Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 176 от 10.12.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 3794/2025
Вид
Присъда № 176
Подписан
10.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №176/10.12.2025 година по НОХД № 3794/2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №3388-216/2023г. по описа на Пето РУ при

ОДМВР-Бургас, пр. вх. № 5697/2023г., пор. № 1206/2023г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Р. С. Ц., ЕГН **********, роден на *******, за това че:

I. в периода от 21.03.2023 г. до 23.06.2023 г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, възбудил заблуждение у три различни лица - С. Т. Ш., ЕГН **********, Д. А. Г., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********, че ще достави електроуреди на изгодна цена, че ще заплати обявени за продажба вещи, както и че ще замени една вещ за друга, с което им причинил имотна вреда в общ размер - 1990,00 лв. /хиляда деветстотин и деветдесет лева/, както следва:

1. На 21.03.2023г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. Т. Ш., ЕГН **********, че ще му достави електроуреди на изгодна цена - два телевизора, микровълнова фурна и пералня, с което му причинил имотна вреда в размер на 290,00 /двеста и деветдесет/ лева;

2. На 16.04.2023г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. А. Г., ЕГН **********, че ще закупи за сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, обявените от последния вещи за продажба - 1 бр. ръчен часовник марка Frederique Constant, модел Classics Index Automatic FC303BN5B6B и 1 бр. ръчен часовник - марка Certina, модел с024.447.11.05.01, с което му причинил имотна вреда в общ размер на 1300,00 /хиляда и триста/ лева;

3. На 23.06.2023г. в гр. Бургас, възбудил заблуждение у П.Г.П., ЕГН **********, че ще направи замяна на притежавания от последния 1 бр. ръчен часовник - марка Huawei Watch GT3 Pro, с друг часовник - марка Samsung, с което му причинил имотна вреда в размер на 400.0 /четиристотин/ лева – престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

II. в периода от 17.05.2023г. до 23.06.2023г. в гр. Бургас, в условията на съвкупност с престъплението по т.I, в условията на опасен рецидив, както и в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - часовници, на обща стойност – 4970,00 /четири хиляди деветстотин и седемдесет/ лева от владението на И. Я. Г., ЕГН ********** и Х.М. О., ЕГН **********, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1. На 17.05.2023г., в гр. Бургас, отнел чужди движими вещи - 21 бр. часовници, както следва: 1 бр. ръчен часовник - марка Olma, на стойност – 120,00 /сто и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Seiko, на стойност - 120,00 лв. /сто и двадесет/ лева;

1 бр. ръчен часовник, „швейцарски часовник“, с неустановена марка, на стойност 300,00 /триста/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Zenith automatic, на стойност – 1200,00 /хиляда и двеста/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Atlantic, на стойност 220,00 /двеста и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Orient, на стойност 280,00 /двеста и осемдесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка „Восток амфибия“, на стойност - 120,00 /сто и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка ZentRa, на стойност - 400,00 /четиристотин/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Glashutte 1 spezimatic, на стойност - 400,00 /четиристотин/ лева; 1 бр. ръчен часовник – марка Candino, на стойност - 220,00 /двеста и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник марка Atlantic worldmeister, ka стойност - 120,00 /сто и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник – марка Kings, на стойност - 120,00 /сто и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часойнйк - марка Агсо, на стойност - 120,00 /сто и двадесет/ лева; 1 бр. часовник марка Continental, на стойност – 60,00 /шестдесет/ лева; 1 бр. джобен часовник - марка „Зенит“, на стойност - 60,00 /шестдесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка „Атлантик“, на стойност - 60,00 /шестдесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Glashutte, на стойност - 60,00 /шестдесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Provita, на стойност - 50,00 /петдесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Seiko, на Стойност - 120,00 /сто и двадесет/ лева; 1 бр. ръчен часовник - марка Prima, на стойност - 60,00 /шестдесет/ лева и 1 бр. ръчен часовник - марка Prittia, на стойност - 60,00 /шестдесет/ лева, на обща стойност от - 4 270,00 /четири хиляди двеста и седемдесет/ лева, от владението на И. Я. Г., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

2. На 23.06.2023 г., в гр. Бургас, отнел чужда движима вещ - 1 бр. ръчен часовник - марка Casio, модел G-SHOCK, модел GMW-B5000RD- 4ER, на стойност 700,00 лв. от владението на Х.М. О., ЕГН **********, без негово Съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.„а“ и б.,,б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

III. на 23.06.2023г., в търговско помещение на „Заложна къща - Славей“ ЕООД, ЕИК 102636133, находящо се на адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 133, в условията на съвкупност с престъпленията по т. I и т. II, потвърдил неистина, а именно, че е собственик на дадена в залог движима вещ - часовник Huawei Watch GT3 Pro, която е придобил чрез покупко-продажба, в частен документ - Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на МС /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009г./, в сила от 27.02.2009 г., издадено въз основа на ал. 2 на параграф 23 от ПЗР на Валутния закон към Заложен билет № 15638/23.06.2023г., като е бил специално задължен да удостовери истината и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, а именно основанието за придобиване на собствеността на заложената вещ пред Д. С. Л., ЕГН ********** - управител на „Заложна къща - Славей“ ЕООД, ЕИК, във връзка със сключен договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет № 15638/23.06.2023г. престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години.

