Решение № 1022 от 20.05.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1070/2020
- Вид
- Решение № 1022
- Подписан
- 20.05.2021
- В сила
- 18.11.2021
- Състав
- ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.108 ал.1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.10 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.120 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40 и сл. · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4 ал.1 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4,т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.63 ал.3 изр. второ · Кодекс на труда
- чл.63 ал.4 · Кодекс на труда
- чл.67 ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.74 · Кодекс на труда
- чл.74 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.74 ал.5 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1022 Година 2021,
20.05. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на 24.02.2021 година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1070 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба на Сдружение „Национална камара за мода на България“/НКМБ/ с посочен адрес гр.Пловдив, кв.“Капана“, ул.“Братя Пулиеви“№3, ет.2, офис 2, чрез юриск.Б., срещу Решение №2153-15-103/23.04.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата на сдружението срещу Задължителни предписания/ЗП/ №ЗД-1-15-00710054/27.01.2020г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение и задължителните предписания са потвърдени.
Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище.
Ответникът по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юриск.В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със ЗП
№ЗД-1-15-00710054/27.01.2020г. на основание чл.108 ал.1, т.3 КСО и чл.37 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е разпоредено на Сдружение „НКМБ“ в качеството му на осигурител да заличи информация по чл.5 ал.4 КСО с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за К.В.С. за периода от 01.01.2017г. до 07.01.2019г. с код за вид осигурен „01“ „За работници и служители, осигурени на основание чл.4 ал.1 т.1 КСО…“ при 8 часа дневно работно време. Даден е срок за изпълнение от 14 работни дни, считано от получаване на предписанието с указание, че данните следва да се заличат по реда на Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, обн. ДВ, бр.1 от 2006г. Посочено е, че предписанията се издават съгласно писмо-отговор с вх.№1006-15-107#9/21.01.2020г. за извършена проверка от контролните органи на ТД на НАП-Пловдив, при която е констатирана липса на доказателства, потвърждаващи изпълняването на длъжността „изпълнителен директор“ от лицето К.В.С..
Задължителните предписания са обжалвани от Сдружението пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение №2153-15-103/ 23.04.2020г. ги е потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел от фактическа и правна страна следното:
В ТП на
НОИ-Пловдив е извършена проверка по разходите на ДОО от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив на Сдружение „НКМБ“ относно достоверността на информация по чл.5 ал.4 КСО, подадена в Регистъра на осигурените лица/РОЛ/ за лицето К.В.С. за период от м.януари 2017г. до м.12.2018г., която е приключила с Констативен протокол/КП/ №КП-5-15-00576807/ 10.06.2019г. Установено е, че за С. е регистриран Трудов договор №90/ 08.01.2016г. на основание чл.67 ал.1, т.1 КТ на длъжност „изпълнителен директор“ за 8 часа пълно работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лева, като към момента на проверката не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В Регистър на трудови договори е декларирано прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, считано от 08.01.2019г. В РОЛ за С. са подадени данни по чл.5 ал.4,т.1 КСО за периода от м.януари 2017г. до м.12.2018г. с максимален размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година, като информацията е подадена от осигурителя извън срока по Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. Констатирано е, че съгласно представените разчетно-платежни ведомости за спорния период срещу името на лицето са начислени дни в осигуряване с осигурителен доход, които съответстват на подадена от осигурителя информация в РОЛ за максимален размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година, с положени подписи срещу името на лицето. Представени са отчетни форми за явяването/неявяването на работа за целия спорен период с положени подписи срещу името на лицето. Установено е, че съгласно справка от приходи по ЕИК за периода 2017г. – 2018г. има отразени внесени осигурителни вноски за работещи по трудов договор в непълен размер.
От представени копия на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016г., 2017г. и 2018г., ОПР и счетоводен баланс за 2017г. е констатирано, че няма информация за наличие на финансов ресурс за изплащане на възнагражденията на персонала и съответните здравни и осигурителни вноски за проверявания период. В резултат на това е установена липса на достатъчно факти и обстоятелства, доказващи основанието и коректността на подадените данни, съгласно Наредба №Н-18 от 29.12.2005г. за К.В.С. за период от м.януари 2017г. до м.12.2018г. и основание за осигуряване на лицето, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1 и на §1 т.3 ДР КСО.
За изясняване осигурителния статус на С. с писмо изх.№1006-15-107#5/12.06.2019г. е изискано от ТД на НАП-Пловдив съдействие относно установяване наличие на финансов ресурс за изплащане на възнаграждения на персонала и съответните здравни и осигурителни вноски, и коректността на декларираните данни в подадените ГДД по чл.92 ЗКПО за 2017г. и 2018г. от сдружението. В Отговор с вх.№1006-15-107#1/21.01.2020г. от ТД на НАП-Пловдив са предоставени данни за извършена проверка и предприети процесуални действия във връзка с отправеното искане, от които се установява, че не е открит представител на сдружението, не са представени документи, извършени са насрещни проверки на настоящи и бивши служители на сдружението с цел установяване реално извършване на дейност и реално участие на лицето К.В.С. в дейността. Констатирано е също така, че в писмото се уточнява, че от събраната в хода на проверката информация може да се направи заключение, че за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. в осигурителя С. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор само по документи, тъй като нито едно от лицата, назначавани и полагали труд в сдружението, не познава и не е контактувало със С., а единствено контакт е осъществяван с Н.В.
