Решение № 3212 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3212 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20085392 от 29.03.2023 г. по гр.д. № 39895/2020 г. Софийският районен съд е осъдил Детска градина ** „С.” да заплати на Е. Б. Б. – Л. на основание чл. 224 от КТ сумата 2161,31 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва от 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил този иск до горницата от 17 484,39 лв., както и предявените от Е. Б. Б. – Л. против Детска градина ** „С.” искове по чл. 220, ал. 1 от КТ - за заплащане на сумата 1816,78 лева, претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, и по чл. 222, ал. 3 от КТ - за заплащане на сумата 8402,88 лева, претендирана като гратификационно обезщетение. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата страна разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете, а ответникът е осъден да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по уважените искове.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищцата Е. Б. Б. - Л. като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за неприложимост на колективния трудов договор спрямо ищцата и липса на предпоставките същата да се ползва от уговорените в същия по-благоприятни условия. ЖалбоподатЕ.та изтъква, че договореностите с колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-100/11.06.2018 г., страна по който е и Сдружението на работодателите в системата на народната просвета в България, са минимални и имат задължителен характер, и същите се прилагат за работниците и служителите, членовете на синдикалните организации и за работодателите, членовете на организациите на 1 работодателите – страни по договора, както и за социалните и допълнителните плащания на синдикалните членове в държавните училища в Прага и Братислава /чл. 4 от КТД/. По тези съображения жалбоподатЕ.та счита, че уговорените в КТД по-благоприятни условия са приложими и по отношение на членовете на Сдружението на директорите в средното образование в България. Сочи се, че по делото са представени доказателства, че ищцата е била член на това сдружение, като правата й не са били прекратени към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. ЖалбоподатЕ.та счита, че доколкото членският внос е бил уговорен като размер от брутното трудово възнаграждение, то за времето, през което тя не е била на работа поради незаконното уволнение възнаграждението й е било нула лв., следователно такъв е бил и размерът на дължимия членски внос, т.е. тя не е била в неизпълнение на задължението си за заплащане на членски внос. На следващо място, в жалбата се навежда възражение, че при формиране на изводите на районния съд относно срока, за който се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването на ищцата /в който период тя действително не е полагала труд/, не са били взети предвид всички фактори, довели до този неоправдано дълъг период на оставане без работа. Сочи се в тази връзка, че петте години, в които ищцата е останала без работа, е времето на съдебното производство по разглеждане на иска й за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа само на една съдебна инстанция. Излага се довод, че разглеждането на една инстанция на иск за незаконно уволнение в толкова дълъг срок не е било предвидимо обстоятелство. Бавното правосъдие противоречи на основните принципи на вътрешното и общностното право, поради което не следва да се разглежда като фактор от значение за срока, за който се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед на всички тези съображения въззивницата счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да приложи по-благоприятните норми на действащия тогава КТД, както и е редуцирал с аргументи за пропорционалност периода, за който следва да се присъди обезщетение за неизползван годишен отпуск в предявените с исковата молба размери. Настоява за отмяна на обжалваните части от първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

С писмения си отговор въззиваемата страна Детска градина ** „С.” оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Е. Б. Б. – Л. е предявила срещу Детска градина ** „С.” – гр. София, искове за заплащане на следните суми:

- сумата 1816,78 лева, представляваща неизплатената част от обезщетението по чл.

220 от КТ - за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение;