Защитникът на подсъдимия - адв. К. – БАК, посочва, че извършването на деянието от страна на подзащитния й е доказано по несъмнен начин, като моли на 2 подзащитния й да се определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години, и 8 месеца.

Подсъдимият признава вината си, като моли съдът да му определи справедливо наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. С. Ц. е роден на ******, българин, български гражданин, с адрес в *******, с **** понастоящем търпи наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, осъждан, с ЕГН: **********.

С определение на СРС по ЧНД 19342/2014г., на осъдения Р. С. Ц. по НОХД № 4050/2012 г. на СГС, НОХД № 17351/2010 г. на СРС, по НХОД № 758/2013 г. на СГС, по НОХД № 8673/2012 г. по описа на СРС, по НОХД № 11808/2012 г. на СРС, по НОХД № 5874/2014 г. на СГС, по НОХД № 1911/2013 г. на СРС и по НОХД № 5121/2013 г. по описа на СРС, е било наложено едно общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години. На основание чл. 24 от НК, със същото определение, СРС е увеличил общото най-тежко наказание с шест месеца при строг режим на изтърпяване на определеното наказание. Наказанието е било изтърпяно на 07.10.2018г.

С определение № 260011/2021 г. на Районен съд - Бургас по ЧНД 5201/2020 г., на осъдения Р. С. Ц., на осн. чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, му е било наложено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 5802/2019 г. на БРС и по НОХД № 1344/2020 г. по описа на БРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години. На основание чл.24 от НК, със същото определение, БРС е увеличил общото най - тежко наказание с 4 месеца, при строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 01.03.2023г.

Пострадалият С. Т. Ш. стопанисвал апартамент, собственост на сина му, находят се на адрес: гр. Бургас, *****. Една от стаите в жилището била обитавана от наемател свидетеля А. Г. М..

На 20.03.2023г., С. Ш. отдал другата стая от горепосоченото жилище под наем на свидетеля А. В. Ф.. Двамата сключили съответния договор, като наемателят заплатил наемната цена за първия месец, както и поискания от Ш. депозит, в общ размер от 560,00 лв. По време на срещата между Ш. и Ф., последният е бил придружаван от подсъдимия Ц., като същият се представил пред пострадалия като роднина на Ф., което не отговаряло на истината.

Късно вечерта на 20.03.2023г. срещу 21.03.2023г., в горепосоченото жилище възникнал скандал между свидетеля Ф. и приятелката му, с оглед на което свидетелят М. се принудил да подаде сигнал на ЕЕН 112 и да съобщи за случилото се. На място пристигнали полицейски служители, както и свидетелят Ш.. Последните не установили свидетеля Ф., поради което пострадалият му се обадил и го повикал да се върне. Разбрали се, наемателят да остане и да пренощува в горепосоченото жилище, след което да си потърси къде да отседне.

На 21.03.2023 г., подсъдимият се свързал със свидетеля Ш. и му съобщил, че е намерил нова квартира на Ф., но е поискал да се срещне с пострадалия, за да може последният да върне част от предплатената сума за наем и депозит, т.к. следвало с тази 3 сума да заплати наема на новото жилище. Пострадалият въобще не се усъмнил в думите на обвиняемия, доколкото през цялото време мислел, че двамата със свидетеля Ф. са роднини.

Още на същата дата - 21.03.2023г., свидетелят Ш. и подсъдимият Ц. се видели пред входа на жилищната кооперация, находяща се на горепосочения адрес - гр.

Бургас, ***, като подсъдимият върнал на пострадалия ключовете за жилището и екземпляра на свидетеля Ф. от договора за наем. Същевременно свидетеля Ш. върнал парична сума в размер на 480.00 лв. на подсъдимия, тъй като си удържал 80.00 лв. за две нощувки.

Малко по-късно на същата дата - 21.03.2023г., подсъдимият Ц. отново се свързал по телефона с пострадалия Ш. и му предложил да му осигури два малки телевизора, микровълнова фурна и пералня, срещу сумата от около 300.00 лв. Пострадалият се съгласил и двамата се разбрали да се видят пред дома на последния, находящ се на адрес гр. Бургас, ****, което действително сторили. Ш. предоставил на подсъдимия сумата от 290.00 лв. за гореизброените електроуреди, а последният от своя страна му обещал, че ще му ги достави до края на деня.

Вечерта, около 20:00 ч., подсъдимият Ц. се свързал с пострадалия и му заявил, че е натоварил електроуредите в микробус и предстои да му ги достави, като дори го предупредил да намери друг човек, който да помогне с качването им до адреса на пострадалия. Свидетелят Ш. слязъл пред жилищната кооперация, в очакване на доставката, но подсъдимият Ц. така и не дошъл. След това двамата се чули още няколко пъти, като подсъдимият всеки път измислял различни причини, които са го възпрепятствали да достави поръчаните от Ш. артикули, което така и не се случило.

На 24.03.2023г., в разговор по телефона, подсъдимият Ц. признал, че няма да изпълни поетия към Ш. ангажимент и обещал, че ще му върне парите, което също не сторил, измисляйки си различни оправдания за това. Пострадалият Ш. подал сигнал до органите на МВР и съобщил, че е бил измамен от подсъдимия, след което последният вече въобще не отговарял на обажданията му.