– председател на сдружението.
При така установеното, Директор на ТП на НОИ-Пловдив е достигнал до извод, че оспорените пред него задължителни предписания са правилни и законосъобразни, възраженията на сдружението са приети като неоснователни. Цитирани са разпоредбите на чл.5 ал.4, т.1 КСО и чл.10 ал.1 КСО и като е прието, че сключването и регистрацията на трудов договор не е достатъчно основание да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО, тъй като е необходимо извършването на трудова дейност, каквато за С. не се установява реално да е извършвана като „изпълнителен директор“ на Сдружение „НКМБ“, ответният административен орган е отхвърлил жалбата на сдружението и е потвърдил оспорените пред него задължителни предписания.
В хода на съдебното производство по делото е прието копие на личното трудово досие на К.В.С., представено с писмо вх.№12607/ 12.08.2020г. по описа на Административен съд-Пловдив/л.875 и сл./ от жалбоподателя; копие на преписка вх.№РД-24-243 по описа на ТД на НАП-Пловдив относно кореспонденция, осъществена с ТП на НОИ-Пловдив относно Сдружение „НКМБ“, представена с писмо от 18.08.2020г./л.898 и сл./; заверено копие на Проверка за установяване на факти и обстоятелства/ПУФО/, обективирана с Протокол №П-16001619127052-073-001 от 23.01.2020г., ведно с всички приложения, представена от ТД на НАП-Пловдив с писмо от 22.10.2020г./л.912 и сл./.
Като свидетел по делото е разпитана С.Н. Н.. Същата заявява, че развива обществена дейност и познава председателя на сдружението – Н.В., която през лятото на 2017г. я е помолила да направят едно събитие заедно, като цялата организация е координирана от свидетелката, а като представител на сдружението е бил К.С., който освен материалите за събитието, е донесъл и почерпката. След това събитие Н.В. и К.С. също са ходили няколко пъти в офиса на Н. за организиране на други събития, което е било до зимата на 2017г. Посочва общи събития, които са организирали – в село Белащица в хотел „Алпинист“ и каузи за инвитро процедури и образованието на майките, като не си спомня дали са се състояли тези събития.
Спомня си, че на организирано от нея събитие в Новотела, В. и С. са взели участие, като малко след това участие, което е било през лятото на 2018г., не ги е виждала. Не са имали договорни отношения, тъй като са развивали обществена дейност. Свидетелката не е ходила в офис на сдружението, но знае, че С. е бил упълномощено лице от страна на Камарата, не е бил служител, а е бил някакъв ръководител, но не знае каква точно му е била длъжността. Към настоящия момент нямат отношения с В. и С..
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.
Други доказателства в хода на настоящото производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Това обаче не е в състояние да санира неправилните изводи относно приложението на материалния закон.
Основният спорен по делото въпрос е дали К.В.С. е упражнявал трудова дейност по сключения със Сдружение „НКМБ“ трудов договор и в този смисъл има ли качеството на осигурено лице по смисъла на §1 т.3 ДР КСО.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че трудовото правоотношение възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически факти и състави.
Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се сключва в писмена форма. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.63 ал.3 изр. второ КТ. Щом трудовото правоотношение е възникнало обаче, съответното лице е задължително осигурено лице по чл.4 ал.1, т.1 КСО.
Осигуряването от своя страна възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност/така чл.10 ал.1 КСО/. А в случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, каквото е изискването на чл.63 ал.4 КТ.
От представения по делото Трудов договор №90/08.01.2016г., сключен между Сдружение „Национална камара за мода на България“ като работодател и К.В.С. като служител/л.876-878/, се установява, че са вписани съществените удостоверявания, а именно, че договорът е връчен на служителя на 08.01.2016г., че служителят е постъпил на работа след законовата регистрация на договора, т.е. на 08.01.2016г. А от представената от жалбоподателя длъжностна характеристика като част от личното трудово досие на С., което в придружително писмо се твърди, че се представя в копие, се установява, че служителят е получил заверена трудова книжка с документ от НАП за вписване на трудовия му договор с настоящата длъжностна харектеристика/л.879-880/. Така удостоверените обстоятелства, според разпоредбата на чл.63 ал.4 КТ означават, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор. Оттук и изводът, че осигуряването по смисъла на чл.10 ал.1 КСО на К.В.С., е възникнало на 08.01.2016г./така Решение №5117 от 8.05.2015г. на ВАС по адм. д. №915/2015г., VI о./. До този извод очевидно е достигнал и административният орган при развило се предходно административно производство, приключило с издаване на ЗП №ЗД-1-15-00423465/07.06.2018г., с които е разпоредено на същия осигурител - Сдружение „НКМБ“ да подаде основни данни с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба №Н-8/25.12.2005г. за лицето К.В.С. за цялата 2016г./л.370/.