Решение № 183 от 23.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Велико Търново , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000120 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260002/08.01.2021 год., постановено по т. д. № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе, допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 260023/22.02.2021 год., постановено по т. д. № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе е отхвърлен като неоснователен предявения от И.С. Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) срещу Кредитноспестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), чрез законния й представител управителя Ю. Г. Д., СТ. Г. АТ., ЕГН *********** от гр. Русе и К. ХР. Г., ЕГН *********** от гр. Русе иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № 63, том II, рег. № 5372, дело № 205/05.05.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК София, с район на действие Русенски районен съд, вписан в СВ - Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том 12, дело № 2407, с която първият ответник Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) е прехвърлил на втория ответник СТ. Г. АТ., ЕГН *********** по 1 време на брака му с третия ответник К. ХР. Г., ЕГН ***********, правото на собственост върху гараж № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение гараж в сграда, брой нива 1, с площ 17.25 кв.м., с прилежащи части: съответните идеални части от ОЧС, при граници: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта - *** и ***. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от И.С. Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) срещу Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), чрез законния й представител - управителя Ю. Г. Д., СТ. Г. АТ., ЕГН *********** от гр. Русе и К. ХР. Г., ЕГН *********** от гр. Русе евентуален иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на сделка, обективирана в нотариален акт № 63, том II, рег. № 5372, дело № 205/05.05.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК София, с район на действие Русенски районен съд, вписан в СВ - Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том 12, дело № 2407, с която първият ответник Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) е прехвърлил на втория ответник СТ. Г. АТ., ЕГН *********** по време на брака му с третия ответник К.

ХР. Г., ЕГН ***********, правото на собственост върху гараж № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение гараж в сграда, брой нива 1, с площ 17.25 кв.м, с прилежащи части: съответните идеални части от ОЧС, при граници: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта - *** и

***. С решението е отхвърлен предявения от И.С. Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) против Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“, гр.