- сумата 8402,88 лева, представляваща неизплатената част от обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ – при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- сумата 17 484,39 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 06.07.2015 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата Е. Б. Б. – Л. твърди, че по силата на трудов договор РД-15445/16.03.2000 г., сключен с Кмета на Столична община, е работила на длъжността „Директор” на ОДЗ № 28, район „Младост” – София. С последващ трудов договор от 21.11.2008 г. била назначена за директор на СДГ № 79, район „Илинден” – по заместване, до завръщане на титуляра, а с допълнително споразумение от 01.07.2020 г. за трудово правоотношение, възникнало от конкурс, трудовото й правоотношение било променено като такова за неопределено време. Със заповед № РД-15-6743/06.07.2015 г. на Кмета на Столична 2 община трудовото правоотношение на ищцата с Детска градина ** „С.” – гр. София било прекратено. С влязло в сила на 02.07.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 46240/2015 г. на Софийски районен съд била отменена като незаконосъобразна горепосочената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и тя била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Ищцата се явила на работа на 22.08.2019 г. в изпълнение на издадената нарочна заповед от 21.08.2019 г. на кмета на СО въз основа на съдебното решение за възстановяването й на работа, с която заповед била определена основна месечна заплата в размер на 1034 лв. и 43% допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и сума от 35 лв. за V ПКС, или общо брутно трудово възнаграждение в размер на 1513,62 лв. Със заповед от 22.08.2019 г. на Кмета на СО трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищцата твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение й били изплатени следните обезщетения: по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец, в размер на 1513,62 лв.; по чл. 222, ал. 3 от КТ - за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за срок от 6 месеца, в размер на 9081,72 лв.

Твърди, че от 24.06.2006 г. е член на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, който е страна по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1-100/11.06.2018 г. Сочи, че е била член на Съюза и към датата на прекратяването на трудовото й правоотношение от 06.07.2019 г., а при възстановяването й на работа със съдебното решение трудовото й правоотношение е било възстановено в пълния му обем, включително и относно качеството й на член на синдикалната организация с всички произтичащи от това права, включително относно договорените размери на обезщетения при прекратяване, срок на предизвестието при пенсиониране, полагащи се дни платен годишен отпуск. Съгласно горепосочения КТД, действащ към датата на възстановяването на ищцата на работа, била уговорена минимална основна работна заплата за директор на детска градина в размер на 1140 лв.; срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ от два месеца; обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10,5 брутни заплати в случаите, при които през последните 10 години от трудовия стаж служителят е заемал длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование.

Ищцата твърди, че има право на 56 дни платен годишен отпуск съгласно /чл. 42, т. 3 от КТД/, а при неизползването му има право на обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение. Поддържа, че вследствие на отмяната на уволнението с решение на съда има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск, тъй като периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа следва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който служителят има право, и съответно на обезщетението за неползването му – при последващо прекратяване на трудовото правоотношение. Позовава се на решение на СЕС от 25.06.2000 г. по дела С-762/18 и С-37/19, постановено по преюдициално запитване.

Ищцата твърди, че при така определената с КТД минимална работна заплата в размер на 1140 лв. брутното й трудово възнаграждение при възстановяването й на работа следвало да бъде в размер на 1666,20 лв. /1140 +43% /. Така дължимото на ищцата обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца възлизало на сумата 3330,40 лв., при което незаплатена била сумата 1816,78 лв.

Дължимото на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за срок от 10,5 месеца възлизало на сумата 17 484,60 лв., при 3 което незаплатена била сумата 8402,88 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 о КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от 06.07.2015 г. до 22.08.2019 г., в размер на 56 работни дни годишно, или общо за 231 дни, възлизало на сумата 17 484,39 лева.

В писмения си отговор ответникът оспорва исковете по основание и по размер.

Твърди, че определената на ищцата със заповедта за възстановяване основна месечна работна заплата е в размер на 1034 лв., и че след възстановяването същата е полагала труд два дни, които са й заплатени. Твърди, че на ищцата е било заплатено обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и няма основание същата да претендира още 1816,78 лв. Твърди, че към датата на възстановяване на предишната длъжност ищцата не е била член на синдикална организация, поради което не може да се ползва с правата, залегнали в КТД от 2018 г. Твърди, че на основание чл. 222, ал. 3 от КТ на ищцата е била заплатена сума в размер на 9081,72 лева за шест месеца и няма правно основание същата да претендира допълнително сума от 8402,88 лв., след като към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение същата не е била член на синдикална организация. Ответникът оспорва довода на ищцата, че с решението за отмяна на уволнението и възстановяването й на предишната длъжност се възстановяват и правата относно членството в синдикална организация. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение по ч. 224, ал. 1 от КТ с довод, че през периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението и възстановяването на предишната работа с решение на съда работникът реално не е престирал труд по трудово правоотношение, поради което за този период за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.