Решение № 3638 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3638 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330103429 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Ц. Т. Т. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ********* от 05.06.2019г., както и било подписано споразумение допълнителни услуги, за които било договорено допълнително възнаграждение в размер на 3712.80 лв., платимо на вноски от по 154.70 лв. месечно. Посочени са в исковата молба параметрите по договора за кредит, като е отразено, че кредитът е изцяло погасен от ищцата, с една вноска от 3372.55 лв. на 24.06.2019г., като бил погасен предсрочно. Счита, че е надплатила сумата от 372.55 лв., тъй като договорът за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на ЗПК. Нарушени били изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочен бил лихвен процент по заема, както и лихвен процент на ден, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасяли към ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи на потребителя, доколкото в погасителната вноска било включено и изплащане на задължение по споразумение за допълнителни услуги. Била нарушена и т.10.

Освен това така, както било формулирани допълнителните услуги, същите се явяват безпредметни. При положение, че споразумението се подписвало не по-рано от датата на подписване на самия договор, приоритетното разглеждане на договора за кредит било напълно безсмислено, защото той вече бил разгледан и подписан. Възможностите по т.2-4 не зависели от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните за разсрочване на задълженията и за промяна падежа на вноските. А т.5 касаела преференции по евентуално 1 ползване на последващ потребителски кредит. Освен това ползата от тези допълнителни услуги не била съизмерима с възнаграждението. Налице било противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това тези възнаграждения следвало да бъдат включени в ГПР, като в противен случай се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги представлявало скрита възнаградителна лихва, която не била включена в ГЛП, нито в ГПР. Поради това се съдържа позоваване на чл.23 ЗПК и е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 372.55 лв., като платена без основание, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между страните. В договора бил уговорен фиксиран лихвен процент, поради което достатъчно било неговото посочване, което било сторено. Посочено било какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формирали общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор нямало. Безспорно от условията по договора и ОУ можело да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП, като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 от ЗПК. Така били изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Освен това изборът за закупуване на допълнителни услуги бил изцяло на клиента, като това не било задължително условие за сключване на договора. Ищцата била много добре запозната с възможностите, които предоставяли допълнителните услуги. Не се оспорва размерът на предявения иск, но ответното дружество счита иска за неоснователен. Кредитът бил усвоен на дата 05.06.2019г., погасен предсрочно по молба на ищцата, като общо платената сума по кредита била в размер на 3380.53 лв., с която били погасени посочените в отговора суми. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.06.2019г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита –3000 лв.; срок на кредита 24 месеца, размер на вноска по кредита – 179.89 лв., ГПР – 44.99 % и ГЛП – 38.30 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 4317.28 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 3712.80 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга. Общото задължение по договора е 8030.08 лв. Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в който са отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е 05.06.2021г.

2

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищцата има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В противен случай договорът за потребителски кредит е недействителен, като недействителността има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуга. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен пакет услуги" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Самият кредитор изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителен пакет услуги.". Поради това съдът намира, че вземането за допълнителен пакет услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Както се посочи, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителен пакет 3 услуги. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая заемната сума по договора за кредит възлиза на 3000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателят е над два пъти по-голяма – 8030.08 лева. Поради това съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Не се спори от ответната страна, че заплатената по договора сума е 3380.53 лв. По изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК плащанията по договора, над заемната сума, са недължимо платени и подлежат на връщане. Доколкото искът е предявен за сумата от 372.55 лв., ще се уважи в посочения размер.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на адв.К. Р. ще се присъди сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Ц. Т. Т., ЕГН ********** от ********* сумата от 372.55 лева /триста седемдесет и два лева и 55 ст./, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Ц. Т. Т., ЕГН ********** от ********* сумата от 50 лв. /петдесет лева/ лева направени по делото 4 разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв.К. Р. от АК Пловдив, *********, партер, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 /четиристотин лева/ лева адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 24 от 27 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbe8cd8c-6425-483e-bcc1-6c5eb2ed9ad7