Решение № 4270 от 16.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4270 гр. Пловдив, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330107899 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Ю.

С. Б., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 381.42 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 23.10.2021 г. до 22.12.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление в *** и сумата от 9.66 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.12.2021 г. до 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е ползвател на електроснабден имот, находящ се в ***. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4352/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият 1 процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 14.08.2022 г./л.19/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 26.10.2022 г.

/л.25/.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 7 5 лева – платена държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 175 лева.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. С. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 381.42 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 23.10.2021 г. до 22.12.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление в *** и сумата от 9.66 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.12.2021 г. до 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА Ю. С. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 175 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на 2

ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Ч.гр.д. № 4352/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд да се върне на състава, поради отпадане на необходимостта от същото, като се изпрати и заверен препис от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/П/_____________

3