Решение № 1756 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100506475 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20211304 от 30.09.2020 г. по гр.д. № 80964/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20072532 от 19.03.2021 г.

Софийски районен съд, 171 състав: Признал за установено по предявения от В. Д. М., ЕГН **********, срещу „С.В.” АД, ЕИК ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 3 882.65 лева, представляваща неизплатени услуги за водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води, за които са издадени фактури за периода от 18.09.2014 г. до 21.12.2018 г., за имот: апартамент 12, находящ се в гр. София, ул. „****, с кл. № 1001017917, като отхвърлил този иск за разликата над 3 882.65 лева до пълния предявен размер от 4 853.06 лева, ведно с мораторната лихва върху нея; Осъдил „С.В.” АД, ЕИК ****, да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 82 ЗЗД сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на В и К услуги за имот: апартамент 12, находящ се в гр. София, ул. „****, с кл. № 1001017917, ведно със законната лихва, считано 1 от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърлил този иск за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 5 001 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 809.24 лева; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част в размер на 181.50 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.” АД, който го обжалва в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не било налице неправилно удостоверяване на броя ползватели от страна на дружеството. От свидетелските показания се установило, че в определен период от време имотът действително бил обитаван от 4 души, както било отразено и по партидата на ищеца в базата данни на дружеството. До изтичане на срока, посочен в УП № 1000186632/02.12.2013 г. за извършване на метрологична проверка, ремонт или подмяна на индивидуалния водомер в имота на ищеца, количеството предоставяни за този имот услуги било определяно въз основа на показанията на водомер, в срок на метрологична проверка. Поради неизпълнение на предписанието от ищеца, ВиК операторът започнал определянето на месечното количество изразходвана вода на база данните, отразени по партидата му – 4 обитатели. За дружеството не било налице договорно задължение да регистрира различен от известния му брой обитатели, тъй като съгласно чл. 39 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и съгласно чл. 23, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В.“ АД, действали от 01.09.2006 г. до 27.08.2016 г., и чл. 25, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В.“ АД, в сила от 28.08.2016 г., за да бъде отразен брой обитатели, различен от вече заявения, на ВиК оператора следвало да бъдат предоставени заверени от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице 2 данни за броя обитатели. Не можел да бъде споделен и изводът на съда, че дружеството – ответник не е взело предвид известие от ищеца от 18.02.2016 г., че жилището няма да бъде обитавано и желае да бъде преустановено подаването на вода. Редът за предприемане на такова действие от страна на ВиК оператора бил предмет на уреждане в чл. 40 от действалите към 18.02.2016 г. ОУ от 2006 г. Не били налице доказателства ищецът да е заявил извършване на посочената в разпоредбата процедура – да е подал мотивирано заявление с искане за пломбиране на спирателния кран преди водомера за период, посочен в заявлението, с подадени в същото показания. Освен това и при наличие на заявление, отговарящо на ОУ, преценката дали водоподаването да бъде преустановено била в оперативната самостоятелност на ВиК оператора. Ищецът не доказал и да е претърпял неимуществени вреди.

За доказване на същите били ангажирани единствено свидетелски показания на майката на ищеца, които съдът следвало да прецени при условията на чл.

172 ГПК. От тези показания се установил неоспорвания от ответника факт, че срещу ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, действията по връчването на която причинили притеснение. Искането за издаване на заповед за изпълнение било упражняване на процесуално право и не можело да бъде приравнено на неизпълнение на договорно задължение.

Така показанията не доказвали каквото и да било отражение върху физическото и психическото здраве на ищеца в резултат поведението на ответника. Районният съд не взел предвид и обстоятелството, че ищецът действително имал задължения към дружеството – ответник за спорния период, т.е. претенцията към него, вкл. заповедното производство, не били без основание, независимо че окончателният размер бил редуциран. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло осъдителния иск, евентуално – да намали размера на обезщетението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна В. Д. М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

3

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба, и след изменение по реда на чл. 214 ГПК, първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 4 853.06 лв., начислена за периода 18.09.2014 – 21.12.2018 г. по партида с кл.

№ 1001017917 при твърдения, че сумата е неправилно начислена на база 4 обитатели, без да отчита реалното количество съгласно индивидуалния водомер, и въпреки подадени от ищеца уведомления и жалби, че в имота не живеят 4 души, а само един и то спорадично;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 2010 г. – 2018 г., изразяващи се в гняв, разочарование и тревога от поведението на ответника – търговец, който в нарушение на задължението му по ОУ на договора не вземал отношение по подадените от ищеца възражения, продължавал да начислява незаконосъобразно сумите за имота му, изпращал покани, с които го заплашвал, че ако не плати претендираните суми ще бъде предаден на съд; От недобросъвестното поведение на ответника ищецът изпитвал тревога и притеснение, че може да претърпи вреди, като бъде посегнато на имуществото му. Претендирал е и законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 27.12.2018 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е признал частично отрицателния установителен иск, като твърди, че за период до 16.01.2019 г. ищецът дължи сумата 1 153.65 лв. – главница. За останалата част е оспорил иска при твърдения, че количеството услуги за имота било начислявано на база, съобразно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4, тъй като при проверка на 02.12.2013 г. проверител на дружеството констатирал, че 4 измервателният уред е без пластмасова пломба на холендера и водомерът подлежи на метрологична проверка. Тъй като в дадения му с уведомление от 02.12.2013 г. 90 – дневен срок ищецът не извършил метрологична проверка, ремонт или подмяна и пломбиране на същия, от 10.03.2014 г. разходът за вода на имота му се определял на база брой обитатели за нетоплофицирано жилище. Иска за неимуществени вреди е оспорен с възражение, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не съставлява неизпълнение на договорно задължение, а упражняване на субективно право, като достатъчно за добросъвестното му упражняване било съзнанието, че вземането съществува.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частта, с която по предявения иск с правно основание чл. 82 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до плащането. Предвид извода за валидност, в останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.

С оглед непреклудираните доводи в жалбата, въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част по следните съображения:

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да

5 причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.

Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

В случая между страните не е спорно, че ищецът, като собственик на водоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „****, кл. № 1001017917, е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ, обн. ДВ бр.

18/25.02.2005 г.) и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.). Налице е валидно облигационно правоотношение между страните, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ, договорът за предоставяне на В и К услуги е сключен при общи условия, одобрени от КЕВР. Действащите понастоящем ОУ на договора, в сила от 28.08.2016 г., са общодостъпни на сайта на дружеството въззивник. Такъв достъп не е налице по отношение на ОУ от 2006 г., действали в част от процесния период, нито такива са представени по делото.