Решение № 620 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502465 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2615/08.06.2023г. по гр.д.№12485/2021г. по описа на РСПловдив,I гр.с-в в частта,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.394 от КЗ,вр. с чл.427,ал1 от КЗ за заплащане на сумата 14437,50 евро, представляващо сбор от дължимо обезщетение по застрахователни полици №*** за застрахователен пакет „Медикасист“ и застрахователна полица №*** за застраховка „Живот“,като недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и исковата претенция да се отхвърли изцяло като сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.

Въззиваемата страна в подадения отговор на въззивната жалба счита жалбата за неоснователна,а първоинстанционното решение за правилно и моли същото да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:

Ищецът сочи да е в застрахователно правоотношение с ответника,като е сключил със същия договор за застраховка „Медикасист“ на 05.05.2018г. с дата на валидност до 05.05.2028г. с полица №*** и на 09.06.2018г. е сключил договор за застраховка „Живот“ с дата на валидност до 09.06.2058г.През посочения период на валидност на застраховките,същите предвиждат обезщетения за настъпило застрахователно събитие,посочено в договорите.Видно от представените писмени доказателства на 16.08.2018г. ищецът бил приет по спешност в Урологично отделение на МБАЛ „***“-гр.П. с 1 оплакване от болки в дясната лумбална област придружени с микциозни и дизурични смущения и диагноза „***“.След извършени изследвания била е приложена хирургическа интервенция за отстраняване на камъка в бъбрека.На 21.08.2018г. същия бил изписан от болничното заведение.Били му извършени два контролни прегледа на 28.08.2018г. и на 04.09.2018г.

На 25.01.2019г. ищецът бил приет отново в МБАЛ „***“-гр.П. с диагноза „***“,като след извършени изследвания на кръв и урина се наложила хирургическа интервенция за ексцизия/премахване/ на *** с монтиране на мазеви тампон и е била направена превръзка.На 30.01.2019г. бил изписан от болницата,като са му направени два контролни прегледа на 08.02.2019г. и 22.02.2019г.

В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от която става ясно,че по договора за застраховка „Медикасист“ обезщетението за хоспитализация е в размер на 3975 евро за периода 16.08.2018г.-21.08.2018г. и в размер на 3037,50 евро за периода 25.01.2019г.-30.01.2019г.,а по договора за застраховка „Живот“ обезщетението възлиза на 4650 евро за периода 16.08.2018г.-21.08.2018г. и в размер на 2775 евро за периода 25.01.2019г.-30.01.2019г.,или общата сума на обезщетението е в размер на 14437,50 евро.

В първоинстанционния съд са били назначени и СМЕ,от заключението на които става ясно,че няма налице причинно-следствена връзка между заболяването на ищеца,по отношение на което е приложена хирургическата интервенция „***“ и диагнозата,която му е била поставена през 2010г. „***“ и „***Такава експертиза е била назначена и в настоящата инстанция,като заключението на в.л. също е категорично,че липсва причинно-следствена връзка между диагнозата от 2010г. и тази от 2018г.,за която е приложена хирургическата интервенция и премахването на камъка в бъбрека.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че така постановеното решение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следното:

От събраните по делото доказателства се установява,че съобразно сключените договори за застраховка „Медикасист“ и „Живот“ между застрахователя и застрахования са настъпили застрахователните събития,предвидени в договорите,поради което жалбоподателя дължи обезщетенията за тези настъпили събития.Твърденията на жалбоподателя,че в декларацията,която е била попълнена от застрахования,са посочени неверни данни,не може да се приеме за вярно,тъй като всички медицински експертизи сочат на липса на причинно-следствена връзка между посочените диагнози от 2010г. и 2018г.Следователно обезщетенията са дължими от застрахователя ведно с лихвата,посочена от датата на забавата.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива са направени за адвокатско възнаграждение,видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК в размер на 2908лв,поради което следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2615/08.06.2023г. по гр.д.№12485/2021г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

ОСЪЖДА ЗК „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ

КЪМПАНИ“,дружество с ограничена отговорност,регистрирано в Република Ирландия,номер на регистрация 415123,чрез клона му в България „МЕТЛАЙФ ЮРЪП д.а.к.клон България“ с ЕИК-203328716 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“България“ №51Б да заплати на И. Е. М. с ЕГН-********** от гр.*** със съдебен адрес:гр.*** чрез адв.П. К. направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2908лв./две хиляди деветстотин и осем лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не окончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3