Русе (н.), СТ. Г. АТ., ЕГН *********** от гр. Русе и К. ХР. Г., ЕГН *********** от гр. Русе иск по чл. 108 от ЗС във вр. чл. 648 от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността в производството по т. д. № 132/2018 г. по описа на Русенски окръжен съд на недвижим имот, предмет на сделка, обективирана в нотариален акт № 63, том II, рег. № 5372, дело № 205 от 05.05.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК, с район на действие РРС, вписан в СВ Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том 12, дело № 2407, а именно: гараж № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение гараж в сграда, брой нива 1, с площ 17,25 кв.м, с прилежащи части: съответните идеални части от ОЧС, при граници: на същия етаж -***, под обекта - няма, над обекта *** и *** като неоснователен. С решението е осъдена Кредитноспестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), чрез синдика И.С. Т., ЕГН ********** да заплати от масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд - Русе сумата 125.98 лв., представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ. Осъдена е Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), чрез синдика И.С. Т., ЕГН ********** да заплати от масата 2 на несъстоятелността на СТ. Г. АТ., ЕГН *********** от гр. Русе, ******** сумата 750 лв. разноски на основание чл. 620, ал. 7 от ТЗ и чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от И.С. Т., ЕГН **********, в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), ЕИК 827103192, съд. адрес: гр. Русе, *********, чрез адв. Д.Р. от АК – Русе против Решение № 260002/08.01.2021 г., постановено по т. д. № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе, допълнено с Решение № 260023/22.02.2021 г., постановено по т. д. № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за липса на увреждащ характер на атакуваната разпоредителна сделка. Излага се, че Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) е прехвърлила свой недвижим имот при условията на даване вместо изпълнение на основание чл. 65 от ЗЗД с цел погасяване на вземане на приобретателя към прехвърлителя и действително като резултат от сделката пасивът на бъдещата конкурсна маса е намалял, но същевременно в патримониума на й не е постъпила насрещна парична или имуществена престация, като се прави изводът че разпоредителната сделка има увреждащ характер в контекста на откритото производство по несъстоятелност за Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.). Изложени са подробни съображения за разграничението на исковете по чл. 646 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ. Твърди се, че в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ нееквивалентността на престациите е възможен, но не и необходим, задължителен елемент от фактическия състав, като увреждане по смисъла на тази норма можело да е налице и при еквивалентност на престациите, когато недействителната сделка обективно затруднява удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Твърди се, че свързаността между страните по увреждащата сделка е водещ елемент от фактическия състав по чл. 647, ал. 1, т 6 от ТЗ като свързаността обуславяла увреждането. Твърди се, че за основателността на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ в случая било без значение дали Г. е знаела, че прехвърлянето на недвижимия имот има увреждащо действие спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Законодателят отдава предпочитание на правата и интересите на кредиторите, като главното съображение за това е именно свързаността между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент. Увреждащата сделка или действие със свързано лице косвено проявявала и преферентен ефект по смисъла на чл. 646 от ТЗ – в перспектива нарушавала нормативно установения дистрибутивен механизъм по чл. 722 от Търговския закон. След предявяване и приемане на вземанията си А. би участвал в разпределението на сумата, получена от осребряването на имота, съответно на размера на своите вземания в конкуренция с останалите кредитори. Излага се, че погасеният с атакуваната сделка пасив на несъстоятелния длъжник би имал значение единствено до размера на квотата на член-кооператора. Увеличаването на пасива на масата на несъстоятелността след евентуалното възстановяване на погасените вземания на членкооператора на основание чл. 648 от ТЗ би било само формално. Изчерпването на 3 конкурсната маса и прекратяването на производството по несъстоятелност щяло да има за последица погасяването на всички неудовлетворени предявени и приети вземания (чл. 739, ал. 2 от ТЗ). Кредиторите с възстановени вземания понасяли редом с другите хирографарни кредитори риска от фалита на длъжника. Твърди се, че при признаване основателността на исковете от страна на ответниците щяло да има по-голяма вероятност те да се включат сравнително навреме в разпределението на осребреното имущество от масата на несъстоятелността. Твърди се, че константната си практика ВКС на РБ приемал, че при предявен отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД увреждане е налице със самия факт на имущественото разпореждане, извършено от длъжника. Цитирана е съдебна практика. Жалбоподателят счита, че за фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е от значение не свързаността между член-кооператорите, а тази между член-кооператора – приобретател по атакуваната разпоредителна сделка, и кооперацията – прехвърлител на имущественото благо. За обосноваване на тази свързаност е достатъчно позоваване на § 1, ал. 2 от ДР от ТЗ. Излага се, че предявеният от иск е по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а не по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. В този случай релевантните елементи от фактическия състав били увреждането (обективен елемент) и знанието за увреждането (субективен елемент) и не било необходимо да има предварително съгласуване на волите на страните, насочено към причиняване на увреждането. Излага се още, че съгласно чл. 649, ал. 4 от ТЗ оборимата презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се прилага и при свързаност на контрагента с несъстоятелния длъжник. Твърди се, че А. като член-кооператор към момента на атакуваната разпоредителна сделка е знаел за нейния увреждащ характер. При невъзприемане на тезата за наличие на свързаност, съответно неприлагане на презумпцията по чл. 649, ал. 4 от ТЗ, във връзка с чл. 135, ал. 2 от ЗЗЗД, се изтъкват аргументи за доказаност по несъмнен начин пред първостепенния съд, че ответникът е знаел за увреждащия характер на прехвърлителната сделка. Излага се, именно опасността от фалит на „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) била мотивирала малка част от член-кооператорите (в това число и ответника) да потърсят възстановяване на вложените парични средства по заобиколен начин – чрез получаване на недвижими имоти от патримониума на несъстоятелния длъжник с ясното съзнание, че по този начин затрудняват непоправимо възможността на мнозинството от кредиторите на несъстоятелния длъжник да получат удовлетворение на своите вземания. Твърди се, че не било логично житейски А. да не е знаел, че активите на кооперацията са недостатъчни за пълно издължаване към всички член-кооператори.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен конститутивният иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, при условията на евентуалност – да се уважи отменителният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а при уважаване на някой от двата основни иска да бъде уважен и обусловеният иск по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 649, ал. 2 от ТЗ. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Кредитноспестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), ЕИК 827103192, представлявана от 4

Ю. Г. Д. - председател, чрез адв. Филип Матев от АК – Русе. В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.