и цената на предявените искове в защита на различни интереси. Следва да бъде съобразен обемът на осъществената работа от пълномощника на ответната страна в защита на интересите и – подаване на отговор, в който отговор е изразено мотивирано становище по оплакванията, относними към предмета на делото.

С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката действия и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намира, че справедливата парична оценка на предоставената безплатна адвокатска услуга в производството възлиза на определения размер 1000,00 евро. Съдът не дължи допълнителна индивидуализация на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо всеки елемент от приноса на процесуалния представител.

По гореизложените мотиви, молбата за изменение на определението в частта за разноските е частично основателна.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба вх. №

168155/27.05.2026 г., подадена от ответника Алвис груп България ООД Определение № 16959/05.05.2026 г. постановено по гр.д. № 54181/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ДОПЪЛВА същото, както следва:

ОСЪЖДА Брайтпат груп ЕООД, ЕИК 207965112 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул. Сливница № 245А, ет. 2, Офис 202 ДА ЗАПЛАТИ на Алвис груп България ООД, ЕИК 206276185 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 107, ет. 3, офис № 8 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 3

1000,00 евро – разноски в производството пред СРС.

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 248 ГПК вх. № 168155/27.05.2026 г., подадена от ответника Алвис груп България ООД за изменение на Определение № 16959/05.05.2026 г. постановено по гр.д. № 54181/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4